Прочетено:817
fasada4

    „Няма зима, която да трае вечно, няма и пролет, която да пропусне реда си.” Хол Борланд   Между надеждата и безнадеждността текат и протичат не само разбърканите ни лични съдби – между надеждата и безнадеждността текат и протичат и съдбите на цели народи. Казаното е валидно и като исторически поглед, и като поглед към актуалното ни политическо битие. Така надеждата и безнадеждността се надпреварват и в оценката ми на най-новите политически събития е родния парламент – надежда и безнадеждност владеят и околопарламентарното пространство. Какво ще да е това пространство ли? Ами цялата ни национална обществена ситуация с цялата ѝ необозрима противоречивост.   Как и доколко тази ситуация, която е биосфера на всеки от нас, е владяна от надеждата? А как от безнадеждността е владяна? Ще започна с безнадеждността.