krasnii

 

Едно не иска и не иска да проумее Кремъл: че ден след ден светът се глобализира. Извън този общопланетарен процес на глобализация става трудно оцеляването на една отделна държава – особено когато тази държава е Русия. Без икономическо оцеляване няма и оцеляване политическо, а Русия е икономически в много по-голяма степен зависима от външния свят, отколкото външният свят – от нея. Недоразвитата национална икономика на Русия е паразитираща по своята органика – подобно на икономиките на най-ретроградните, на най-феодалните арабски монархии руската икономика живее не толкова чрез разработването на собствени производствени ресурси и нови технологии, колкото чрез износ на природните си богатства. А природните богатства нито са неизчерпаеми, нито са безалтернативни. Тъкмо това обстоятелство прави Русия зависима от задграничните контакти. Които, както свидетелстват и конфликтът в Близкия изток, и международните дипломатически скандали, съвсем не процъфтяват. Националният изолационизъм, към който тесногръдата политика на Путин тласка страната, не само противостои на духа на времената – той е противопоказен и за съдбата на Русия.

 

В едно злодеят Ленин е безусловно прав: всяка държавна политика винаги е била и винаги ще бъде концентриран израз на икономиката – не и обратното. Същественият въпрос тук е: Съзнават ли Путин и олигархичното му обкръжение, че капсулирайки страната си и противопоставяйки я на целия цивилизован свят, я обричат на гибел? Според мен – да. Това поражда обаче и друг един, не по-малко съществен въпрос: След като е така, защо не изоставят традиционния за руското национално съзнание изолационизъм и не изведат страната си на световната политическа сцена?

 

Ще се опитам да дам психологически отговор. Путин е рожба на руския комунизъм. Нещо повече: той е рожба на най-зловещия, на най-комунистическия сегмент от руския комунизъм – КГБ. Кагебисти, ако не по генезис и биография, то поне по дух, са и най-близките му ортаци в Кремъл – техните поведенчески модели са подвластни на заучените кагебистки стереотипи. Като манталитет КГБ, руската душевност и авторитаризмът на Путин хармонират прекрасно, прекрасно се съчетават до една функционална симбиоза, която ден след ден води, която вече доведе Русия до ръба на пропастта. От СССР Кремъл унаследи врагоманията, властолюбието, мнителността към всичко ново и чуждо, конспиративното мислене. Да разкрепости и цивилизова страната си, да я превърне в съставна част от световната общност, за Путин би значело да постави под заплаха собствената си деспотична власт. Да преобрази Русия от крепостническата губерния, която тя днес всъщност е, в светска държава, значи да допусне на руска земя външни политически влияния. По своята природа тези влияния са противодействие на всяка диктатура, те са несъвместими с авторитарния, командно-административен управленчески стил, с мракобесието, с присъщата на Кремъл саморазправа с всеки опонент, с гражданското насилие, с политическите преследвания и убийства, със задграничната терористична дейност на тайните служби. Не от прозрачността – от непрозрачността и изолационизма се захранва методично деспотизмът на Кремъл. Ето защо едно външнополитическо разкрепостяване на Русия ще цивилизова страната и ще мобилизира националната икономика, но ще подкопае всички онези елементи на обществените и на ведомствените структури, които обезпечават едноличната власт на Путин и компания. За които тази цена е неприемлива – те предпочитат ден след ден да утоляват ненаситното си властолюбие, макар и за сметка на задаващата се национална икономическа катастрофа. Което ще рече за сметка на социалната, на духовната и материалната нищета на милионите си сънародници. Които, избирайки мандат след мандат Путин, неусетно и за тях самите се превръщат в съучастници на собственото си нещастие.

 

Така погледнато, алтернативата, пред която е изправена и днешна, и бъдеща Русия, става ясна като ден: или съхраняване на настоящия деспотизъм и придружаващата го повсеместна бедност, или скъсване с деспотичните практики и завой към национално благоденствие. Доколкото всеки деспот е враг на народа си, така охотно кълнящият се в род и родина Путин е най-отявленият русофоб. Той избира непоколебимо да съхрани тираничната си власт над съгражданите си на всяка цена. Най-лошото е обаче, че това избира и народът му.

 

От Димитър Бочев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар