Тези дни в столичния хотел „Шератън” по инициатива на Нов български университет, и по-специално на директора на Центъра за изучаване на европейските ценности към университета, проф. Георги Фотев, се състоя симпозиум върху отношението на българина към европейските ценности. Изследването, в което участват наши водещи изследователи (социолози, психолози, политолози и културолози), е съставна част от една широкомащабна, транснационална и лонгитюдна програма, която цели да установи мястото на фундаменталните европейски ценности в манталитета и бита на отделните европейски народи.

 

На ползата от събитието аз няма да се спирам – тя е видима и с просто око. Пътят ни към общоевропейска интеграция, която е жизнено важна за всички народи на Стария континент и особено за немощни държавици като нашата, предполага усвояването на европейските ценности, които ни обединяват, и придържането към тях. Само на тяхната база можем да постигнем онова общоевропейско единство, което е в състояние и на нас, българите, да обезпечи и подобаваща защита на независимостта и националната ни сигурност, и духовен и икономически просперитет. Без синхронизиране и интернационализиране на ценностите, които отделните народи следват, всяко единство между тях става декларативно.

 

Особено внимание събитието отдели на отношението на българина към съседните страни и народи. Доколкото тези отношения са исторически обременени и неведнъж са водили до унищожителни конфликти между балканските държави, темата е с непреходна актуалност.

 

Общо взето резултатите от проучването са насърчаващи. Оказва се, че, въпреки вековните вражди и раздори и въпреки пораженията, които полувековният изолационизъм на комунистическия режим нанесе върху душевността на българина, огромното мнозинство наши сънародници са положително настроени към съседите ни. Те поставят добросъседските отношения като необходима предпоставка за националното ни бъдеще, а това е в духа и смисъла на общоевропейския интеграционен процес. Цели 90% от пълнолетните български граждани – сочат данните от социологическото изследване – подкрепят категорично добросъседски отношение на Република България с Румъния. Внушителна е и подкрепата за добросъседство с Турция – почти 65%. Подобно дружелюбно, освободено от предразсъдъците на миналото и с поглед към бъдещето отношение е, разбира се, конструктивно, то говори за дебалканизация на националния ни манталитет, а дебалканизация значи и европеизация.

 

Дотук добре. Но, особено когато засягат народопсихологията, политическите оценки никога не са еднозначни. Колкото и действителна да е, добронамереността ни към Турция може да изиграе градивна роля, само ако е споделена от южната ни съседка. Приятелството между народите е като приятелството между хората – то предполага взаимност в настроенията и отношенията. Споделеност от турска страна обаче ние не срещаме – поне на държавническо равнище. Многократните намеци на Анкара за териториални претенции към България са заканителни по тон и нагли по съдържание. Не може един чужд държавен глава да заявява, че Кърджали е в сърцето му. Сърцата на държавниците са големи – те побират много територии, етноси  и народи. Ако днес в сърцето на Ердоган е Кърджали, утре може да се окаже там и Смолян, и Мадан, и Исперих, и още десетина български града с компактно турско или помашко население. Подобна държавническа романтичност е опасна – тя възражда стари бесове и демони. Които е по-добре да погребем, отколкото да реанимираме от дебрите на историята.

 

На претенциите на Ердоган можем да погледнем като на съставна част и продължение на ксенофобската му, антисветска и антиевропейска политика, присъща на всеки едноличен деспот. Какъвто Ердоган е несъмнено. Мераците му към членство в Европейския съюз са придружени от поголовно потъпкване на фундаменталните човешки права и граждански свободи в собствената му родина, от ежедневни издевателства над политическите му противници, от погром върху свободата над медиите, от открито и скрито насилие над многомилионното кюрдско малцинство. Казано по-кратко и ясно,  става дума за саморазправа с онези духовни блага и политически ценности, които обединена Европа е решена да съхрани и доразвие на всяка цена. Наред с това Анкара непрекъснато заплашва, шантажира и изнудва Стария континент, и не на последно място съседките си, с милионите бежанци на турска територия. С това си арогантно и недемократично поведение режимът в Турция фактически се себелегитимира като антиевропейски, сам поставя себе си вън от цивилизацията.

 

Добронамереността на нашите сънародници е, разбира се, многообещаващо начало. То обаче не бива да ни подвежда. Недопустимо е да отъждествяваме един народ с неговия деспот – народ и деспот са по-скоро противопоставени. Това трябва да знаят българските държавници, когато сервилничат пред Ердоган, като не само си затварят очите пред мракобесието му, а и раболепно връщат обратно турски правозащитници, потърсили политическо убежище на българска територия. Подобно отношение е неевропейско, то противоречи на европейския принцип за правото на самоопределяне и на политическо убежище. Да другаруваш с тиранин, какъвто Ердоган е очевидно, значи да отхвърлиш християнските ценности и да споделиш неговите злодейства. Това не е пътят на Европа. А значи не е и нашият национален път.

 

От Димитър Бочев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар