Денят на изявлението, което ще цитирам след малко, съвсем не е случаен – Първи май. Политиците винаги са хранели неискрени, но демонстративни симпатии към този ден. И колкото по-авторитарни са били въпросните политици, толкова и преклонението им към празника на труда е било по-тържествено и пищно – въпрос на демагогия. Не е случайна и годината на споменатото изявление – 1927-ма. През 1927 г. започва възходът на нацизма, малко след което националсоциалистите успяват да стъпят, макар и само със скромните 12 парламентарни места, в Райхстага. Най-малко случаен е обаче авторът на изявлението. Става дума за първомайската реч на фюрера, която откликва в сърцата на последователи, на симпатизанти, че и на непричастни:

„Ние сме социалисти, ние сме врагове на днешната капиталистическа икономическа система за експлоатация на икономически слабите с несправедливите ѝ заплати, с непристойната  оценка на човешките същества според богатства и имоти, вместо според отговорности и действия и всички ние сме решени да унищожим тази система на всяка цена!”

 

Е, унищожиха я. И с какво я замениха? С мракобесие, с повсеместен терор и насилие, с човеконенавист, със страдание и смърт. Първомайските уверения за установяване на един по-добър, по-справедлив и благороден социален ред бяха последвани от крещяща несправедливост. За мене тази последователност на събитията е закономерна. За редовия германец обаче, свикнал да вярва повече на лидери, отколкото на собствените си сетива, жестокостта и цинизмът на националсоциалистическия режим дойде като гръм от ясно небе.

 

Докато възходът на новия ред бе посрещнат от целия цивилизован външен свят първо със скептицизъм, а после – с отвращение и гняв, разбиране и симпатии хитлеризмът срещна в Съветския съюз. Още дълги години преди фюрерът да се добере до държавната власт в Берлин, неговият фашистки предшественик, а впоследствие и боен другар, Бенито Мусолини получава овациите на болшевишка Русия. Лично глашатаят на Ленин и ленинизма Владимир Маяковски приветства италианския фашизъм и в бойки строфи декларира непоколебимата си болшевишка привързаност към неговата кауза. Маяковски дори се заканва в ритъм и рима как рамо до рамо с фашистите болшевиките ще сринат този прогнил буржоазен свят, за да съградят върху неговите руини нов. Тази солидарност не е само декларативна – и принципна е. Десетина години след самоубийството на Маяковски сталинисти и хитлеристи се побратимиха и тръгнаха орташки да си поделят Европа. Ако не си я поделиха, то е не поради някакви гнили дребнобуржоазни скрупули, а само защото имперските им апетити се оказаха по-големи от възможностите им.

 

А сега ще се върна обратно към споменатата първомайска реч на фюрера. Тя е показателна – в нея се оглеждат с еднаква правдоподобност и националсоциализмът, и реалният социализъм, и манталитетът на всички тоталитарни и авторитарни доктрини и практики. По препоръка на Маркс и Ленин всички те тръгват от антикапитализма, продължават с антикапитализма, за да завършат с … капитализъм. А между старта и финала по дългогодишния път от антикапитализма към капитализма – само насилие, издевателства и цели камари трупове. Все трупове на класови врагове, разбира се – на антинацисти и на антикомунисти, на душмани на цялото прогресивно човечество.

 

Надявам се, че след всичко казано намекът ми става явен – той съдържа страха ми от всички партии и идеологии, които тържествено обещават онова изобилие от духовни и материални блага, което в моето юношество великодушно обеща и моралният кодекс на строителя на комунизма. Изобилие, което така и си остана неосъществено. За сметка на терора, който бе изобилен.

 

Като слушам как днес депутати и партийни лидери печелят последователи и гласоподаватели с гаранции за удвоени и утроени пенсии и заплати, като чета как Путин разкрива в интервюта какви социални подвизи би сторил в името на народа, ако беше държавен глава на България, не ме обзема надежда – страх и ужас ме грабват. И въпросните родни депутати и политици, и Путин не крият рецептата за благоденствие: антикапитализъм. Като гледам какво охолство насътвори деспотът Путин за собствените си сънародници, като гледам как и нашите атакисти и бесепари вървят по неговите дири, разбирам колко порочна, колко деструктивна, колко пагубна и некрофилна по своята природа е вярата, че като вземем от богатите и дадем на бедните, ще преуспеем.

 

Моралът от всичко казано? Той е като на длан: Не чрез въдворяване по административно-команден път на механично равенство, не чрез препоръчваната от Маркс и реализирана от Ленин експроприация на експроприаторите ще излезе нацията ни от унаследената и придобита материална и духовна нищета, а чрез усвояване на онези форми на модерен, социален капитализъм, които от трийсетина години насам най-проспериращите държави на планетата великодушно ни предлагат и които ние малодушно отхвърляме. За да обърнем гръб на Брюксел и да тръгнем по дирите на Путин към евразийските дебри. Където ни чака небитието.

 

От Димитър Бочев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар