Преди известно време бях помолен от утвърден български журналист, който се опитваше да посредничи, за интервю с руски телевизионен екип, привидно работещ за международната програма на Россия 24 – един от основните официални ТВ канали. Имайки богат, включително отрицателен опит с руски журналисти, които често креативно режат и редактират записано съдържание, смесвайки неразбираеми части – за да може интервюираният да започне лесно да изглежда като ментален ретард, или просто записаното да не бъде излъчено, по принцип отказвам.

 

Последният път, преди няколко години, екип от градския канал на Москва – ТВЦ, дойде у нас със задача да заснеме пропаганден слот, който да представи България като напълно опустошена страна, след като и защото се присъедини към ЕС и НАТО. Тези груби пропагандни сюжети се правят по същество за домашна употреба в Русия, като се стремят да убедят руската публика, че бившите братя са или би трябвало да съжаляват за това, че са се самоотлъчили от империята. Това 40-минутно интервю, дадено във фоайето на хотел в центъра на София, така и не се появи на екран.

 

Човек се пита – защо тези момчета проявяват интерес към интервюирането на единствения българин, бивш посланик в Русия, с забрана за влизане в Русия?

Логиката е проста – руските спецслужби и пропагандни центрове – проявяват силен интерес към по-доброто разбиране на противниците си. Шапката на журналист-репортер е перфектна – след като малцина ще откажат да споделят своите мисли, водени от идеята, че говорят на руската общественост, включително на руската опозиция. Това е поне теорията, тъй като интервютата остават само за вътрешна употреба.

За щастие, има все по-голям брой алтернативни канали, които правят възможно съвместното съществуване с контролираните от Кремъл медии.

 

Ключовото послание в „забраненото“ интервю за ТВЦ на времето бе, че нашите двустранни отношения са подтиснати под тежестта на геополитика до степен да бъдат канибализирани от техния енергиен компонент. Хората, които седят в офисите си в Москва, вярват, че енергийният стълб е достатъчен, за да задържи България в руска орбита. И все пак, тези високопоставени представители на Русия, пропускат основното – България вече е загубила надеждата за балансирани и справедливи отношения – износът ни за Русия е незначителен, а това ерозира и отчайва бизнеса и интереса му да работи с и в Русия. Изводът е неутешителен за Москва – след няколко прекъсвания днес България може да замени енергийните доставки и да забрави за износа си в Русия без особени сътресения.

 

Кремъл насърчава изграждането на мега проекти с идеята да се създаде дългосрочна линия на зависимост – но те до един противоречат на всичко, което пазарът и ЕС въплъщават като принципи. Грандиозните или Голям Шлем проекти бяха замислени в Москва, малко преди присъединяването на България към ЕС, в сътрудничество с топ политиците на България, бяха изсипани и похарчени милиарди долари без никакъв резултат – нито един проект не е завършен.

 

При политика на „новия“ агресивен президент Путин, Русия и България се раздалечават, по всяка вероятно, необратимо.

Вредите не са ограничени до няколко политици на върха, а се отнасят до най-интимната ресурсна база на проруските сили. Днес типичният модерен русофил в България – не говори руски, никога не е посещавал Русия, а единствената връзка с Кремъл идва като наследство от родители, медии или роднини. Но връзката вече не е органична, а генерична, производна, в значителна степен излишна и условна. Общият брой на българските туристи, които посещават Русия всяка година, е незначителен – под 20 000, по-малко от броя на българите, които посещават Унгария. Интересът към дипломирането на на български студенти в руски университети пада през последните десетилетия и въпреки скромното увеличение в последните години, изобщо не може да стигне и подножието на интереса, дори от най-близкото минало.

 

Дори като отчитаме нарастващата руска имиграция в България, която генерира естествена русо-центрична гравитация и приток на руски стоки и културни продукти – твърдата про-руска част от българското население е все още в диапазона 7-8%, което е напълно неадекватно за да се реализират задачи по извеждането на страната от ЕС и НАТО.

 

Така че, когато българският журналист се обърна към мен, с молба за интервю в полза на една от медийните котви на Кремъл – Россия 24, бях сигурен, че телевизионният екип, воден от Иля Мег, е група за събиране на информация, която най-вероятно използва журналистическото прикритие за да обслужи руските пропагандни центрове в усилията им да направят фина настройка на последните им операции в България, отчитайки гледните точки и аргументите на опонентите им. Фирмата от визитките, които дадоха не е особено известна у нас, но продуцира филми, включително пропагандни и документални филми, предназначени за чуждата публика или за вътрешно ползване (като в доброто старо време на Съветския съюз) под новия държавен медиен монопол ВГТРК – Всеруската Държавна Телевизионно и Радио разпръскващо Дружество.

 

interview

 

И все пак се съгласих да дам интервю за да опитам честно да споделя опит и да предупредя за последствията, които руската нео-империалистическа PR и енергийна политика нанася на двустранните отношения.

 

Въпреки ограниченията върху свободата на словото и медиите в Русия, все още вярвам, че е от съществено значение руските политици отговорни за вземането на решения да получат пълната гама от мнения. След повече от 10 години непрекъснати неуспехи по всеки възможен проект на доктрината за Големия шлем, за московските фабрики на мисълта би било естествено да направят крачка назад и да преосмислят какво се е объркало в разчетите и какви са алтернативите.

 

Рискът винаги съществува, че могат да накъсат записите на части, след което да последва произволната редакционна намеса и изваждането на думите от контекст, което може да предизвика PR вреди за мен. Но в крайна сметка истинската история и това, което имам да кажа винаги намират своят път към тези, които искат да слушат и търсят мнението ми.

 

Сега, когато вече е ясно, че интервюто няма да бъде излъчено, позволете ми да използвам алтернативни канали и да споделя същността на споделеното с Иля Мег, който водеще разговора около достойнствата на разширението на „Северен поток“ и продължаването на Турски поток през България за Европа.

 

Г-н Мег се интересуваше защо „не купувам аргумента“, че България ще се възползва от транзита на руски газ чрез продължението на Турски поток на нашата територия. Създаването на свежи финансови потоци за Булгартрансгаз и за българския бюджет изглежда очевидно. Внушението зад тази интерпретация е, че противниците на руските проекти са пристрастни и глупави, защото пречат на страните си да се присъединят към една от най-обещаващите касички за пари на „Газпром“.

 

Макар да е вярно, че транзитът на руски газ със сигурност ще генерира парични потоци – към ползите от Турски поток – трябва да се отчитат някои не толкова явни и значителни вреди.

 

Като начало „Булгартрансгаз“ и „Газекспорт“ вече имат сключен договор за транзит, валиден до 2030 г. Тарифите по него са най-ниските възможни в ЕС, почти два пъти по-ниски от тези в Украйна и повече от четири пъти по-ниски от таксите, плащани от „Газпром“ по тръбопровода Опал. В известен смисъл това може да се тълкува като негласна държавна помощ от България за „Газпром“, т.е. като наш подарък за Кремъл.

 

Вместо това и преди да ни предложат нови „добродетелни“ идеи и проекти – включително за нови линии и газопроводи, приканващи България да инвестира повече от 1,5 милиарда долара в разширяване и изграждане на нова инфраструктура, нашите две страни трябва да отстранят несъответствията и възстановят дължимото. Да се представя като щедрост връщането на дълг, който закъснял като не се преразглеждат настоящите договори на „Газпром“, трудно може да се тълкува като добра отправна точка при преговори за нови проекти, още по-малко да се възприема като жест от страна на Москва.

 

България почти непрекъснато надплаща за газа, доставен от „Газпром“. През последните 5 години, ако направим сравнение и използваме методологията по установените прецеденти по решения на арбитражните съдилища срещу „Газпром“ по дела на компании от Централна и Източна Европа, „българските“ надплащания могат достигат един милиард долара.

 

Макар да е вярно, че България и държавната компания „Булгаргаз“, не са се обърнали към съд, за да решат този въпрос, това по никакъв начин не предполага, че разширяването на Турски поток и преговорите за „Балканския Хъб“ трябва да екзалтират българското общество само защото името на „Газпром“ е споменато.

 

Този и всеки друг проект трябва да отговаря на правилата на ЕС, включително като бъде подчинен на основните приоритети за либерализация и диверсификация, които не оставят много място за допълнителен руски газ в допълнение към монополните доставки.

 

Ето защо онова, което споделих открито с г-н Мег, и което е било спестено на руската публика, е, че ако бизнесът трябва да просперира, той трябва да бъде взаимноизгоден, без скрит дневен ред от двете страни и произволни едностранчиво тълкуване. Това, което Газпром получава като специално третиране, привилегии и права, в повече от това, което пазарът оправдава, едва ли може да бъде върнато и обявено за едностранна „добра воля“ на Русия, само защото възстановява парични измерения по минали щети, но опаковани в нови проекти през България.

 

Г-н Мег или шефовете му може и да не са харесали отговорите ми, но те изглеждат логични и обясняват защо Москва губи всеки път, когато тръгне да реализира големи енергийни проекти на шахматната дъска на ЕС без да отчита неговите правила и интересите на своите партньори.

Най-вече защото е престанала да слуша другото мнение.

 

 

От Илиян Василев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар