svobodna evropa

Като гибелта на комунизма на родна земя, и тази новина ме завари в небрано лозе – Вашингтон вероятно подготвя възобновяване на българоезичните емисии на Радио „Свободна Европа”. В моите очи събитието е толкова значимо, че може да бъде сравнявано с краха на тоталитаризма – ни повече, ни по-малко.

 

Всеки коментар на Радио „Свободна Европа” аз започвам с едно недвусмислено предупреждение: Обективност от мен не очаквайте. Обещавам да пресъздам всичко с цялата достоверност, на която споменът е способен, но да бъда безпристрастен, не мога да обещая. РСЕ е за мене не само професионално поприще, не само идейност и дори не само кауза – РСЕ е за мене преди всичко съдба. А към собствената си съдба никой не е обективен – всеки опит за обективност в случая би бил себепредателство. Цели десетилетия съм посветил (именно посветил, а не прослужил!) аз като програмен редактор в българската емисия на радиото, където отговарях за въведената от мене културна програма „Контакти” – най-голямата в рамките на българоезичните излъчвания. Веднага след като нейде в началото на 1975 г. се прехвърлих от Радио Германия (Deutsche Welle) в РСЕ аз реших да обединя пред микрофона малкото елитни български творци в изгнание. Не беше лесно, но беше осъществимо – и осъществено беше. Така мои редовни и нередовни сътрудници станаха автори от формата на Георги Марков, Асен Игнатов, Атанас Славов, Стефан Попов, Христо Огнянов, Димитър Инкьов (Велко Верин), Стефан Маринов и много други – трудно ще намерите значим български автор сред националната ни политическа емиграция, който да не се е изявявал на вълните на „Контакти”. Впоследствие с демократизирането на страната ни и дори малко преди това „Контакти” се превърна в духовен дом на творци като Тончо Жечев, Николай Кънчев, Константин Павлов, Георги Мишев, Марко Ганчев, Радой Ралин, Иван Радоев, Стефан Цанев, Иван Цанев, Калин Донков, Михаил Неделчев, Димитър Коруджиев, Енчо Мутафов, Атанас Свиленов и още много, много имена – едно от друго по-литературни. Имена, които се себеобезсмъртиха чрез собствените си шедьоври, но за чието обезсмъртяване (смея да го твърдя) искрица принос има и културната програма на Радио „Свободна Европа”.

 

А сега да хвърлим поглед върху политическата мисия на радиото. Обозначената още в устава на РСЕ стратегическа цел на нашите предавания беше да разбият еднопартийния монопол над информацията. Като неделима съставна част от Съветската империя цялата ни държава бе ежедневно заливана от дезинформация, на която чрез излъчванията на РСЕ и Радио „Свобода” Свободният свят бе решен да противопостави автентична информация. Моралните преимущества в двубоя бяха на наша страна – на наша страна бяха и тактическите преимущества. Всъщност РСЕ беше острие във водената през следвоенните десетилетия Студена война. Вярно е, че радиото бе функция на американската външна политика, вярно е обаче също, че в онзи исторически момент американските външнополитически интереси се припокриваха с българския национален интерес – поне дотолкова, доколкото демокрацията е необходима предпоставка за оптималното развитие на всяка нация. Всеки от двата (Западният и Източният) противопоставени лагера пропагандираше чрез своите информационни (респективно дезинформационни) централи собствените си ценности: Радио Москва и Радио София препоръчваха доктринираното насилие, в което тънеха, „Гласът на Америка”, Би Би Си, Радио Германия и преди всичко РСЕ – ценностите, върху които бяха изградени западните държавни устройства. Става дума за идейната война между общностите на правовите и на обезправените страни.

 

Моралния ресурс на РСЕ илюстрира обстоятелството, че ние работехме практически не само против комунизма, а и против себе си, против собственото си ведомство. Самоубийственият характер на нашата дейност произтича от спецификата на ситуацията, в която, казано на ленински език, конкретните нужди на конкретния исторически момент ни поставиха. Ще опитам да пообясня. Ако в нормални условия колкото по-качествено и ефективно функционира една медия, толкова по-успешно изгражда тя своето настояще и своето бъдеще, в ненормалните условия, в които ние битувахме зад Желязната завеса, беше обратното. Ние целяхме гибелта на комунизма. Колкото по-качествено работехме, толкова по-скоро тази гибел щеше да настъпи. Настъпи ли тя обаче, срине ли се  веднъж комунизмът, нито ставаме ненужни – комунизмът е мишена на нашите емисии, комунистическата диктатура е единствената легитимация за нашето наличие. Така гибелта на комунизма, за която се трудехме със словото людско и словото Божие на уста, вещаеше и нашата собствена гибел. Това и стана малко след средата на 90-те, когато Вашингтон, Лондон и Берлин решиха, че РСЕ, Би Би Си и Дойче Веле са изпълнили предназначението си и пристъпиха към тяхното закриване. Що се отнася поне до България, това решение се оказа прибързано. Докато в условията на тоталитаризма медиите ни бяха идеологически обвързани с политиката на БКП и бяха насилствено превърнати в говорител на тази тиранична партия, в демократични условия същите медии се оказаха податливи на корпоративните интереси на нечисти олигархични кръгове. Това доведе до нови, мака и по-прикрити и по-трудно разпознаваеми, зависимости. Настъпи с други думи една нова, колкото неофициална, толкова и действителна, централизация на медийното пространство – лакейското отношение на отделните електронни и неелектронни издания към властимащите говори ясен език. Тази нова централизация ставаше и продължава да става за сметка на свободата на словото, а свободата на словото е платформа, база за всички останали свободи. Обществената необходимост от възобновяване на българоезичните предавания на РСЕ е една тъжна необходимост – тя свидетелства за разрастващата се недемократичност на вътрешнополитическия климат у нас – неслучайно най-престижните международни статистики поставят днешна България на едно от последните места по свобода на словото в света – редом с Танганайка и Занзибар. По всичко личи, че този деструктивен процес не е останал незабелязан и от лидерите на Свободния свят. Които съзнават, разбира се, че възстановяването на българоезичните емисии на РСЕ няма да реши с магическа пръчка проблема, но несъмнено ще допринесе за неговото решаване, за демонополизиране и разкрепостяване на словото. Демонополизиране и разкрепостяване, което съдържа надеждите на всички демократично мислещи българи.

 

От Димитър Бочев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар