„Другари, назначаваме ви за милионери“

Андрей Луканов пред 150 души номенклатурни кадри

Българска Индустриална и Стопанска Асоциация (днес БСК)

Ноември 1989 година

 

mafia

Случилото се с гласуваната поправка е логично продължение, неизбежен етап в еволюцията на управленския модел – реинкарнация на комунистическата власт от ерзац социализма към ерзац националкапитализъм, която изолира страната от глобалните процеси и запази България за новите поколения олигарси и властови брокери.

 

Това не е новост, опитваха го с групировката Г-13, когато ашладисаха „див капитализъм“ върху подложката на не по-малко див и фалшив национализъм, като заявиха на всеослушание, че България е само за български капиталисти, запазена територия за бизнесмени, членове на елита на БКП и ДС. Конкуренцията от чуждестранните инвестиции е опасна, те не са добре дошли.

 

Предишният пик на модела беше при управлението на правителството на Беров, което бе наречено правителство на Мултигруп. Изглежда нямаше граници за апетитите им – искаха всичко и веднага. Както е сега. Спадът в чуждестранните инвестиции не е самослучил се процес, той е съзнателно водена политика. Това обяснява и странните случки с продажбата на ЧЕЗ, блокирането на сделката на Нова ТВ, Виваком, Теленор, изолирането на чуждестранни компании от участие в крупни търгове, включително последните „вътрешни“ продажби на банки. В дъното на тези процеси стоят апетитите на български олигарси и техните политически покровители – искат тези активи без конкуренция.

 

Помните ли, Мултигруп искаше да влезе в бизнеса с Русия с природния газ, да изгради паралелна държава, която да контролира развитието на икономиката и политиката независимо от изборния процес. Парадигмата бе – който и да дойде на власт, трябва да се съобразява със силата и ресурсите на задкулисието.

 

Известно е как завършиха тези опити – разстрел на Илия Павлов и разпад на държавата, който беше ускорен от правителството на Жан Виденов, който сам беше свален от групировката на Луканов. За да прикрият следи, тези кръгове провокираха втора национална катастрофа на прехода.

 

Правителството на ОДС се задържа само един мандат и беше свалено от поредния проект „Сакскобурготски“. Именно защото започна да се изплъзва от контрола на кукловодите. Но и то има своите грехове – от негово време датира „опората“ на този модел, по признанието на един от главните агенти на руско влияние Сидеров – приватизацията на Лукойл – Нефтохим.

 

Въпросът е защо днес същите хора, които могат да ги свалят, оставиха на власт „живковите“ наследници ГЕРБ и Борисов? Толкова дълго – вече близо десет години. Отговорът е еднозначен, защото напълно ги устройва.

 

Хората на Луканов загубиха позиции и търсят реванш през Радев и Нинова. За сега безуспешно.

 

Поправката „Пеевски – Домусчиев“ вън от съмнение е символ на наглостта, на проказата, на степента на монополизация на политическата и стопанска власт у нас.

 

Забележете, агентите на руско влияние дори не смятат за нужно да аргументират, още по-малко да прикриват лобистките мотиви за законодателните си инициативи в полза на „фундамента“ на Борисово-Пеевското управление – тримата олигарси – Домусчиев, Златев и Божков. Зад тях стоят работодателски организации и профсъюзи, политически партии. Но най-вече прокуратурата, която с целеви разследвания и атаки може да вкара в пътя всеки дисидентсващ бизнесмен. Или почти всеки.

 

Нито един от посочените олигарси, не е толкова самостоятелен колкото му се иска, защото постоянно е обект на въздействие чрез „морков“ или „тояга“. Изглежда Лукановия клан, оставен на „относителни“ пости през последните години, започна да губи търпение и трескаво да търси път към властта.?

 

ДС върхушката обслужва и двата клана, но има и нюанси. Библиотекарите гравитират преимуществено около ДПС и едва след това около БСП и Радев.

 

Москва има  интерес от съперничеството между двата клана, противопоставя ги един на друг, като извлича максималното за себе си.

 

2018 година силно напомня 1995 година. Хората на най-могъщата силова групировка Мултигруп-ДС /Пеевски/ и живковите хора – Борисов и ГЕРБ, които разполагат с тотален монопол върху властта, вече се чувстват достатъчно силни да поискат за себе си бизнеса с природния газ, контрола върху горивата и изобщо върху цялата енергетика. Не се чудете, ако скоро новинарските ленти се изпълнят с атаки срещу Овергаз. Това е отколешна амбиция на Пеевски и на Борисов, но и на другите „фундаментални“ олигарси. Разбира се, нещата ще минат през държавни фирми, през притчи за национален интерес и прочие драматургични похвати.

 

Нито един от олигарсите на властта не би оцелял в нормална пазарна среда, защото единствения вид конкуренция, на която са способни, е конкуренцията за вниманието на кукловодите. Помните опитите на Васил Божков в инфраструктурата, които завършиха с тотален провал. Спечели търгове, но не успя да изпълни договорите, та се наложи да бъде спасяван. Сегашният му модел с хазарта, в който той споделя ползите с Пеевски, е класически и почти безрисков, доколкото тотално и изцяло зависи от бездействието на Комисията по хазарта, на КЗК и на Комисията по електронните медии, които отказват да приложат закона и ограниченията върху рекламата на хазарт.

 

Ако скритите и открити реклами на хазарта изчезнат от българския ефир, от футболното първенство, от рекламните табла и т.н. смятайте, че бизнесът с хазарта е приключил.

 

Да бъдеш олигарх, в същото време, не е никак безпроблемно. По същество това са „силовите“ бизнесмени от 90-те години. Тогава ги убиваха, днес ги държат на къс повод. За да останеш „на вода“ трябва постоянно да намираш относително легални начини за извеждане на значителни кешови потоци от баланса на фирмите, които са нужни за смазване на връзките с властта. На практика няма компания, която да работи в публичния сектор и която да няма специални екипи от хора, които да се занимават само с логистиката на взаимоотношенията с властта преди и след спечелване на държавни поръчки.

 

Не мислите, че господин Домусчиев е пропуснал да разбере посланието на прокуратурата, която напълно „случайно“ започна разследване срещу неговите фирми, докато текат последните уговорки около споделяне на ползите от лобистката операция с приватизационните поправки? Въпреки че е един от най-големите бизнесмени, той мълчи, дори се потопи за медиите, защото си дава ясна сметка, че всяка част на неговия бизнес зависи толкова от пазара, колкото от волята на надзорниците – кукловодите. Днес е олигарх, утре е Цветан Василев в Белград. В същност аналогиите между Ходорковски и Василев са повече от една. Те дисциплинираха олигарсите и днес никой тях дори не смее да се опълчи на Вожда.

 

Една част от крупните бизнесмени у нас направиха опит да се измъкнат от България и да диверсифицират своя бизнес. Малцина успяха, защото бизнес уменията им са специфични, изискват постоянен приток на публични средства и защото конкуренцията им не е от „назначени“ милионери.

 

Повечето от тях съзнават, че силата им е в България, в умението да купуват политици на принципа“ – „кеш и гласувай“, не е винаги валидно зад граница?

 

Нито едно от разпознаваемите лица на управляващата коалиция в Парламента не се интересува от принципите и стандартите на законодателния процес при приемане на приватизационните поправки, включително необходимостта от оценка на въздействие, включително на правната състоятелност, защото този закон предполага ретроактивно действие, което е противоконституционно. Да не  говорим за оценка на възможните последствия върху фиска, доколкото щетите са далеч извън приватизационните казуси на Пеевски и Домусчиев. Не се заблуждавайте, лидерът на КРИБ не разполага с властта да строи Парламента в една редица и да пробута „насила“ приватизационните поправки. С такава разполага само Пеевски, но на Корпулентният не му трябва да изпъква на преден план, защото публичната му репутация не е на висота. Именно за това Домусчиев прие доброволно ролята на гръмоотвод на публичното недоволство.

 

По степен на арогантост този законодателен акт напомня, дори надвишава прекия си аналог – Станишевия поклон пред Корпулентния, когато Орешарски го предложи за шеф на ДАНС.

 

Факт е, че действието на поправките „Пеевски-Домусчиев“ неминуемо ще се разспростре върху други сделки. Сумарният негативен ефект за републиканския бюджет може да се измери със стотици милиони лева непостъпили приходи. Във време, в което властимащите се бият храбро в гърдите, че изсветляват икономиката, че увеличават приходите от контрабанда, няма нито един обвинен или осъден?!

 

Не е толкова сложно за разбиране – моделът е подчинен на две групи кукловоди – политиците от партиите-корпорации от една страна и олигарсите, които разпределят кешовите потоци към различните клонове на властта – законодателната, изпълнителна и съдебна от друга.

 

Пирамидата на властта става все по-остра. От горе все по-малко хора имат реален достъп и влияние върху решенията, а от долу расте масата от „недоволни“ и в правителство, и в парламент, и в медии и в съдебна власт.

.

Това е класическото определение за „революционна ситуация“.

 

Отново сме в началото, на изходна позиция. Радио „Свободна Европа“ започва емисии за несвободна България.

 

От Илиян Василев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар