Putin Trump

 

В седмицата между 10 и 16 юли президентът на САЩ Доналд Тръмп направи обиколка на Европа започнала в Брюксел и завършила в Хелзинки. По време на обиколката Тръмп не изневери на характерния си стил на публично говорене. С изключение на протоколните предварително подготвени изявления, срещите бяха съпроводени с противоречиви послания, излизащ от протокола тон и бомбастични изказвания.

 

Личността и излъчването на американския президент хвърлят почти всички коментатори в емоционален режим, най-често на горещо възмущение и отрицание, в който неизбежно се смесват коментарът по същество с личните предпочитания, морални оценки, личностна критика. Тук се стремим да избегнем това, като само ще посочим без да даваме оценка, за полза на всички четящи и пишещи по темата – този ефект е търсен.

 

Наблюдаването на Тръмп както преди така и след началото на политическата му кариера показва безспорно, че това е човек който използва медийното си присъствие за да поляризира и предизвиква объркване и хаос в разговора. Издаването на противоречиви сигнали е умишлено, не е следствие от здравни или други проблеми. То е практика както от кампанията му за президент, така и от стила му на водене на бизнес отношения. Това е един важен ключ към разбиране на поведението му и публичното му говорене.

 

Втори важен ключ е разбирането, че държанието на Тръмп навън е в преобладаваща степен мотивирано от вътрешнополитическите му приоритети. Не трябва да се забравя, че Доналд Тръмп е президентът с най-изолационистката платформа от много десетилетия насам и личният му поглед е обърнат до голяма степен към политическата ситуация в САЩ и неговите позиции там. В говоренето пред съюзниците или пред Путин, мотото на Тръмп е буквално „America first“ – първото съображение е какъв ефект ще произведе казаното пред собствените избиратели?

 

През ноември 2018 г. в САЩ предстоят редовни избори за 33 места в 100-местния сенат, специални избори за две вакантни сенаторски места, както и избори за голям брой губернаторски постове. Цялата долна камара на Американския конгрес от 435 места също отива на редовни избори.

 

Изборите, които ще се проведат точно в средата на президентския мандат на Тръмп ще определят във висока степен как той ще изкара оставащите две години от мандата си и как ще се гледа на шансовете му да бъде преизбран.

 

Изборите имат потенциала да обърнат съотношението на силите в Конгреса, а има налице многобройни исторически примери, когато партията излъчила действащия президент на САЩ е била наказвана именно на тези избори в средата на мандата му. При силно поляризираната политически днешна Америка, републиканците имат много от какво да се притесняват на предстоящите избори.

 

Прибавяйки към това всички други специфики на Тръмп като президент, в този контекст трябва непременно да имаме предвид, че той използва европейската обиколка максимално за кампанийно говорене и да я разглеждаме и през тази призма.

 

На общата пресконференция на американския и руския президенти в Хелзинки Тръмп за пореден път шокира с изразяване на гледни точки разминаващи се със здравия разум, с липса на елементарен, не дори на политически такт и с несъобразяване с очакванията към поведението му в ролята на президент на САЩ.

 

В отговор на журналистически въпрос президентът Тръмп постави под съмнение разкрития на американското разузнаване за вмешателството на Русия в предизборната кампания на последните президентски избори в САЩ.

 

Това съждение може да нанесе трайни поражения на имиджа на Тръмп както сред съюзниците, така и сред избирателите на Републиканската партия в САЩ. По-скоро втората опасност провокира скоропостижната корекция, която президентът сам направи от правителствения самолет във време на полета обратно към Америка.

 

Въпреки това и други сензационни изказвания, партизански настроени коментатори реагираха несъразмерно дори спрямо това, което Тръмп предложи на пресконференцията. Заговори се за „измяна“ („treason“), капитулация пред Русия, че Америка изоставя съюзниците си на Русия и подобни.

 

В действителност обаче, колкото и неподобаващо да беше поведението на Тръмп по време на съвместната пресконференция с Путин и колкото и необичайно рязък да беше тонът му няколко дни по-рано към съюзниците от НАТО, нищо в ситуацията на терена не говори за отслабване на позициите на САЩ или НАТО по отношение на режима на Путин.

 

Да прегледаме фактите.

 

Изоставя ли Америка съюзниците си?

Всеки със сериозен интерес в темата знае, че в 70-годишната история на НАТО кризи не са липсвали. Достатъчно е да посочим само Суец, излизането на Франция от пакта, напрежението между Турция и Гърция, които стигат до ръба на войната при нахлуването на Турция на о-в Кипър през 1974 г.

 

Припомняйки си тези случаи виждаме колко е абсурдно и непрофесионално да бъдат приравнявани забележките на американския президент към която и да било от изброените кризи. Емоционалните реакции на коментатори означават единствено непознаване на материята.

 

Бидейки междуправителствена организация, в рамките на НАТО винаги ще има разногласия между членовете, и те ще бъдат разрешавани чрез диалог и постигане на взаимно разбиране и оценка от всички съюзници на заплахите, пред които е непосредствено изправена една или друга група съюзници.

 

Не само че не може да става дума за отслабване на съюза, свидетели сме на неговото засилване, както количествено така и качествено. В светлината на анексията на Крим от февруари 2014 г., НАТО увеличи присъствието си по европейската си граница с Русия – в балтийските страни и Полша. Специална комисия между НАТО и Украйна работи по комплексен пакет от мерки за помощ, така че Украйна да реформира и подобрява въоръжените си сили. Не на последно място – не е възможно да се спрем на всичко – през октомври 2017 г. НАТО пусна в действие многонационални сили предназначени да действат в Черно море специално с цел да контрират растящото руско военно присъствие там.

 

В крайна сметка: Нищо което Тръмп е казал или може да каже не е в състояние да промени стратегията на целия съюз или дори да го отклони от пътя и целите му. Това е така, защото този път и тези цели се задават от глобални стратегически условия, а не от личната воля на един или друг политик, бил той и президентът на най-мощната държава в света.

 

Имиджова щета ли е срещата с Путин? Имаше ли основание тя въобще да се провежда?

Борбата чий разказ за събитията ще бъде властващ тече непрекъснато в медиите. Ние няма да преобърнем съотношението на силите в нея добавяйки още едно мнение в общия врящ котел.

 

Въпросът за имиджовите ефекти за Тръмп от срещата с Путин ще трябва да оставим за обективен отговор на съответните социологически агенции. Както и в миналото се е случвало с Тръмп, отговорът може да се размине с очакванията на образованата аудитория.

 

Но да се отрича въобще смисълът от срещи и диалог между САЩ и Русия на Путин е необмислено. Нещо повече – всъщност от малкото държави способни да водят самостоятелно диалог с Русия от силна позиция по множество теми, в наш интерес е именно САЩ да са по-ангажирани в такъв диалог, а не някоя друга държава.

 

Христоматийно правило е, че чрез комуникация се понижава риска от физически сблъсък. И в най-тежките моменти от Студената война, комуникация между двете свръхдържави е имало и безспорно и на тази комуникация дължим това че не се стига до „Трета световна“, друга словесна бомба, която Тръмп намери за уместно да хвърли.

 

Обратното също важи – когато Русия нападна Украйна и превзе Крим, ключова роля играеше отказът от комуникация от страна на Русия и отказът да признае че има участие в десанта и въоръжения преврат.

 

Има основание да мислим, че от тази среща Путин извлича някакви краткосрочни чисто пропагандни успехи – получил е първа нарочна среща с американския президент от избирането му. Също така, Тръмп формално е изразил одобрение за предложението за „общо разследване“ на руското вмешателство в изборите – незабавно отхвърлено от американска страна, включително от Тръмп, след „консултации“ с разузнавателната общност – показателно за краткотрайността на тези имиджови „победи“.

 

Руската пропагандна машина обаче несъмнено ще работи за налагането на такива тези и те ще отекват в средите, където за машината има слушатели, включително в България.

 

В крайна сметка: Срещите и комуникацията сами по себе си са нещо добро в почти всяка ситуация. Дори те да дават глътка въздух на международния имидж на Путин, така както домакинството на световното първенство по футбол му даде, този ефект бледнее пред ежедневно осезаемото състояние на руската действителност. По-нататък обръщаме поглед към суровата реалност на отношенията между Русия и развития свят.

 

Направена ли е отстъпка на Путин?

Краткият отговор – никаква отстъпка или ангажимент за такава. Има един жизненоважен въпрос в отношенията между Русия и евроатлантическата общност и той е този за разхлабване и отпадане на икономическите санкции.

 

От март 2014 г., в резултат на руската агресия спрямо Украйна – анексирането на Крим и поддръжката на сепаратистки групи в Донецк и Луганск – САЩ, Европейския съюз, Канада, след това и други страни възприеха мерки по забрана за пътуване на определени руски граждани в границите си, замразиха руски активи в своите банки, забраниха бизнес отношенията с определени руски компании, прекратиха и достъпа до кредитиране на руски банки и компании.

 

Санкциите имат изключително тежък ефект върху руската икономика. Прерязаните парични потоци за твърда валута към Русия, чрез кредитиране и от износ, предизвикаха голямо фискално напрежение в страната. От Русия започна бягство на капитали, което към края на 2017 г. се оценява на над 30 млрд. долара. Курсът на рублата спрямо долара се срина от 33 рубли за долар в началото на 2014 г. до 60 рубли за долар към момента. Увеличилата се инфлация намали реалните доходи с почти 10%.

 

Тежестта на санкциите беше прехвърлена върху руските региони и граждани, за да бъдат опазени бюджетите на силовите структури и отбраната. В крайна сметка дори бюджетът на министерството на отбраната се наложи да бъде намален за пръв път през март 2016 г.

 

Може би най-сериозното следствие от санкциите е финансовото изнемогване на руските регионални правителства. Около две трети от руските региони са пред фалит. При липса на възможност за кредитиране отвън, руското правителство дотира регионите си с пари от валутните си резерви и от националния пенсионен фонд, които в годините от 2014 г. досега прогресивно изтъняват.

 

В крайна сметка: Това е истинската картина и това е полето, на което Путин търси пробив в единодействието между Европа и САЩ. От встъпването в длъжност на Тръмп санкциите вече бяха препотвърдени с приемането в конгреса и подписване от президента на федерален закон („Countering America’s Adversaries Through Sanctions Act“) през август 2017 г. Санкциите са доказано ефективни и никой в САЩ или ЕС не разглежда сериозно свалянето им. Нямаме данни те дори да са били предмет на разговор между двамата президенти на 16 юли.

 

Завършваме с пореден призив за по-хладнокръвно отношение и по-образован поглед към нещата, колкото и силен да е интересът на много играчи да предизвикат крайните оценки и истерията, които да осребрят по един или друг начин.

 

Клише е да припомняме че живеем в свят на 24-часов новинарски цикъл и че ежеминутната борба за нашето внимание, която се води между десетки различни дразнители е довела дотам само най-крещящо сензационното, най-възмутеното и най-катастрофичното да имат надежда да си пробият път.


Въпреки че всичко това е факт с който живеем, не трябва да преставаме да се стремим да филтрираме обективната истина за състоянието на заобикалящата ни среда, в името на това да останем здрави, информирани и способни да вземаме правилни и точни решения.

 

От Георги Антонов

This entry was posted in Регионът and tagged , , , by Georgi Antonov.

За Georgi Antonov

Георги Антонов е роден през 1985 г. През 2004 г. започва да изучава балкански езици и литература в специалност "Балканистика" в СУ. През 2006 г. прочитайки първата глава от учебника на Христо Матанов решава че иска да се научи да пише тъкъв тип текстове и записва като втора специалност новооткритата тогава в Исторически факултет "Минало и съвремие на Югоизточна Европа", където изучава политическа и икономическа история на Балканите, както и история на политическите идеи. През 2011 г. завършва втората си специалност с отличие. От 2008 г. работи като програмист, понастоящем в "Web & Mobile" отдела на българската компания Bulpros. Писането за Bulgaria Analytica му носи голямо удоволствие, защото му дава възможност да се занимава с работа "по специалност", дейност на която досега е гледал по-скоро като на луксозно развлечение. Интересите му са в областите на международните отношения, съвременна история и технологиите.
В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар