tol sistema

 

Дoгoвopът зa изгpaждaнe нa тoл cиcтeмa нaй-нaĸpaя e пoдпиcaн. Мина през парламента, по план активират Тол системата за тежкотоварни автомобили през август 2019 година. Очакват – затаете дъх – 800 милиона лева приходи. Това са фактите, с определена здрава доза пиар. Дори тези дни премиерът „закова“ цифрата на очакваните приходи от тол системата на 1,5 милиарда лева. Колкото повече пиар го налага, толкова повече ще се повишава цифрата.

 

Всички бариери са снети, остава само бариерата на здравия разум. Защото тази система изобщо не е минала през задължителния за случай широк обществен дебат, разяснителни кампании и т.н.

 

Мога да говоря по темата, защото заедно с международната консултантска компания, за която работих пред близо 27 години, направихме първата оценка за приложимостта на тол система в България, тогава по единствената отсечка – София – Пловдив. Времена са други, принципите остават същите.

 

Какви бяха изводите от този анализ, при това изключително професионални и добронамерени?

 

Основният бе, че ако целта е да се съберат приходи, с които да се финансира поддръжката и изграждането на магистралната система в България, упражнението излиза прекалено скъпо, рисковете големи, нетните ползи силно проблемни.

 

Много знаменателно бившият премиер Симеон Сакскобурготски тези дни обедини в едно съжаленията си – от неслучилото се Белене и тол системата. Той разбира се, не е длъжен да влиза в детайли, може да остане на равнището на царственото си послание. Но проблемът винаги е в детайлите и в този неосъзнат или по-скоро осъзнат, но подплатен с корист, стремеж за частна пита с публични средства, със скрити методи за обогатяване на малцина за сметка на данъкоплатците.

 

За да се премине към толиране на пътищата, те трябва да бъдат съответно и специално проектирани като за тол система. Така е разбира се в идеалния случай. За това преди много години сме избрали немския вариант – държавата строи, експлоатира, притежава, финансира през бюджета. Ползвателите на пътната инфраструктура плащат данъци, пътни такси и акцизи отново в бюджета.

 

Тогава, преди 27 години, заключението беше, че разходите по изграждане и експлоатиране на тол система са сигурни и високи, а ползите – разтеглени във времето и негарантирани. Следователно преди да скочи в неизвестното, държавата трябва да прецени много внимателно дали си струва да рискува, още повече когато има по-достъпни и по-малко рискови алтернативи.

 

Да разгледаме ситуацията от днешна кота и да видим дали няма друга алтернатива, с по-малко разходи и по-ефективна от гледна точка на контрол и управление?

 

В нашия случай, тол системата включва задължителната за изграждане инфраструктура – терминали за плащане, портали за тол контрол – тол будки, резервни пътища /това е неотменим елемент на всяка магистрала, но както виждате, има ли задръстване обходните пътища не са лесно достъпни/, стотина и повече автомобила за контрол, пунктове за контрол. Накратко, това което сега се извършва като контрол и плащания – на границата, след изграждането на система ще се разпростира из цялата страна.

 

Нарочно няма да коментирам компанията, която спечели търга. Не в нея е проблема и въпросът, който задавам.

 

Съмнението се отнася до погрешната стратегия, подход и свързаните рискове, които накрая ще трябва да плащаме всички – данъкоплатци и ползватели на МПС.

 

Действително, в много страни от Източна Европа, правителствата се видяха принудени да минат към платени пътища, за да финансират поддръжката и развитието им. На пръв поглед, логично и справедливо. Дори се твърди, че всички тези пътища могат да се самоиздържат като генерират „печалби“ – разбирайте разликата между собствената издръжка и генерираните общи приходи.

 

Какви са обаче шансовете това да се случи у нас? По мое мнение – не са големи.

 

Първо, известно е че контролът върху изразходването на публичните средства у нас, особено в пътното строителство, е Ахилесова пета в публичното управление. Ако случайно някъде се натрупат някакви средства, включително както в случая от приходи от тол система, те винаги ще привлекат вниманието на „експертите“ сред „силните на деня“, които веднага ще намерят къде да ги разходват и най-вече как да ги трансферират към частни джобове – политически и бизнес.

 

Така стои въпросът и със средствата, които са необходими за поддръжка на пътната мрежа. С други думи, когато разглеждаме анализите „разходи-приходи“ за да разберем картинката, за да приемем идеята за тол система с отворено сърце, трябва да имаме пред вид капацитета и доверието към хората, които я предлагат. Примерно, да погледнем към практиката, към последните случаи, в които се управляват проекти със значителни публични средства, като се опитаме пътьом да оценим достоверността на приеманията за разходи и приходи, поне в нетните им изражения.

 

Посочете поне един публичен проект през последните години, в които тази администрация е успяла да го завърши на време и в рамките на бюджета? Вижте историята на „Южен поток“ – от 1,7 до 4,2 милиарда евро, на хидровъзела „Цанков Камък“ – от 80 до 600 милиона евро, на АЕЦ „Белене“ – 3 милиарда лева безвъзвратно отлетяли. Сега очакват от нас да повярваме, че този път ще бъде различно.

 

Второ, трябва да си дадем ясна сметка, че това което ни предлагат е логически абсурд. Убеждават ни, че тъй като контролът и събираемостта на приходите от пътни такси на няколко гранични пункта при входа на тежкотоварни камиони е проблем, то решението му като разширим рязко, ако приемем условно петнадесетте гранични точки до 500 пункта за събирането на такси и плащане. На вас ясно ли е как този проблем ще изчезне, когато се увеличи рязко броя на рисковите зони.

 

Край на част първа

 

Тол системата – новият гранд проект от шлема. Втора част

 

От Илиян Василев

This entry was posted in България by Илиян Василев.

За Илиян Василев

Член на УС на Центъра за балкански и черномоски изседвания, Управляващ партньор на „Иновейтив Енерджи Солюшънс" ЕООД, блогър, Почетен председател на Българския икономически форум, Координатор, Софийско Бизнес Училище
В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар