За България и Румъния узаконяването на марихуаната е мисия невъзможна – съдебната система е превзета от противници на правовия ред и декриминализацията.

georgia

 

По времето на обучение за ръководители на медии, провело се наскоро, един от лекторите – американец, докато обсъждаше плановете за почивка на колегите си, възкликна: „А! Пак Грузия! Тбилиси направо е вече като Берлин през 60-те!”. Той, разбира се, имаше предвид бума на туризма и „духа на свободата”, които привличат милиони младежи към кавказката държава.

 

От няколко дни Грузия наистина може да каже смело, че изцяло е приключила със съветския си период и с т. нар. Преход. Поне що се касае до съдебната реформа и осигуряване на пълната независимост на съда. Колко други държави в бившия Съветски Съюз могат да се похвалят с това? Дори България, Румъния и Хърватия – последните страни членки на ЕС, с голямо въображение биха могли да се приемат за държави, където съдът не се е сраснал с управляващите партии и мафията.

 

Първата страна в бившия социалистически блок, която декриминализира и легализира употребата на марихуана, а също така и притежаването на количества до 5 грама бе Чехия. Дали това има връзка с успехите в икономиката биха могли да кажат специалистите, но е достатъчно да се види как растат нивото на средните заплати и БВП след 2010 г. А туристопотокът вече се изчислява в милиони. Същевременно полицията става по-ефикасна. Можете да си палите джойнт в центъра на Прага, но я опитайте да носите контрабанда или оръжие!

 

След Чехия и други страни в региона, пък и в съседство с него, погледнаха към опита на САЩ и Холандия. Вече не само Грузия, и Ливан обмисля да легализира канабиса, с което разчита да увеличи туристите и постъпленията от точно този „медицински канабисов“ туризъм към изтънелия си бюджет. Идеята е всъщност на експертите от МакКинзи, които консултират правителството в Бейрут.

 

В Сърбия и Киргизстан също така много сериозно се заговори за легализиране на медицинския канабис – и двете държави виждат, че потоците контрабанда на тежки наркотици, оръжия, трафикът на хора и други престъпления са много по-важни от марихуаната. Да не говорим, че и там очакват бум на туристи и приходи в хазната след подобно политическо решение.

 

От Революцията на розите към Канабисова революция

 

Декриминализирането през ноември 2017 г., както и легализирането на марихуаната за собствена употреба в края на юли 2018 г. минаха през много сериозни и големи реформи, които се оказаха сложни за „преодоляване” от другите държави в региона. След Революцията на розите през 2004 г., когато на власт дойде Михаил Саакашвили, Тбилиси проведе най-мащабната съдебна и полицейска реформа в целия бивш СССР.

 

Затова дори сега, когато олигархът с руски паспорт Бидзина Иванишвили съумя да поеме контрол над Грузия, не му се отдава да подчини съдиите. Съдебната система бе така мащабно реформирана с помощта на САЩ и ЕС и е вече толкова независима, че не е по силите му да сложи ръка върху нея.

 

Как се стигна до легализацията в Грузия на 30 юли 2018 г.?

В края на миналата година политическата партия „Нов политически център – Гирчи” на бившия съратник на Саакашвили – Зураб Джапаридзе, поиска Конституционният съд на страната да се произнесе по темата. Така през ноември 2017 г. КС постанови, че задържането и преследването на потребителите на „лекия наркотик“ е в противоречие с основния закон на Грузия:

„Лишаването от свобода за притежание на до 70 грама марихуана е нехуманно, жестоко и нарушаващо достойнството отношение”.

 

От есента на миналата година остана само административното наказание за употребата на марихуана – отпадна съдебната присъда от 11 г. затвор. Но глобите останаха в сила: около 500 лари (185 долара), което е едва ли не средната заплата в страната. При второ и всяко последващо нарушение административната глоба се увеличава до 2000 лари (1150 доллара) и нагоре. Максималното наказание е условна присъда.

 

В края на юли 2018 г. КС в Тбилиси излезе с ново решение, според което не е законосъобразно да бъдат глобявани по административен път потребителите на леката дрога. Законът обаче остава в сила, а следователно и сегашните глоби за притежание. Защото законодателните реформи и промени се бавят от една година, с цел декриминализиране за държане до 5 гр. (както е в Чехия в момента), които са обект на протакване от парламентарните сили.

 

Пред руската редакция на Би Би Си известният грузински юрист Георги Махарадзе пояснява, че все пак при декриминализирането засега става дума само за употребата:

„Това не означава освобождаване от отговорност за притежаване на марихуаната дори в малки количества”.

 

„Ако например си носите един или два грама в джоба, тоест до пет грама, както и преди, ще си носите отговорността по Административно-процесуалния кодекс”, пояснява Махарадзе пред BBC Russian. Според юриста обаче, декриминализацията е като червената черта – след 5 грама като количество – следва наказателна отговорност.

 

Практическото значение на всичко това не е голямо, но според Георги Махарадзе то има „огромно политическо значение”. Юристът е категоричен, че в случая съдебният орган е взел решението независимо от това, какво си мисли за нормално партията на властта, парламентът или правителството.

 

Съдът вменява на властта

 

Докъде е достигнал процесът на създаването на правова държава в Грузия може да се види по това, как политиците и членовете на кабинета са неспособни да окажат натиск върху съда. Всичко, което могат в момента, е да се оплачат на медиите. Това направи и ресорният министър Давид Сергеенко, който ръководи здравното ведомство:

„За моя изненада, Конституционният съд се оказа едва ли не по-компетентен в тази област от самите експерти, които досега нямаха единна позиция, водеха дискусии, които се базират на най-различни научни твърдения”.

 

Пред руската агенция РИА Новости Сергеенко пояснява, че КС на Грузия е взел „решението, което е взел”:

„Нямам право да го критикувам. Не искам обаче да видя дори в кошмарен сън хирург, авиодиспечер или учител, които работят под въздействие на марихуаната”.

 

Точно тук приключва прехода за една постсъветска и бедна Грузия. Министрите, нищо че са част от властта, не смеят да се опълчат и дори пред руски медии да атакуват съдиите. В същото време толкова контрастна е ситуацията в много други страни от Източна Европа, включително в най-голямата – Полша, където управляващата партия „Право и солидарност“ пенсионира неудобните магистрати.

 

Точно за това политическо значение на решението на КС за легализация на марихуаната говорят и грузинските юристи. „Конституционният съд директно казва на държавата – политиката в тази област не става и е нелогична. Тоест, вие наказвате хора за онова, за което не бива да се наказват”, казва Махарадзе.

 

Прецедентът на правова държава

 

Когато съдебната система функционира не просто в своето законодателно поле, далеч от политическа намеса, а се подчинява на масовото гражданско разбиране за свобода, на еврократски език това може да се нарече „успешна съдебна реформа“. Политиците, които са израснали като съратници на атакувания в Москва и Киев Саакашвили, празнуват победа.

 

„Грузия не само в региона, но и сред цялото постсъветско пространство стана първата държава, където потреблението на марихуана е напълно легално. Тоест, хората вече няма да бъдат наказвани за употребата нито по наказателния, нито по административен ред”, обяви Зураб Джапаридзе.

 

Макар да наблюдаваме не просто декриминализиране и все още бавно и бюрократично легализиране на марихуаната, магистратите и съдиите в Грузия имат своя повод да празнуват – за пръв път съдии от бившия Съветски съюз не са директно притискани по време на обсъждане на обществено-важен въпрос.

 

В Букурещ, София и Загреб дебатът от години се подема от либертарианците, зелените, рапърите и други креативни слоеве. Но, както всички знаем, съдиите често действат в руслото на организираната престъпност и властимащите политически сили. Дали влизането в НАТО и ЕС все още означава края на прехода в една бивша държава от СИВ и Варшавския договор? Нима Полша на Ярослав Качински, Унгария на Виктор Орбан, България на Бойко Борисов (Делян Пеевски) и Румъния на Ливия Драгня ще позволят на съдиите да декриминализират марихуаната или да легализират проституцията?

 

Едва ли, защото за мафията това би означавало край на доходоносния бизнес и рязко свиване на приходите, включително и на част от политическия и съдебен елит в тези страни. А за полицията би означавало намалена разкриваемост, тъй като в момента тя се хвали с голям процент разкрити престъпления именно в този сегмент. Българското МВР отчете за миналата година 72.2% разкрити подобни престъпления „с установен извършител”. За сравнение – при кражбите с взлом разкриваемостта е едва 13.8%.

 

Вестник „Капитал” цитира криминолога, бивш зам.-министър на правосъдието Филип Гунев, според когото „когато има повече задържани с наркотици, това е добре за полицията. На националните съвещания повече задържани означава по-голяма активност“.

 

Той обаче маркира и още една спънка за реалното декриминализиране и постепенно легализиране на марихуаната дори за такива цели като текстилната индустрия и медицината:

„България няма капацитет да изготви сама собствена политика по отношение на наркотичните вещества и да оцени краткосрочните и дългосрочните ефекти от една или друга мярка.“

 

За разлика от България, където всичко се решава с една дума на премиера Борисов, в Грузия не се говори дали колегата му Бидзина Иванишвили се е явил в парламента или в Конституционния съд на „извънредно заседание” та да възпре съдиите от това неприятно за партията му решение.

 

Изградената с помощта на администрациите на Джордж Буш-младши и Барак Обама съдебна система на Грузия е работеща. Независимият й съд позволи на гражданите да въздействат върху властта в рамките на закона.

И засега никой не смее да му се противопостави.

 

От Николай Марченко

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар