patriarh-kiril

 

Съвсем до скоро, преди да ме поканят да коментирам политически измерения на църковни събития, не бях склонен да смятам за важна такава връзка. Смятах и държа на това до днес, че Църквата няма място в политиката и обратното. Оказа се обаче, че с последните развития в православния свят тази връзка никак не може да бъде подминавана с лека ръка.

 

Преди седмица излезе в публичното пространство информация, че руският патриарх – Негово светейшество Кирил е помолил от Негово Всесеветейшество Вселенския патриарх Вартоломей да бъде приет на аудиенция на 31 август т.г. Визитата е точно преди началото на заседанията на Светия Синод на Вселенската патриаршия в началото на църковната година (1 септември) и преди вероятното обсъждане на казуса с украинската автокефалия от митрополитите на Патриаршията в Константинопол (Истанбул). На пръв поглед пред българската публика едва ли има нещо особено в срещата между двама предстоятели на поместни православни църкви. За осведомените обаче нещата не стоят така.

 

В България едва в последно време, и то само в църковните медии, се заговори за трудните отношения между Руската православна църква и Константинопол. За хората, които са в системата обаче, още през 90-те години на ХХ в. беше ясно, че руските свещеници в Западна Европа отказваха да служат с тези на Вселенската патриаршия, а в руските църковни медии доста често излизаха остри материали против Вселенската патриаршия, като нещата придобиха вид на черна кампания в последните години. Руската теза беше, че Вселенският патриарх не е първенстващ в православния свят и че едва ли не РПЦ трябва да стане Вселенска патриаршия – водеща църква на православните. Сега обаче патриарх Кирил съвсем покорно иска аудиенция при патриарх Вартоломей. Тя, разбира се, не му беше отказана. Междувременно бяха публикувани и редица анализи, които поставят напрежението между тези две църкви на основата на тяхната ориентация към демокрацията и към авторитаризма, но тук няма да се занимавам с такава опозиция, а ще се опитам да анализирам възможните резултати от срещата.

 

Какво ли ще иска предстоятелят на РПЦ от Вселенския патриарх? Със сигурност патриарх Кирил е наясно, че не може да спре издаването на томоса за автокефалия на обединените украински православни. Патриарх Вартоломей не един път е доказал, че не се поддава на натиск и че думата му тежи. Също така, предишният път, когато беше отложен казусът, се случи в заседанията преди Светия и Велик събор, когато Москва обеща да участва в събора, а след това си оттегли обещанието. В украинските медии през изминалите дни излязоха шеговити коментари, че патриарх Кирил ще носи със себе си или голям куфар пари, или ампула с „новичок“. Това, разбира се, не е сериозно. От другата страна пък застана проруският украински олигарх Вадим Новински, който заяви, че ако украинската църква се отдели от Москва, ще получи гражданска война на религиозна основа и че ще се води битка за всеки храм. Ще се опитам да предложа няколко възможности, които ще търси патриарх Кирил в ситуацията.

 

На първо място вероятно предстоятелят на РПЦ ще иска отлагане на решението. Поне до изборите за президент в Украйна. Може да се предполага, че един следващ украински президент няма да има интерес към църковните дела и ще се съобрази с присъствието на РПЦ. Разбира се, такова предположение едва ли може да се смята за твърде основателно, имайки предвид факта, че на украинска територия и до днес се водят военни действия и че страната се лиши от значителна част от територията си. А участието в тези събития на представители на РПЦ се гледа с подозрение.

 

Също така патриарх Кирил може да предложи пълноценно участие на РПЦ и зависимите от нея църкви на готвещия се следващ събор, който се очертава да се случи до няколко години. Имайки предвид оттеглянето на РПЦ от договорките преди предишния, едва ли някой ще вземе на сериозно неговата дума сега.

 

Друго, което ще иска да постигне патриарх Кирил, е да задържи епископи от УПЦ към Московската патриаршия (МП) да се присъединят към новата църква на Украйна, а такива са заявили желание. Това може да стане само по един начин – да бъде подкрепен за неин предстоятел сегашният предстоятел на УПЦ-Киевска патриаршия (КП) Филарет. Той е отлъчен от Св. синод на РПЦ, но миналата година негово писмо до същия синод беше изключително благосклонно прието. Освен това, неговата слава на авторитарен водач не е по вкуса не само на свещениците в УПЦ-МП, но и на редица от неговите подопечни в УПЦ-КП. Да не говорим за УАКПЦ, които са съвсем независими и не желаят да имат нищо общо с авторитарни ръководители от съветско време. Самият Филарет не един път се е изказвал остро към Константинопол и е споделял в недалечното минало панславистки идеи.

 

При това положение може да очакваме искане от страна на Негово светейшество Кирил, той самият да участва в написването или редактирането и издаването на томоса за автокефалия на украинците. Така той, дори и да не може да спре процеса, ще се окаже, че го контролира. Това ще му е нужното средство да спре влиянието на Константинопол в Украйна по подобие на времето на разпада на СССР и демократичните промени в сателитите на Москва. Тогава процесът не беше спрян, но бе контролиран, така че „нашите хора“ да поемат нещата в свои ръце. Така ще бъдат спрени редица процеси на отваряне на УПЦ към света и ще се възпрепятстват връзките с гръкоезичните, румъноезичните и западните православни, които в момента приемат украинците като свои на всякъде в образователните, милосърдните и мисионерските си институции.

 

Твърде вероятно е Негово Всесветейшество Вселенският патриарх Вартоломей да прояви изключителна любезност с руския си гост, но да го остави далеч от процеса.

 

От Светослав Риболов

This entry was posted in Без категория, Регионът and tagged , , by Светослав Риболов.

За Светослав Риболов

Доц. д-р Светослав Риболов преподава Раннохристиянска литература (патристика) и Юдейска елинистическа литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Публикувал е четири книги и множество статии в научната си област. Учил е Класическа филология и Теология в Софийския и в Солунския университет. Специализирал е в Тринити колидж в Дъблин и в Източноцърковен институт в Регенсбург; изучавал е отношенията църква-държава в САЩ в Университета на Калифорния, Санта Барбара. Главен редактор е на Forum Theologicum Sardicense и член на издателския борд на International Journal of Orthodox Theology в Бамберг. Участник е в няколко международни академични асоциации, а от 2017 г. е директор на Институт за изследване на религиозната свобода.
В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар