georgi markov

 

„Когато злословят, хората чернят с това себе си.”

Латинска сентенция

 

 

 

 

 

Когато по изключение се конфронтира със смъртта, животът винаги го прави по необходимост и никога – на драго сърце. Така е в битието, така е и на белия лист. Който също е битие, макар и битие метафорично. Причината е и генетична, и не само. Генетичният елемент е ясен – биологичният живот интуитивно се бои от биологичната смърт, всеки миг битие е зареден с този архетипен, изначален и непобедим страх. Който е допълнително нагнетяван от технократичната ни цивилизация – една цивилизация, която е християнска по-скоро по име и церемониал, отколкото до духовно съдържание. Ако векове наред Христовата вяра е била могъщо естествено противодействие на вездесъщия страх от смъртта, днес това противодействие е обезсилено от повсеместното настъпление на точните науки, чийто прагматизъм стъпка по стъпка ни отлъчва от духовното и ни закрепостява към материалното. Мъдрите обозначават този деструктивен процес като наукообразно невежество, а още преди повече от два века савойският езуит Жозеф дьо Местр предупреди съвременници и потомци: „Ще оскотеем от наука!” Така и стана впоследствие, така става и до днес.

 

Ако по своята природа конфронтацията със смъртта е драматична, драматизмът в конкретния случай се изостря от обстоятелството, че тема на настоящите ми размисли е не смъртта като явление, а една конкретна смърт, при това насилствена. Става дума за едно от най-грозните престъпления в новата ни история – убийството на Георги Марков. Обстоятелството пък, че той бе и мой духовен родственик, и мой брат по изгнаническа съдба и по перо (по перо и по литература, разбира се, по-голям, недостижимо голям брат), и мой сътрудник във водената от мен културна програма на РСЕ „Контакти”, която излъчи пълния набор „Задочни репортажи за задочна България”, и (най-вече) мой безценен и непрежалим и до днес личен приятел, прави трагиката още по-трагична. А след като през всичките десетилетия демокрация станахме и ставаме свидетели не на разобличаване на покушението, а по-скоро на неговото легитимиране, след като, вместо да бъдат изправени пред правосъдието, неговите физически и неговите метафизически похитители (идейно те са едни и същи люде) ден след ден получават от обществените настроения ново алиби и нова легитимация, аз виждам себе си самотен, изоставен дори от немалко съмишленици и запокитен нейде между сцила и харибда.

 

Последен писък на вторичното, на моралното убийство на един от най-мащабните писатели не само на нашето време, носи заглавието „Случаят „Георги Марков”. Книгата е пусната на пазара от едно от най-крупните ни издателства и е авторство на полковника от Държавна сигурност Бончо Асенов. Да повериш темата на един високопоставен функционер на най-демоничната институция на комунистическия режим, която е организатор и автор на смъртоносния атентат, е все едно да натовариш Гьобелс да направи морална равносметка на нацизма.

 

Че книгата, която аз бих окачествил не само като псевдодокументална, а и като откровен фалшификат, подценява литературното наследство и надценява криминалния елемент в съдбата на писателя, е естествено – да очакваме от едно ченге литературен поглед върху сюжета, е все едно да очакваме от мен криминално дознание. Георги бе преди всичко писател, но, верен на пагона, полковник Асенов споменава знаковите творби на Марков само мимоходом, и то на един сух, ведомствен език, който е пълно отрицание на ненадминатото сладкодумие на коментирания автор. С обстоятелството, че в писанията на един апаратчик с ограничен солдатски кръгозор на художествена сетивност ние не можем да разчитаме, аз се бях примирил още преди да разтворя четивото (като творба или дори само като книга ми е трудно да обознача изданието). Оказа се обаче, че не можем да разчитаме и на това, което професията му предполага и в което той би трябвало да бъде най-силен: едно обективно, добросъвестно разследване.

 

Още от първите страници на писанието става ясно като ден, че, вместо да сбере, съпостави и анализира огромния фактологически материал, на базата на който като акуратен разследващ от бранша да потърси причинно-следствените връзки между престъпление и наказание, пишещият гражданин (по понятни съображения като автор не мога да го обознача – още по-малко като писател) си поставя користната цел да докаже недоказуемото: че Георги Марков е внедрен в западните българоезични радиостанции агент на ДС, който е убит от британските тайни служби. За агентурното минало на Георги офицерското перо не представя нито едно свидетелство – нито едно свидетелство не откриваме между кориците и за ролята на МИ-6 като атентатор. Всички доказателства, или по-скоро доводи, на полковника бихме могли да сведем до простоватото обобщение: бил е наш (на ДС) агент, защото не може не е бил, и: бил е убит от англичаните, защото не може да не е бил убит от тях. Нито един документ, нито един достоверен свидетел, нито едно, макар и косвено, доказателство. За сметка на това офицерската чест е пренебрегнала цяла камара както преки, така и косвени доказателства за поръчителя на покушението – БКП – и за неговия извършител – ДС. Тук аз няма да изброявам тези неоспорими доказателства – това би значело да напиша не нова книга, а многотомник. Тези свидетели и свидетелства са на разположение на всеки – който има очи, да види. Ще спомена само документалните (ама наистина документални!) филми на Люди Букен и Майкъл Кокрер, на Джак Хамилтън, на Клаус Дексел и (наред с лъжовните) томовете достоверни писмени изследвания и показания. Както казах, цялата налична информация в цялата й необятност е достъпна за всеки, а достъпът на полковника като апаратчик от ведомството до нея е неограничен. За да видиш истината обаче, трябва първо да пожелаеш да я видиш. А полковникът не е пожелал – негова задача явно е не информацията, а дезиформацията. Една актуална дезинформация, която закономерно ще се влее в пълноводния  унаследен поток лъжи и клевети по адрес на един невероятен литератор, неподкупен гражданин и благороден човек. Ще се влее, за да прогони от общественото пространство истината за писателя, човека и гражданина Георги Марков. И да възцари лъжата.

 

От Димитър Бочев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар