pope

 

Лошите новини за педофилията в католическата църква нямат край. Още не е утихнало негодуванието от документираните изнасилвания в епархиите в  Пенсилвания и новините бяха залети от нови безспорни обвинения, този път в Германия. В първия случай, доклад от  900 страници на „голямото жури” идентифицира 1000 деца и „най-вероятно още хиляди” в шест от осемте щатски епархии, които, в продължение на много години са били обект на сексуално насилие от около 300 свещеници. В много от случаите тези перверзници са били защитавани и прикривани от висшия църковен клир. При случая в Германия, при направеното ново проучване на самата църква, а и по данни от самите църковни документи се вижда, че 3677 души, половината от които под 13-годишна възраст, са били сексуално насилвани. Както със случая в Пенсилвания, така и в много други случаи църковният висш клир защитава педофилите, а не децата. Безброй други случаи от различни католически епархии по света идват да покажат, че нито Пенсилвания, нито Германия са изолирани случаи, а по-скоро доволно мрачна  дълго потулвана църковна действителност.

 

Какво се случва и може ли най-старата християнска църква най-накрая да смени стила си на поведение и да започне на чисто? Съществуват сериозни основания да се смята, че това не е възможно да стане скоро, тъй като това поведение  засяга върховния клир на църквата, а това означава и самият папа. Причината да мислим така е, че въпреки доказателствата, прикриването, демонстрирано в двата горепосочени случая, не е нито случайно, нито единствено по рода си, а системно и масово провеждано в много епархии. Доказателствата дойдоха под формата на 11 страници отворено писмо от бившия посланик на Ватикана във Вашингтон, нунций Карло Мария Вигано, който със сигурност е бил в състояние да знае всички мръсни тайни на американската католическа църква.

 

В писмото си Вигано директно обвинява папа Франсис, че „покрива“ „серийния хищник“ кардинал Теодор Маккарик, бивш архиепископ на Вашингтон. Вигано твърди още, че папата е знаел за педофилната история на Маккарик още през 2013 г., но не предприел нищо и дори го превърнал в „най-популярния съветник“ за администрацията на Обама. Освен това, според писмото на Вигано, Маккарик и група други високопоставени духовници по конспиративен път са довели до  назначаването на редица духовници на ключови позиции в църквата, които по подобен начин са толерантни към педофилията, без да преминават през нунция , каквато е всеобщата практика. Обобщавайки обвиненията си, Вигано заключава, че „корупцията е стигнала до самия връх в църковната йерархия“ и призовава папата да подаде оставка.

 

Реакцията на папа Франсис до този момент е мълчание, което, ако не друго, придава на обвиненията на Вигано още по-голяма тежест. Известно е също, че педофилните наклонности на Маккарик са добре известни и дълго обсъждани в църквата и че предшественикът на Франсис, папа Бенедикт XVI, вече е наказвал Маккарик и рязко е ограничил неговата дейност.

 

Колко правдоподобни са тези сериозни обвинения и може ли всичко това да запази все още у нас уважението ни към бъдещето на църквата? За съжаление, що се касае за католическата църква те са повече от достоверни и изобщо не е ясно как Ватиканът може да излезе от тях, без да предизвика значителен трус. Основният проблем е, че папа Франсис е човек ляв и е такъв от ден първи. Доколкото има някакви документирани от него симпатии, и неговите, като тези на повечето левичари, до голяма степен са на страната на хомосексуалистите, което може би е причина той да не е в състояние или да не иска да направи нещо за необузданата педофилия в църквата.

 

Ето само някои от добре познатите му възгледи, които документират левичарските му симпатии:

  • • Папа Франсис е говорил няколко пъти в полза на „освободителната теология“, което не е нищо друго освен усилие на марксистите да завземат католическата църква отвътре.

 

  • • Той непрекъснато критикува свободната пазарна система, като удобно пренебрегва доказателствата, че точно свободните пазари извадиха от бедността милиони хора и продължават да правят това и до днес.

 

  • • Папата никога не е отправял и най-малка критика към комунизма – дори по време на пътуването си до Куба, която остава една от най-потиснатите и бедни страни в Америка.

 

  • • И накрая, а може би и най-добрият показател за симпатиите на папата са съветниците, с които той се е заобиколил. Известно е, че може би най-влиятелният от тях е кардиналът на Мюнхен, Райнхард Маркс. Кардинал Маркс не само е симпатизант на добре известния свой немски съименник, но и дългогодишен защитник на хомосексуалните връзки, което, разбира се, противоречи на същността на католическата доктрина, но вероятно е вярно отражение на личните разбирания на папата.

Равносметката е, че ако църквата не е способна да се освободи от мрачната репутация, която е придобила и не даде на енориашите основание да вярват в нея, то тогава тя няма да оцелее в дългосрочен план. Според отчетите на църквата, докато през 50-те и 60-те години в Германия 11-11.5 млн души са посещавали всяка неделя църковната служба, то днес този брой е намалял до 3,5 милиона. Папа Франсис и кардинал Маркс едва ли имат желание да посочат причината.

 

От Алекс Алексиев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар