Тази есен ще реши съдбата на два ключови проекта в стратегията на руските енергийни „потоци“ – вторите линии на Северния и Турския поток. Дамоклевият меч е надвиснал над двата проекта, като във всеки един момент правителството на САЩ може да наложи санкции, които незабавно ще ги спрат.

 

Макар че такъв сценарий е вероятен, той в никакъв случай не е сигурен.

 

Президентът Тръмп остана преднамерено пестелив по темата санкции по време на неотдавнашната си пресконференция в Белия дом с полския президент Дуда.

 

Американският министър на енергетиката Рик Пери неотдавна посети Москва и обсъди възможностите за санкции с руския си колега като увод към по-положителен пакет от теми. Както Северният, така и Турският поток са достигнали решаващ етап, на който отчаяно се нуждаят от разрешения.

 

Единственото конкретно споменаване в енергийния диалог между ЕС и САЩ напоследък по отношение на руските „потоци“ бе, че САЩ „работят заедно с ЕС за прекратяване на вноса на втечнен природен газ от Русия“, т.е. обект на усилия и спиране е само терминалът за ВПГ на полуостров Yamal в Сабета, който се притежава от Novatek, не Газпром.

 

Ключовият стратегически мотив, което преминава като червена нишка през всички  „потоци“, е преодоляване на сдържащия фактор на украинският транзит при прилагането на пълната гама от военни възможности на Русия. След като бъдат построени Северен и Турски поток, Кремъл ще бъде свободен да предприеме всякакви действия в Източна Украйна и вероятно да обмисли по-нататъшни операции на Запад с много по-малък риск от загуба на клиенти и доходи в ЕС.

 

По време на престоя си в Москва министър Пери поясни, че въпреки че санкциите не могат да бъдат изключени, те не са непосредствена перспектива. Което означава, че ако бъдат наложени – решението ще бъде взето в Белия дом въз основа на преобладаващи геостратегически и външнополитически, а не чисто енергийни съображения.

 

Руските медии, специализирани по въпросите на енергетиката, наблегнаха на положителните новини от срещата между американския и руския министър на енергетиката – темите за суапови сделки – тръбопроводен срещу втечнен газ, които биха могли да помогнат на американските износители на газ да заобиколят бариерите за внос в Китай, а на Русия да търгува с по-големи количества втечен природен газ на пазарите в Далечния изток.

 

Скоро след това германският канцлер Ангела Меркел бе цитирана от Интерфакс, че е окуражила изграждането на близнака на „Северен поток“ – Турски поток. Тази поредица от свързани „новини с източник Москва“ имат същата тежест като достоверност, както и последните интерпретации, разпространявани от Sputnik International, че президентът Тръмп е изключил санкции срещу компании от ЕС, ангажирани в Северен поток. Руските медии усилват децибелите в пропагандата, което силно затруднява отсяването на факти от фейк.

 

Източници в София твърдят, че германският канцлер в близкото минало е насърчавал българския премиер да се възползва като прецедента на „Северен поток-2“ и реализира своя версия след Турски поток.

 

Междувременно основната линия на поведение на Кремъл е да ухажва Ердоган и Меркел, докато търси формулата за съвместно съществуване на руския и американския износ на газ, като се избягва директна конфронтация със САЩ. Компромисът на Москва приблизително е – Русия няма да пречи на навлизане на американски втечнен природен газ в Европа, Германия ще настоява за гарантирани минимални транзитни потоци през Украйна, а в замяна Вашингтон няма да налага санкции на Северен поток-2. Подобен „компромис“ със сигурност няма да навреди на доминиращата позиция на Газпром на европейския газов пазар, тъй като ще минат години, преди американският ВПГ да успее да заеме значителен пазарен дял. Лошата новина за Кремъл е, че Европейската комисия трудно може да бъде наречена фен на руските „потоци“, въпреки усилията на Берлин.

 

Всичко това принуди руския президент да привика „под знамената“ всичките си съюзници – Виктор Орбан редовно оспорва ролята на „бюрократите“ от Брюксел и правото им да разрешават газови проекти като новата олекотена версия на „Южен поток“. Според него, това, че Унгария е готова да изкупи основните количества, които ще се транзитират през газопровода е достатъчна гаранция за реализaцията му, като сделка между страни-членки на ЕС, без да се налагат преговори между Европейската комисия и Русия.

 

Българският премиер планира среща с президента Тръмп тази седмица. Очаква се той да потърси уверение, че Вашингтон няма да налага санкции на „Южен поток“. Предвидената среща вероятно ще бъде във формат фотосесия и кратка обмяна на мнения, но не може да се изключва и малко по-продължителен вариант. Трудно е да се предположи, че президентът Тръмп ще навлезе в обсъждания по спецификата на този проект, но това няма да попречи на Борисов да направи свое публично тълкуване на срещата си, като „зелена светлина“ за нов олекотен вариант на „Южен поток“. Ако няма изрична негативна реакция, българският премиер е напълно в състояние да тълкува самото ръкостискане като мълчаливо съгласие, като допълни контекста с неясни перспективи за внос на повече американски втечнен природен газ в региона на ЮИЕ и в по-конкретно в България.

 

Ключова роля в пропагандните усилия на Кремъл, около енергийните разговори между Пери и Новак в Москва, играе внушението, че докато другите си мислят, че Русия и САЩ се конфронтират, „големите“ се договарят и си взаимодействат. Това пък трябва да отправи послание към международната общественост, че санкциите срещу Северен поток могат да бъдат избегнати и да се постигне някакъв глобален пакт за мирно енергийно съвместно съществуване между двете страни.

 

Карта на газопроводите в Южния Газов Коридор

Карта на газопроводите в Южния Газов Коридор

 

Друга ключова характеристика на енергийната политика на Кремъл в региона е противопоставянето на страните от Югоизточна Европа една на друга – България и Гърция, България и Турция, България и Сърбия. Русия постоянно използва местните си проксита, каналите си за влияние с държавните газови компании и руския бизнес, за да забави навлизането на конкурентите в транспортната инфраструктура. Една от основните и цели е компрометирането чрез забавяне на интерконектора Гърция-България, като единственото неконтролирано от Газпром трасе за достъп на алтернативен газ.

 

Предвид на критичното състояние на отношенията между Москва и Атина, след автокефалията, предоставена от украинската православна църква от Вселенския Патриарх, експулсирането на руските дипломати и отказът на визи за висшето духовенство на Руската Православна Църква на Света Гора, „Газпром“ бе принуден да се откаже от плановете да използва ТАП като маршрут за доставка на природен газ до Италия, като престане успоредно с това да спекулира със сценария за заобикаляне на България след Турски поток.

 

Продължението на Турски поток през ТАП, което заобикаля България

Продължението на Турски поток през ТАП, което заобикаля България

 

С призива за съживяване на проекта „Южен поток“ в олекотената верния, „Газпром“ логично пробва да се възползва от свършената до този момент работа – проектиране, отчуждаване на земя, разрешения, проучвания, както и да реактивира и мобилизира изградената институционална и корпоративна мрежа на зависимости и интереси.

 

Южен поток Lite се състои от взаимно свързани национални газопроводни сегменти в България, Сърбия и Унгария, планирани да бъдат развивани паралелно от съответните национални газови оператори.

 

Руският външен министър Лавров не пропусна да наблегне на геополитиката в маневрите около Турския поток, което ги обвърза и със Споразумението в Сочи между Турция и Русия по темата Идлиб. С други думи в рамките на следващите 30 дни, какъвто е срокът на действие на споразумението, Русия ще зачита турските интереси, като паралелно с това ще търси да „затвори“ проекта South Stream Lite.

 

Тръбополагащият кораб „The Pioneering Spirit “ е само на 100 километра от брега в Каъкьой в Турция. Ежедневната норма на полагане на тръби е между 4-5 км, което означава, че Газпром се нуждае от решение през следващите 25-30 дни. В противен случай линията и „Турски поток-2“ би рискувала да работи на загуба, като резервен източник за покриване на пиково потребление в Турция и за суапови сделки.

 

Местоположение на тръбополагащия кораб „Pioneering Spirit“ към 23 септември, 2018

Местоположение на тръбополагащия кораб „Pioneering Spirit“ към 23 септември, 2018

 

За да преодолеят бариерата на Третата енергийна директива на ЕС – привържениците на „Южен поток Лайт“ се опитват да възпроизведат подхода, използван в оригиналния „Южен поток“ – когато подводният участък бе представен като интерконектор, свързващ газопреносните системи на България и Русия. Схемата не сработи тогава, няма да сработи и сега. Последните промени в европейското законодателство затвориха всякакви вратички, като изрично задължават всяка страна да съгласува предварително проекти за газопроводи, които имат отношение към регионалния газов пазар. „Южен поток Лайт“, вън от съмнение, преминава през различни държави-членки на ЕС, като оказва влияние върху газовия пазар в ЮИЕ и в Европейския съюз.

 

Оншорният сегмент на Турски-поток-2 трябва да бъде свързан към Транс-балканския газопровод при КС Люлебургаз, като от там се предвижда руския природен газ, в реверсивен режим, да стигне до Балканския Газов Хъб и КС „Провадия“.

 

Руски експерти накрая признаха, че използването на българската газопреносна система винаги е било оценявано като необходимост в Москва. „Ако признаваме, че има смисъл Турски поток да влезе в газовата транспортна система на България, която вече съществува, но в обратен режим, то това изглежда даденост“, казва Сергей Правосудов, директор на Руския институт за национална енергия , „Никой, разбира се, официално няма да го признае, но това бе неизбежен вариант, тъй като капацитетът за транспортиране на газ ще бъде освободен, поради по-малките количества, които ще влязат от Украйна“.

 

След КС „Провадия“ – руските газови потоци трябва да поемат в посока на запад по оригиналния маршрут на проекта „Южен поток“.

 

Разширяването на участъците от националната газопреносна система на България за да могат да транспортират 15,7 млрд. кубически метра, постъпили по Турски поток-2, не се оправдава от местно потребление. България внася около 3 милиарда кубически метра газ от Русия, което означа, че нейната роля не е на търговец, а на транзитна страна.

 

Газпром на практика няма шанс да получи дерогация и право на ползване на повече от 50% от капацитета на Южен Поток Лайт, което силно компрометира икономиката на проекта. Руската компания трудно ще успее да намери прозрачно финансиране на българския сегмент на проекта, което се оценява на над 1,2 милиарда евро. От своя страна, националният оператор на мрежата – „Булгартрансгаз“, по никакъв начин не може самостоятелно да осигури кредитиране, чийто размер надвишава близо 10 пъти размера на годишните му приходи.

 

За да реши този проблема, Газпром по-всяка вероятност, ще трябва да включи и партньорите си в North Stream, и по-специално Engie и Wintershall. Алексей Милер може да има по-добри шансове в преговори със Snam и Eni, но италианските компании също не са имунизирани на тема санкции. Да не говорим, че в този вариант South Stream Lite не предвижда маршрут за Италия.

 

Като обобщение – предлаганата по-лека версия на проекта „Южен поток“ спекулира с идеята, че българските, сръбските и унгарските национални търговци на газ ще бъдат в състояние да купуват и продават природния газ на своите граници, като от количествата оставят нужното за национално потребление. По този начин „Булгаргаз“ трябва да купи 15,7 млрд. куб.м. на българо-турска граница и да продаде 12 милиарда кубически метра на границата между България и Сърбия, а „Srbijagas” трябва да продаде на 9 милиарда куб.м на унгарска граница. И тук е различието с оригиналната версия на „Южен поток“ – отсъствието на споразумение между Унгария и Австрия, газът постъпващ по „Южен поток Лайт“ да достигне Baumgarten.

 

Каквито и събития да се разиграват зад кулисите – времето е от решаващо значение и извън съмнение сме в ендшпила. Бъдещето на Северен и Южен поток Lite е взаимно свързано и в никакъв случай не е гарантирано. Пазарният дял на „Газпром“ на газовия пазар в региона определено ще пада, заедно със загубата на монополен статут.

 

Това не означава непременно, че потреблението на руски газ ще се понижава паралелно със загубата на пазарен дял на Газпром. Двете тенденции не са непременно взаимосвързани, което предполага и възможен ръст на посредниците и на схемите за търговия с руски газ.

 

Канцлерът Меркел и Германия бяха първите, които разбраха това и видяха възможност за германските компании да бъдат брокери на руски газ в Европейския съюзи да печелят чрез Северен поток – 2.

 

Ердоган, Борисов, Вучич и Орбан просто се надяват да последват този пример.

 

Chacun pour soi. Всеки са себе си. Там къде е краят на Европейския съюз.

 

От Илиян Василев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар