ДНЕС СТАНА ИЗВЕСТНО, ЧЕ ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ЗАТВОРНИК ОЛЕГ СЕНЦОВ Е ПРЕДЛОЖЕН ЗА НАГРАДАТА „САХАРОВ” ЗА СВОБОДА НА МИСЪЛТА, ПРИСЪЖДАНА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

 

Докато Кремъл се забавлява с нова военна техника, политическият затворник Олег Сенцов обяви безсрочна гладна стачка, която продължи три месеца.

Докато Кремъл се забавлява с нова военна техника, политическият затворник Олег Сенцов обяви безсрочна гладна стачка, която продължава повече от четири месеца.

ЛЮБИМЕЦ НА СИБИРСКИТЕ КОЗИРОЗИ

 

Навремето учехме от буквари с апологии за ученолюбиви малки кретени, бъдещи пълни идиоти – стихове посветени на Ленин и Сталин, а при добро време ни водеха под строй в мавзолея до Партийния дом, след което получавахме цветни книжки за живота на Улянов. Книжките бяха красиво илюстрирани, но не особено убедителни, както не беше и асамблеята „Знаме на мира”, която хвърляше в почуда някои от децата, тичащи като хамстери в квадратурата на кръга по стадиона: за кой мир всъщност ставаше дума? Когато чувахме други коментари на случващия се колективен театър, те биваха изречени шепнешком или с изричното указание да не се споделят на улицата, където дори невръстните граждани на онази народна република не бяха защитени от системата на перфектно смазания доноснически механизъм.

 

Промяната дойде с обещанието, че реалността скоро ще бъде напълно различна. В ритъма на When the Saints Go Marching In призракът на промяната уж щеше да акостира като празнично осветен ферибот, макар и от неправилната страна на океана. Докато целият свят успя да се промени (най-често към хаос), тук рецидивите на старото мислене останаха като въртяща се до безкрай съветска телевизионна програма, която не спира да бълва онези клишета.

 

Матрицата беше ефективна в управлението на колективите, а сега?

 

Почти три десетилетия след края на Перестройката Михаил Горбачов изчезна зад кулисите на политическата сцена, а на авансцената тропа с военни ботуши диктаторски казачок онзи, който „обича децата и хората, толкова е човечен”. Любимецът на сибирските козирози. Последното е цитат от най-новото популярно тв предаване на руската национална телевизия: „Москва. Кремъл. Путин”. Самото заглавие подсказва, че тази нова мярка е поредният ход да се активира съветският чип в мозъка на поразмърдалия се в съня си колектив. Неизненадваща мярка, целяща да спаси внезапно падналия рейтинг на нетърпеливия във военните действия „баща на нацията”, който стреля с най-новия модел сребърен снайпер на Калашников „задържайки дъха си и между сърдечните удари, както правят професионалните снайперисти” – след грешния му ход с драстичната пенсионна реформа.

 

Sniper Putin

Наскоро руският президент изпробва ултрамодерен снайпер на „Калашников”.

 

Стар и изпитан метод в класическия агитпроп: вождовете се снимат обкръжени от деца, които трябва да изглеждат радостно развълнувани и натурално щастливи. Правили са го Хитлер и Сталин (при това доста успешно), наскоро го направи и  Ердоган, а напоследък отново реши да го направи и властелинът на Кремъл. Предаването е класика в жанра – Путин се разхожда в Тува в компанията на военния си министър, както и на ентусиазиран екип, който отбелязва с умиление красотите по пътя на хуманните кремълски ботуши. Путин обича не само децата. Той обича хората. Той е много човечен”, са думите на прессекретаря на Кремъл Дмитрий Песков в предаването, достойни за крилати фрази от новия политически фолклор. А най-интересно е поведението на козирозите в Сибир: „Едни от най-плашливите животни в света – сибирските козирози, като видяха Путин и не избягаха”.

 

Putin_i_Shoigu_v_Tuva

Владимир Путин и руският военен министър Сергей Шойгу отморяват в Тува.

Съветщина, достойна за четката на виден художник. Щастливо дете, замряло в диктаторските ръце и доверчиви сибирски козирози, припкащи по природен мизансцен. Липсва само оркестър от балалайки, за да е пълна идилията.

 

„Благодарим на любимия Сталин за щастливото детство!” – типична съветска агитпроп картичка, цинично контрастираща с мракобесническия режим на Йосиф Висарионович.

„Благодарим на любимия Сталин за щастливото детство!” – типична съветска агитпроп картичка, цинично контрастираща с мракобесническия режим на Йосиф Висарионович.

Историята се повтаря: президентът на Русия също обича да се снима обграден с усмихнати деца.

Историята се повтаря: президентът на Русия също обича да се снима обграден с усмихнати деца.

 

СКАНДАЛНИЯТ КАЗУС НА ОЛЕГ СЕНЦОВ

 

Същевременно вече за никого не е тайна, че в Русия продължават да се случват ужасни неща.

 

Паралелно с безпрецедентната скорошна демонстрация на модерна военна мощ –  правопорционална на икономическия и социалния крах в Русия – телевизионният маскарад под диригентството на Кремъл акцентира на съветския тип агитпроп, чието мрачно вдъхновение успешно телепортира зрителите във времето на тоталитаризма. Неслучайно действащите лица в циничния политически театър този път са: Путин, Калашников, руските деца и сибирските козирози. В постсъветска Русия парадоксът е логичен, а театралните жанрове се сменят непрекъснато със скоростта на светлината. Липсва само едно – автентичност.

 

Sentsov_02

Украинският филмов режисьор бе арестуван по подозрения в „тероризъм”, които не се доказаха. Въпреки това той бе осъден от руския съд на 20 години затвор, без право на преместване в украински затвор.

Реалните факти за всички опозиционни руски писатели, журналисти, театрални и филмови режисьори, творци дръзнали да протестират срещу диктаторския режим. Част от тази депремираща картина е паралелна ситуация за невидимите нормални хора в Русия, изтормозени от самовластието на бившите кадри на КГБ, които бодро рецитираха предизборна поезия за 8 март, вместо да им изложат реалните факти. Истината, която продължава да е оръжие засега само в ръцете на дисидентстващата интелигенция, чиито най-силни редици все повече оредяват (някои изчезват, други емигрират, трети биват отровени или взривени, а четвърти са тикнати в затвора). Много подобен е и нашумелият случай с политическата присъда на младия украински филмов режисьор Олег Сенцов, заключен за 20 години заради честната му подкрепа за украинската кауза отвъд руското влияние.

 

Както е известно, Сенцов беше арестуван веднага след анексирането на Крим с изфабрикувани обвинения в „тероризъм” и без доказателства, освен обвинения, изтръгнати насила. Осъден е и излежава дългогодишна присъда. Скандалното в случая е, че основният свидетел срещу него се отрече от показанията си, изтръгнати брутално от руските следствени служби, а украинската националистка организация, за която е обвинен, че уж е членувал, публично оповести, че Сенцов никога не е бил техен член. Тоест режисьорът е протестирал срещу агресията на Русия в Украйна от свое, а не от тяхно име.

 

Това, което допълнително взриви света, е безсрочната и вече над 100-дневна гладна стачка на Олег Сенцов (започнала на 14 май т.г.) – неговият морален протест срещу присъдите на 64 украински политически затворници в Русия. Режисьорът пледира незабавното им освобождаването, като от списъка изключва единствено себе си. Именно тази достойна гражданска позиция, плюс честното творчество на режисьора, единен в действията и позициите си, провокираха през летните месеци лавина от реакции по целия свят. Това включва отвореното писмо с подписите на над 100 световно известни интелектуалци, петиция отстрана на световния ПЕН Център, дипломатически ноти, чуждестранни държавни подкрепи, защита от международните филмови гилдии, а също и официално предложение за наградата „Сахаров” на европарламента, както и за Нобелова награда за мир, които биха могли да бъдат присъдени на Сенцов. Особено обстоятелство е, че именно носителят на тази награда – полският дисидент, бивш президент и активист по защита на човешките права Лех Валенса, е издигнал кандидатурата на украинския режисьор, идентифицирайки личното си кредо от времето на профсъюза „Солидарност” с позицията на Олег Сенцов.

 

Но дори и да получи „Нобел” за мир (подобно на покойния китайски дисидент Лиу Сяобо, който преди 8 години взе тази награда, но не беше освободен от затвора), днес никой не знае какво ще стане с Олег Сенцов. Най-лошото е, че дори адвокатите му не вярват в доброто развитие на тази поредна кошмарна политическа ситуация. Наскоро „Новая газета” публикува думите на режисьора, който е категоричен: „В никакъв случай не съм се предал, просто вече не вярвам в щастливия край на цялата тази история”. Въпреки масираната международна политическа подкрепа, надеждите за справедливост в Путинова Русия са почти нулеви. Ето защо на фона на абсурдността на „цялата тази история” като глас в пустиня звучат дори думите на украинския президент Петро Порошенко, който още преди три години написа отворено писмо до несправедливо осъдения: „Дръж се там, Олег. Ще дойде време, когато тези, които организираха процесa срещу теб, сами ще се озоват на подсъдимата скамейка”.

 

Лавинообразната международна подкрепа в защита на Сенцов не е достатъчна, за да убеди руското правосъдие в невинността му.

Лавинообразната международна подкрепа в защита на Сенцов не е достатъчна, за да убеди руското правосъдие в невинността му.

 

Преди броени дни семейството на Олег Сенцов оповести, че младият режисьор е написал своето завещание.

 

От Патриция Николова

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар