The_ruined_gateway_of_Prince_Eugene,_Belgrade

 

Тъй като Турция се приближава все по-близо до икономическа пропаст, струва си да си припомним обещанията на Ердоган как ще възкреси Османската империя като крайна цел на своето управление. До 2023 г., когато ще се честват 100 години от провъзгласяването на Турската република на Мустафа Кемал Ататюрк, по думите на Ердоган Турция ще е възобновила икономическата мощ и световен престиж на Османската империя от най-славните и дни. Излишно е да казваме, че това не е нищо повече от безпочвени фантазии, но все пак половината от турците, а и много други мюсюлмани повярваха в това и сляпо последваха Ердоган. Ето затова си струва да преразгледаме историята на империята, за да кажем, че през по-голямата част от съществуването си Османската империя е исторически анахронизъм с толкова явни системни слабости и тя се е запазила толкова дълго само защото към края на своето продължило съществуване е служила на целите на други европейски сили.

 

Без значение дали за начало на Османската империя се счита идването на престола на Осман I през 1299 г. или падането на Константинопол на 29 май 1453 г., както се представя в някои исторически сведения, империята очевидно е издържала много години. Вярно е и това, че през по-голямата част от времето след царуването на Сюлейман І Великолепни (1494-1566), империята е била в бавен, но определено необратим упадък. И така, какво точно е представлявала тази империя и какво мечтае Ердоган да възроди от нея?

 

Нека да започнем с положителните страни – османците далеч не са били тези кръвожадни и нецивилизовани варвари, за каквито често са били смятани в Европа. С падането на Константинопол те вече са били добре позиционирани в Европа (Одрин) и са имали установени връзки, често като наемни войници, с местните християнски царе и владетели в продължение на сто и петдесет години. Скоро след това Мехмет II, Фатих (Завоевателят) и Сюлейман І (наречен от турците Кануни, Законодателят) въвели като цяло светска правна система, известна като канун, а не определено дискриминационното мюсюлманско шериатско право, както и широка автономия за немюсюлманската общност от населението, наречено миллет. Още през 1492 година, когато Колумб открива Америка, османците дават убежище на голям брой евреи, бягащи от преследване от испанската инквизиция.

 

И все пак, би било силно преувеличено и исторически несправедливо да наречем Османската империя толерантна или либерална. По думите на един известен историк, това е машина за грабеж, базирана на завладяването на нови територии и експлоатацията на немюсюлманската част от населението чрез въвеждането на парични данъци и наказателни „временни“ военни налози. Така, след прекратяването на активната териториална експанзия на империята след управлението на Сюлейман I, тя навлязла в своя дълъг и неизбежен упадък.

 

Макар този упадък не е бил толкова стремителен и рязък и османците са продължили да побеждават тук и там, то доказателствата идват от писанието на стената след първото им поражение в сухопътната битка в Свети Готард през 1679 г. и най-вече след като са били разбити при втората обсада на Виена през 1683 г. [1] .

Междувременно, в Европа, а и в самата империя настъпват драматични промени, които ускоряват нейния упадък. В страната си Сюлейман I е бил подкрепян от редица султани, които далеч не са били толкова способни, за което свидетелства непосредственият му наследник, познат като султан Селим II, пияницата. От времето на Ахмет I (1603 г.) мъжете претенденти за трона вече не са били убивани като възможни престолонаследници – вместо това те са били заточвани за десетилетия в хареми (кафес), което вероятно се е отразило зле на подбора на лидерите на империята. Портата вече не можела да увеличава и финансира огромната си бюрокрация чрез грабежи и дошло времето на нарастващото недоволство и открити бунтове. Още през 1600 г. голяма част от Анадола е била парализирана от известните като „джелали“ бунтове и метежи.

 

Може би малко неща са така симптоматични за възхода и падението на империята както съдбата на корпуса на еничарите. Първоначално представяни като частната армия от роби на султана (kapikulu), еничарите (от yeniceri, нови войски) са резултат от единствения по рода си кръвен данък – девширме (devshirme). Повечето историци смятат, че до към края на 16 век те са били много ефективна бойна сила и дори с големи лични заслуги. Но постепенно те се превърнали в реакционери в самата държава, като често се бунтували, сваляли султани, участвали в престъпни дейности и се противопоставяли на всяко усилие за реформиране като европейци, които те считали за неверници. В края на краищата, след много усилия да ги принудят да се реформират, еничарският корпус бил брутално избит от Махмуд II през 1826 г. След пореден бунт, еничарите се барикадирали в казармите си и били унищожени от султанската артилерия. Най-малко 10 000 души са били убити на място и никой повече не чул за тях.

 

През 16-и век започнала испанската експанзия в Америка и Португалия, използвайки морския път към Азия за търговията си с подправки, превърнала Източното Средиземноморие в търговско блато и драстично намалили търговски приходи на Османската империя. 16-ти век е белязан като началото на научната революция в Европа с хелиоцентричната теория на Коперник за Вселената и постепенното преодоляване на църковните догми. Османската империя не само не успяла да се задържи, но все повече отслабвала икономически, технологически и във военно отношение, а в 19-ти век тя се превърнала в „болния човек на Европа“ и вече не била ключов могъщ фактор на континента. Защо?

 

За да се отговори на този въпрос, човек трябва да се впусне в анализ на системните недостатъци на исляма и по-конкретно на неговата склонност да счита всяко нововъведение (наречено bida’h) за греховно и отказът му да използва разума при тълкуването на религиозните норми чрез отказ „затваряне портите на иджихада (ijtihad )“ през 10-ти век.

 

Пример за практическата цена на този отказ датира от края на 16-ти век. По онова време в империята имало известен астроном на име Таки-ал-Дин (Taqi al-Din), за когото казват, че съперничел по знания и умения на известния датчанин Тахо Брахе. През 1577 г. той построил астрономическа обсерватория в Галата, която се смятала за напълно модерна – точно като тази на Брахе в Дания. Но само три години по-късно улемата (ulema) обвинила ал-Дин в богохулство и bida’h, защото изследвал територията на Аллах и подтикнали еничарите да унищожат обсерваторията. Това белязало краят на астрономията в Османската империя.

 

Много по-разрушителен е отказът на османците да въведат печата, въпреки че те са позволили на испанските евреи да внесат печатна преса и да започнат да отпечатват книги на иврит в края на 15-ти век. Това е времето, когато изобретението на Гутенберг залива Европа и допринася значително за разпространението на знания и образование. Само в Италия, до 1501 г. са отпечатани 2 милиона книги. По причини извън всякаква логика, до 20-ти век идеята за отпечатване на Корана е била постоянно отхвърляна. [2]

 

Печатът далеч не е бил единствената област, в който османците безнадеждно изоставали. Около 1600-та година, Западна Европа изобретила микроскопа и телескопа, давайки огромен тласък на научните открития. Също така тя имала почти пълен монопол върху очилата от близо 300 години, които удължили активния живот на занаятчиите с десетилетия и осигурили ненадмината полза от производителността на труда. Същото било и с най-голямото постижение на Средновековието – механичния часовник. По-ценното във военната област била способността на европейците да „втвърдяват” прах и огромното подобрение в огнестрелните оръжия и последвалата оръдейна технология. До края на 19-ти век османците „внасяли” немски офицери да учат войниците им да се бият. Така кръгът се затворил.

 

От Алекс Алексиев

 


[1] Преди Османската империя мюсюлманите са претърпели множество поражения по време на Реконкиста в Испания. Кордоба е паднала през 1236 г., Севиля през 1248 г., а Гренада – последна през 1492 г.

[2] Ранната версия на Корана на арабски език е била отпечатана от християни във Венеция

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар