Бурмистрова и Медведев

 

Спекулативните интерпретации за тайния характер на пътуването на топ мениджърите на „Газекспорт“ в София миналия петък, без съмнение, се дължат на пълната липса на факти и подробности. Това е неизбежна последица, тъй като човек сравнява медийната екзалтация около посещенията на топ мениджърите в Газпром у нас преди.

 

Решението да се пазят в тайна срещите с „Булгартрансгаз“ отразява съдържанието и обхвата на разискваните теми. Класиката в жанра е, че „тайнствеността“ е взаимно изгодна и договорена – двете страни са се съгласили да запазят разговорите извън публичното внимание. Газпром и Булгартрансгаз като домакини нямат интерес да разкриват подробности, тъй като преговорите обхващат най-чувствителната тема – продължението на Турски поток през България.

 

Две събития помрачиха обичайно приповдигната атмосфера, при която нашенски политици и мениджъри се надпреварват да се хвалят за постигнатото. Този път те трябваше да се „потопят“ дълбоко, за да избягнат рисковете обществеността да научат за какво си говорят. Поуките от провала на „Южен поток“ и търканията по отговорността между Москва и София още отекват в пространството.

 

Първата линия на размисъл защо „Газекспорт“ се активира, макар и тайно, идва с решението на международни акционери в „Газпром“ да предявят съдебен иск срещу топ мениджмънта на компания за лошото управление на проекта „Южен поток“, което е довело до загуби от 2,2 млрд. долара, които трябваше да бъдат отписани. Това развитие добре обяснява защо г-жа Бургмистрова и г-н Медведев демонстрират такова пристрастие към проучването на възможностите, за поправяне на грешките от миналото, чрез съживяване в олекотена версия на Южен поток – South Stream Lite, именно през България, доколкото страната е незаобиколим фактор.

 

Вторият ред на мисли, който допълва мотивационната база на най-високо равнище в „Газпром“, е решението на компанията чрез дъщерното си дружество „Газпром Трансгаз Краснодар“ да отпусне заем от 1,9 млрд. долара на друга дъщерна структура – холандска компания „Газпром“ – „Южен поток“ Транспорт BV, която трябваше да реализира „Южен поток“. Това е ясен знак, че Кремъл форсира крайната фаза на намирането на решение за продължение на Турския поток.

 

Двете събития, разгледани във взаимовръзка, свидетелстват за повишените залози, които обясняват желанието за тайно посещение, включително за липсата на каквато и да било официална информация от разговорите на корпоративно и правителствено равнище в София. Списъкът с „мини“, пред които е изправен проектът за продължение на Турски поток през България до Сърбия, едва ли може да бъде по-стряскащ. Българската страна от своя страна също се нуждае от дискретност, тъй като задълженията, които трябва да поеме по олекотената верния на Южен поток, трябва да бъдат предварително изчистени с Европейската Комисия. Съгласно последните промени в законодателството на ЕС, всяка нова основна трансгранична инфраструктура за транзит на газ в ЕС се нуждае от задължително предварително съгласуване с Брюксел. Съдбата на оригиналният „Южен поток“ подхранва органичен песимизъм, тъй като ангажиментите, поети от българското правителство тогава, не бяха изпълнени.

 

Южен поток Лайт се нуждае от зелена светлина и от Вашингтон, тъй като заплахата от американските санкции все още виси над двата „потока“ на „Газпром“.

 

Българското правителство на премиера Борисов изглежда упорито вярва, че има по-добри позиции, ако успее да обвърже закупуването на американски изтребители за българските военновъздушни сили с по-снизходителен подход от американското правителство към „Южен поток Лайл“. Той не успя да говори по тези „горещи“ въпроси със самия президент Тръмп, но имаше шанс за по-дълъг разговор с държавния секретар Помпео. Изходът от тези разговори не е ясен, но секретността на посещението в София на топ мениджърите на „Газекспорт“ може да послужи за индикатор, че Вашингтон не е бил очарован от идеята.

 

Възможно е г-жа Бургмистрова и г-н Медведев съзнателно да са пренебрегнали посещението на главния изпълнителен директор на „Булгаргаз“ Николай Павлов в Санкт Петербург, където са го приели по-нисши длъжностни лица, за да се отклони вниманието от по-критичното за тях посещение в българската столица.

 

Подписаните анекси към договора за доставка между „Газпром“ и „Булгаргаз“ са инициирани от „Газпром“. Те са буквално предварително запълнени формуляри за съответствие с поетите от задължения от руска страна, договорени в рамките на антитръстовото споразумение между ЕК и Газпром. Да припомним, че на руската компания бе даден шест месесечен срок за да предостави доказателства за съответствие, т.е. че е изпълнила ангажиментите. Анексите, посочени в прессъобщението на „Булгаргаз“, са точно това и нищо повече. По другите съществени условия  – няма съществена промяна в договора.

 

Новите преговори, по същество, са насрочени за месец ноември.

 

Газекспорт е, както обикновено, активната страна. Той вече е предложил собствен план за заместване на нефтоиндексираната формула на цената в договора, с микс от три репера на цена руския природен газ на три граници в ЕС – Франция, Италия и Германия, и три газови хъба – TTF, NBP и Baumgarten. Това е несръчен опит да се подмени нуждата от диверсификация на източниците и конкуренция на българския газов пазар, с диверсификацията в цената с монополния доставчик.

 

Това, което се представя като постижение – промяната в пунктовете за доставка, което бе старо желание на „Булгаргаз“, повтаря подобен документ, изпратен от Министерството на енергетика в края на месец април 2017 година, когато служебен министър е Павлов, до ЕК в отговор на искане на ГД „Конкуренция“ за становище по проект на „Газпром“ за уреждане на антитръстови дела.

 

Когато става дума за ценови нива, картината е още по-неясна. Макар да е вярно, че цените на природния газ на Газпром за България са сред най-ниските в ЕС (малко над 21,2 Eur / MWh) за 4 тримесечие на 2018 г., те не отразяват цялата картина на „даване и вземане“ между Булгаргаз / Булгартрансгаз, от едната страна и Газекспорт, от друга.

 

За разбирането на крайния ефект и съвокупния монетарен ефект, който по същество представлява нетната „цена“ на природния газ на Газпром, трябва да се отчетат различни фактори.

 

Именно целия баланс на тези отношения, който се пази в тайна от българското общество, показва че нетния резултат винаги е оцветен в „червено“ и се плаща от българските данъкоплатци и потребители. Което не може да се каже за конкретно ангажираните по цялата верига на стойността на руския природен газ до крайния клиент.

 

Какво ни спестяват от цялата картина?

 

  • А. Булгаргаз е една от малкото държавни газови компании в Централна и Източна Европа, която отказва да подаде иск срещу „Газпром“ за надплатени суми, заради по-високи от пазарните цени за природен газ от 2012 г. насам. До 2014 г. ценовата разлика между цените на германска граница (използвана като бенчмарк в арбитражните случаи), в определени моменти, надхвърляха $ 100 /хкм), което означава, че потенциалните претенции биха могли да бъдет измерени в стотици милиони долари надплатени суми. Повечето компании от Централна и Източна Европа и от ЕС, които преследваха тази линия на действие, успяха да получат значителни компенсации, които намериха израз в ценови отстъпки за бъдещи доставки. Тоест спестените искове към Газекспорт, са били не само задължителни, но почти рутинни като способ за постигане на по-ниски цени на природния газ. Тези надплатени суми също трябва да се добавят към „цената“ на руския природен газ.
  • Б. Газекспорт се радва на безпрецедентна ниска тарифа за транзита на своя газ през България – най-ниската в ЕС. Докато Газекспорт плаща за трансграничния си транзит през България по старата тарифна система за пощенска марка около $ 6 за хиляда кубически метра до гръцка, македонска и турска граница, всички други компании, транзитиращи газ, включително „Булгаргаз“, плащат по новата тарифна система „вход-изход“. На базата „при равни други условия“ – едни и същи обеми, годишен срок – това прави разлика от най-малко $ 12 за хиляда кубически метра. Паричният еквивалент на тази изключителна „привилегия“ за Газекспорт, оценен като загуба на приходи за бюджета и компанията, надвишава сумата на общите годишни приходи на оператора на газопреносна система – „Булгартрансгаз“. Ето още стотици милиони неполучени приходи всяка година, които също трябва да се добавят към „цената“ на руския природен газ.
  • В. Накрая – Газекспорт получава третиране „червен килим“ и пълен 100% пазарен дял на газовия пазар в България – благодарение на постоянния отказ на Булгаргаз да купува газ от други източници – дори когато цените са конкурентоспособни. Този изкуствено поддържан монопол на Газпром, също има своите финансови измерения, които трябва да се добавят към „цената“ на руския природен газ у нас.

За да обобщим – макар и да е вярно, че цените на Газекспорт да са сред най-ниските в Европейския съюз – на нетна кумулативна основа – при отчитане на целия спектър от взаимоотношения – „даване и вземане“, включително неполучени приходи, в допълнение премия на монополното положение, стигаме до категоричен извод – цените на Газпром в България са минимум 25% над номинално обявените и са най-високите в ЕС.

 

От Илиян Василев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар