ПЕРСПЕКТИВА  И  БЕЗПЕРСПЕКТИВНОСТ

ПЕРСПЕКТИВА  И  БЕЗПЕРСПЕКТИВНОСТ

Снимка: bsp-sevlievo.com
Снимка: bsp-sevlievo.com
Снимка: bsp-sevlievo.com
Снимка: bsp-sevlievo.com

 

Преди няколко месеца на многохилядните чествания на Бузлуджа социалистите ни направиха официално и ритуално онова, което през 90-те година биха направили само тайно, съзаклятнически, почти конспиративно: почетоха героите на партизанското движение. За мене те никога не са били герои – редови терористи са били. Вярно е, че са боравили с героични идеали като свобода, братство и равенство, но не декларативността на идеалите, които те водят – политическите практики, които практикуваш, са показател за моралната стойност на поетия път. И терористите от всички епохи, и днешните фанатизирани мюсюлмански атентатори, и ордите на Ислямска държава претендират, че са не убийците и сатрапите, които са, а борци за човешки правдини. Това не ги прави по-малко мракобеси – само по-лицемерни мракобеси ги прави.

 

Да се върнем обаче към нашите социалисти и социализма им. В първите годините след промените БСП душа даваше да се себедоказва пред родната и международна общественост като некомунистическа и едва ли не като противокомунистическа политическа сила, като живо отрицание на БКП, като една нова, модерна и светски настроена демократична левица, чиято задача е да брани интересите на трудовите хора от едрия капитал. Късно, късничко осъзнахме ние, че тя вече се беше докопала до него, поела го беше непокътнат от комунистическите си предшественици, които кажи-речи пет десетилетия наред бяха едноличен собственик на цялото национално богатство. Бесепарите ни го унаследиха така, както мафиотските кланове си предаваха натрупаното по криминален път състояние – вън от закона и встрани от общественото внимание. Скътаха несметния си капитал по бутафорни чужди и наши банки, по фирми и фирмички на ръба на закона, че и оттатък, по родни и задгранични перачници на пари. В онези мътни родоначални години на демокрацията, когато се разграждаха основите, малкото ни почтени, неподкупни демократи като Желю Желев и Дeртлиев нямаха никакъв опит с демокрацията – нито в изграждането на нейните структури, нито в подбора на кадрите, нито в охраната на крехките демократични завоевания. Комунистическият кадър, за сметка на това, имаше богат опит в задкулисните  манипулации. Силите бяха значи неравни.

 

Тогава комунистите ни се себепровъзгласиха за неокомунисти, а неокомунистите – за социалисти. Целта беше една: привидно отдалечаване и разграничаване от комунистическото наследство, което потомствено носеха. Тъй като бяха белязани с една много тежка ипотека, тъй като кървавият печат на столетницата лепнеше и по техните чела, те даваха мило за драго да докажат по света и у нас, че, видите ли, те не са онези, че евроатлантическите ценности са тяхна кауза, че осъждат най-непримиримо издевателствата на тоталитарния комунистически терор. За съжаление обществото им повярва. И си плати за лековерието. Днес, когато се окопитиха, когато осребриха (както политически, така и финансово) нашето доверие, кривнаха обратно към комунистическите си корени. Днес техните представители от първата фаланга полагат ритуални венци и в подножието на паметника на нашите съветски поробители в центъра на столицата, и пред монумента на предтечата си Тодор Живков дори. Кой ще ги спре? Управляващата партия окончателно загуби имиджа си на консервативна антикомунистическа сила, коалиционните ѝ ортаци са една необозрима смесица от фашизоиди, прокомунисти и откровени ченгета, а целокупното българско общество тъне в садомазохистична носталгия по добрите стари времена и в едно не по-малко садомазохистично преклонение пред Путин и путинизма. А останалите? – ще запитат с последна надежда малцината трезвомислещи. Останалите не са упование – безсилие и безверие са. Защото: първо, те са само шепа народ и второ, всички десни, антикомунистически партийки са така разединени и дезорганизирани, така обезверени и противопоставени взаимно, че ни най-малко не застрашават господството на неокомунистите, неофашистите и национал-шовинистичните примитиви, споени в една правителствена коалиция единствено от властолюбието и сребролюбието си. А властолюбието и сребролюбието не са национална перспектива – национална безперспективност са.

 

От Димитър Бочев

Оставете коментар

Още
За съвременната македонска идентичност

За съвременната македонска идентичност

Тя не е национално-демократична, а националистическо-тоталитарна   Съвременната македонска идентичност е „въобразена“ и съответно „конструирана“, по известното определение на Бенедикт…
ПО ДИРИТЕ ХРИСТОВИ

ПО ДИРИТЕ ХРИСТОВИ

  Странни, непонятни и странни са ми долитащите тези дни от всички посоки благопожелания за весела Коледа. Рождество Христово е…
НОВАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА ХОРАТА С ДОСТОЙНСТВО

НОВАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА ХОРАТА С ДОСТОЙНСТВО

  Разумът е даден на човека, за да живее разумно, а не само да вижда, че живее неразумно. Висарион Григориевич…