Владимир Путин демонстрира сериозни умения по стрелба с най-новите руски оръжия.

Владимир Путин демонстрира сериозни умения по стрелба с най-новите руски оръжия.

 

Въпрос на следовател към арестувания за неподчинение гражданин:

С каква цел, кога и къде сте се родили?”.  

 

Абсурдно или логично е – за политически анекдоти в днешна Русия човек може да бъде вкаран в затвор до шест години или в психиатрия с обвинение в „екстремизъм”, вместо изпълнение на ефективна съдебна присъда. Защо? Причината е проста – диктаторите и фанатиците, лишени от хумор, по правило не обичат смеха, освен ако те самите не се смеят последни. Това, което те дефинират като собствен „хумор” обаче, нормалните общества го определят с думата: мракобесие. Днес жертвите на жестокия постсъветски властови „хумор” са фрапиращи и за тях ще стане дума по-нататък.

 

Нищо чудно няма в това, че политическите (в това число и милиционерските) вицове винаги са били особено апетитна апокрифна част от дисидентската култура на пасивна съпротива в тоталитарните държави. Разказвани под сурдинка през съветския режим от артистичните интелектуалци, събрани в скромната кухничка на нечия комунална квартира, където острият хумор е бил сервиран с водка и сельодка направо върху вестник „Правда”, това са същите онези анекдоти, над които са се смеели тайно и жадно са ги поглъщали със самогон работниците във фабриките по времето на сталинизма. Забавни политически шеги са си разказвали и заточените на Север политически неудобни елементи. Над съветския строй секретно са се смеели и секретните научни работници в така наречените „шарашки” (по лагерния сленг на Солженицин) – съветските учени, трудещи се заключени в тайни научноизследователски институти, подчинени на НКВД.

 

Смехът под сурдинка винаги е присъствал, за да разведри малко отчаянието на тежкия трудов режим на дамгосаните за цял живот като „врагове на народа”, въдворени в лагерите на ГУЛАГ (по липса на места в наказателните психиатрии, където по правило са затваряни противниците на тоталитаризма). Неслучайно през 70-те и 80-те години на миналия век лагерите в ГУЛАГ започват да играят особена роля в дипломацията на Студената война. Само че какво реално се е променило днес, когато онази част от историята, напълно лишена от хумор, все повече се повтаря?

 

ЗАТВОР ИЛИ ПСИХИАТРИЯ – ЕФЕКТИВНИ ПРИСЪДИ ЗА РАЗКАЗАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИ АНЕКДОТ

 

Средното интелектуално ниво на сътрудниците на МВД (бел.а. руското МВР) рязко се повиши, когато в статистиката се включиха и лежащите полицаи”.

 

Скъпи Дядо Мраз, цяла година слушках и се държах много добре. Подари ми, моля ти се, истински пистолет, че и до днес ходя като дебил с пистолет играчка. Районен милиционер, инспектор Петренко.”

poster_1

„Бъди бдителен, милиционерски работнико…” е типичен съветски плакат, който днес отново е актуален.

 

 Цитираните руски политически вицове все още предизвикват незлобливи усмивки в умореното и безкрайно търпеливо постперестроечно общество. Но ще повярва ли някой, че разказването и/или харесването им публично, по новите руски закони е приравнено със сериозно престъпление, а разказвачите на политически вицове се наказват с ефективна присъда в затвор? Ще повярват ли правозащитните организации в Америка и в Европа, че в ерата на интернет, въпреки свободата за изразяване на лично мнение, включително споделянето на политически анекдоти онлайн в началото на 21 век един нормален руски гражданин може да бъде въдворен в психиатрията или да бъде тикнат за няколко години в затвора при рецидивистите? Ще се заинтересуват ли хуманните международни организации, занимаващи се със защита на човешките права, от десетките такива случаи, които все още не са широко известни? Ще трепнат ли и онези, които дадоха Нобелова награда за мир не на умиращия в момента политически затворник Сенцов, а на жертвите на друг вид ужасни престъпления, които все пак са успели да се спасят от злото на другия край на света?

 

Това не е фантастична антиутопия, разказана от братя Стругацки от дисидентския им период през 60-те. Защото фактите са драстични – само през 2017-та година по този нов закон срещу вербалния „екстремизъм” има осъдени 43 руски граждани, основно за онлайн публикации на критики срещу Путиновата политика и грешките на правителството (в сравнение с 32 присъди за същите „провинения” в предходната година). В това няма нищо смешно или анекдотично. Представете си, че пишете свободно и в един момент в дома ви нахлуват полицаи, тършуват за забранена литература, както милиционерите по времето на Сталин, отнемат персонални вещи и ви отвеждат, защото сте посочени като опасни врагове на политическия режим. Бивате арестувани с обвинения за „екстремизъм”, само защото сте „лайкнали” анекдот, който се съмнява в светлото бъдеще на Русия.

 

Точно това се е случило с безработния инвалид Едуард Никитин, който се изправи пред следната дилема: да приеме задаващата се ефективна присъда от шест години или да се съгласи на по-малко време, но в наказателна психиатрия. Познайте какво го е посъветвал адвокатът му…

 

АНЕКДОТИЧНИЯТ КАЗУС НА ЕДУАРД НИКИТИН

 

Безработният Едуард Никитин е най-новият абсурден и скандален пример на зловещото руско правосъдие. Заради политически вицове срещу режима той е обвинен в „разпалване на етническа вражда и омраза”. Заплашват го до шест години затвор… или психиатрия. Прегрешението – споделил е в руската социална мрежа ВКонтакте ироничен политически анекдот, който се усъмнява в честността и легитимността на политическите избори в Русия, както и една рисунка, изобразяваща скъсана съветска ватенка (с този евфемизъм днес са известни поддръжниците на Путиновия режим). Най-скандалното в случая е, че той дори не е автор на въпросния анекдот, а само го е харесал и го е споделил на страницата си, т.е. направил е най-обикновен репост. Вследствие на това действие в дома му нахлува полиция, конфискуват му персоналния компютър, блокират му банковите сметки и го лишават от свободната възможност да участва в каквато и да е социална активност. Това се е случило преди три години. Но казусът възпламенява цялото интернет общество на Русия точно днес, защото в момента тече заключителната част от поредния безобразен съдебен процес.

 

Eduard_Nikitin

Руският инвалид 2 група Едуард Никитин се оказа затворен в железния капан на цензурната машина, заради споделяне на политически анекдот с критики срещу Путин. Казусът му е прецедент, но е един от десетките такива „прецеденти”.

Изборът на Никитин: уплашеният инвалид 2 група е сключил „договор” със съда, чиито дела са затворени за външни посетители, доброволно признавайки се за невменяем. Междувременно „Новая газета” направи самостоятелно разследване и откри, че така наречените експерти по определяне на различен вид онлайн публикации като „екстремизъм” са хора, получили образование по „научен комунизъм”. Ето защо е логично, че казусът се решава по следния драстичен начин:

 

Тъй като съм признат за невменяем, то аз не подлежа на углавна отговорност”, обяснява потърпевшият след поредното закрито заседание. Самият той е запознат, че вероятно го очаква „принудително лечение”, тъй като е чувал за други подобни казуси на гражданско неподчинение, завършило в „лечебно заведение”. Иначе казано, по този начин Никитин попада в нова ужасна схема, а именно – руската наказателна психиатрия. Това е същото място, където наскоро беше пратен скандално осъденият по скалъпено обвинение в педофилия историк Юрий Дмитриев, изследовател на сталинизма, който се осмели да публикува списък с имената на хиляди съветски милиционери, участвали в масови убийства. Мнозина от съветските писатели дисиденти са били наказвани по този начин (достатъчно е да си спомним Нобеловия лауреат, поетът Йосиф Бродски, осъден в изфабрикуван процес за „тунеядство”, тикнат в психиатрия и изселен в Архангелска област). Според американски активисти на инициативата „Законът Магнитски”, в момента в Русия се е върнала на мода наказателната психитрия, като са известни и други подобни случаи на хора, критикували конкретно Путин с осъдителни плакати; в момента те лежат затворени в наказателна психиатрия.

 

Да се привлече под съдебна отговорност вече може всеки, който се присмива над властта”, категоричен е адвокатът на подсъдимия.

 

Nikitin_s_advokat_Kamakin_sud

Въпреки защитата на опитния адвокат Максим Камакин, подсъдимият Никитин е изпратен в наказателна психиатрия.

Самият Едуард Никитин отказва да се самоопределя като „екстремист”. Нарича себе си „опозиционер” и „случайна жертва”, но предупреждава, че неговият случай не е нито първият, нито последният, а е един от многото. Обвиненията към него са повече от абсурдни: в „насаждане на омраза” и „посегателство срещу човешкото достойнство”. Тъжен, но и показателен пример за това, че съветщината и сталинизмът сега не само са възкръснали, но и газят със сталински ботуши върху човешките съдби. „Изглежда у нас само оптимистите имат право на живот”, добавя адвокатът на Никитин, Максим Камакин.

 

Най-ужасното за интернет потребителите на Русия е, че този вид наказание срещу свободата на словото може да се случи на всеки от тях. Буквално.

 

От Патриция Николова

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар