congres

На 6 ноември американците ще се насочат към избирателните секции, за да изберат всичките 435 членове на Конгреса и една трета от своите сенатори, така, както правят на всеки две години. Тази година, обаче, предстоящите избори са обект на особено тежки спекулации и вътрешни борби поради силно поляризирания характер на американската политика след избирането на Доналд Тръмп през 2016 г. Да го кажем просто – Тръмп раздели американския електорат на две почти равни части, които едва си говорят помежду си. От едната страна са демократите, които неочаквано загубиха изборите през 2016 г. водени от Хилари Клинтън, след като всички социологически проучвания им предричаха лесна победа. Отправиха се всякакви обвинения и положиха редица усилия, за да се обясни внезапната загуба с различни теории на конспирацията (тайно споразумение на Тръмп с Русия и т.н.). Каквато и да е причината, факт е, че демократическата партия бе завила рязко в вляво и все повече започна да наподобява на европейска социалистическа партия, отколкото на старата традиционна демократична партия.

 

Осезаемата тревога на левите демократи от този неочакван ход в американската политика се превърна в истинска паника с избирането на втория съдия Брет Кавано във Върховния съд на Съединените щати. За да разберем защо това е ключов поврат, трябва да отбележим, че всички победи на левицата през последните 50 години (аборт по желание, насърчителни действия, т.е. обратна, позитивна дискриминация, гей бракове и т.н.) са резултат от решенията на SCOTUS, а не на законодателната власт. Така че перспективата за наистина консервативен върховен съд в обозримо бъдеще наистина плаши левицата.

 

От другата страна на политическия спектър са републиканците, които станаха партията на Тръмп, оставяйки зад гърба си много привърженици на „голямата стара партия”, които не са „тръмписти“. Те не са непременно по-консервативни, но без съмнение в икономически план са по-националистично настроени и мотивирани от лозунга „America First“. А и те не са толкова заинтересовани от интернационализма през периода преди Студената война и от ролята на Америка като лидер на Запада и защитник на свободата навсякъде, независимо от цената.

 

Страната изглежда повече от всякога разделена, дори в географски и икономически план. В географски план демократическата партия доминира на двата леви бряга, както консерваторите обичат да ги наричат, докато републиканците доминират в по-голямата част от територията между тях. Господството на демократите в големите градски центрове на Калифорния, Ню Йорк, Масачузетс, Илинойс и др. им дава предимство като брой гласоподаватели, докато предимството на републиканците в редица от щатите между тях са предпочитаните гласове за електоралната колегия. Както наскоро Джоел Коткин написа, демократите контролират икономически медиите, развлекателния сектор, финансовата индустрия и Силиконовата долина, докато републиканците доминират в нефтената и газовата промишленост, отраслите в сферата на услугите и в традиционното производство. Още през 90-те години демократите политически доминираха в 15 от 20-те най-големи производствени юрисдикции в Америка; сега всички 20 от тях са контролирани от републиканците. Освен това, текущите миграционни тенденции показват непрекъснат изходящ поток от демократично ориентираните скъпи райони като Калифорния и Ню Йорк към по- евтини и бързо разрастващи се републикански райони като Тексас и други.

 

И така, какво означава всичко това за предстоящите избори? Традиционно, партията на власт губи 30 места в Конгреса на междинните избори и няколко места в сената. Това, съчетано със силната неприязън към Тръмп от страна на демократите и медиите, които те контролират, предизвиква оживени дебати между експертите по изборите за „синята вълна“, т.е. масивна победа на демократите, която ще помете републиканците и доведе до импийчмънт и прекратяване президентството на Тръмп. Това продължава да бъде общоприетото мнение сред професионалните анализатори и социолози, чиято работа е да предсказват резултата от изборите. Последната средна извадка от проучването на общественото мнение (от 27 октомври) в realclearpolitics.com; показва победа на демократите в Конгреса с 205 към 201 гласа и леко преимущество (с 2 места) на републиканците в сената.

 

Има обаче няколко причини да се съмняваме в тези прогнози. Първо, това са същите лявоориентирани анализатори, които се провалиха с прогнозата за победата на Тръмп през 2016 г. Освен това, победата на демократите изглежда неправдоподобна на фона на процъфтяващата икономика (3,5 пъти по-високи темпове на растеж и най-ниска безработица от десетилетия), като рейтингът на Тръмп също се е покачил  /47% според Rasmussen). Най-накрая и може би и най-важното е, че резултатите от предварителното гласуване – 5 милиона души са дали гласа си (към 22 октомври) показват много по-голям избирателен ентусиазъм сред републиканците, отколкото сред демократите. Ето защо победата на „голямата стара партия” в Конгреса изобщо не е невъзможна.

 

Каквито и да са реалните резултати, вече е съвсем ясно, че мнозинството в сената ще остане на страната на републиканците, което прави надеждите на демократите за импийчмънт на Тръмп нереалистични.

 

От Алекс Алексиев

 

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар