Credit: Wikimedia Commons/ Huw Williams

Credit: Wikimedia Commons/ Huw Williams

 

В продължение на повече от две и половина столетия човечеството живее в една непримирима дихотомия – на благотворната революция, която наричаме „Просветление” и последвалата я неизбежна реакционна контрареволюция. Тази дихотомия продължава и до днес.

 

Просвещението донесе редица революционни концепции, които разрушиха църковната догма, доминирала през Средновековието. Разумът и емпиричното знание станаха основният и най-авторитетен източник на познание, което доведе до научната революция, започнала с Коперник и хелиоцентричната теория за Вселената. В сферата на държавното управление Просвещението допринесе радикалната идея за личната свобода, с призива на Джон Лок за правото на „живот, свобода и собственост”. Революцията достигна своя апотеоз в края на ХVІІІ век в американската конституция и нейните „неотменими права”, дадени ни от нашия създател и в управлението, основаващо се на съгласието на управляваните. Всичко това се гради на непоколебимата вяра в прогреса, движен от човека и фундаменталната вяра на юдео-християнската цивилизация в първостепенната роля на човека спрямо природата.

 

Уви, когато тези радикални идеи започват да придобиват широка приемственост на Запад, постепенно се появяват и първите реакционни атаки срещу тях. Всичко започва с Жан-Жак Русо, смятан от мнозина за баща на тоталитарното изкушение, и неговата идея за една мощна държава, използваща принудата като средство за налагане на въображаема „обща воля”. Оттогава човечеството се мъчи да съчетае две идеологии, които са във фундаментално противоречие: едната, основана на правата на индивида, а другата – на неограничената власт на държавата. Втората намери своята кулминация в кървавите тоталитарни идеологии на ХХ век, най-добре изразени в максимата на Мусолини – „всичко в държавата, нищо извън държавата, нищо против държавата”. Именно това въздигане на принудителната мощ на държавата обединява фундаментално нацизма, фашизма и комунизма, въпреки някои незначителни различия между тях.

 

Атаките срещу вярата в прогреса,която е в основата на просветлението, продължават в края на ХVІІІ век с реакционната идея на Томас Малтус за извънмерното население като тежест за цивилизацията, изразена в наши дни във фалшивата заплаха от „популационна бомба” на Пол Ерлих и принудителната и нечовешка политика за право на само едно дете в Китай. Това нападение срещу разума се изроди в расистките теории за евгениката от първата половина на ХХ век и в крайна сметка намери своя най-висш израз в култа към природата като доминираща над homo sapiens, на който се основава цялата съвременна зелена идеология. Тази теза е изразена за първи път през 1913 г. в протонацисткия манифест на известния антисемит Лудвиг Клагес, под заглавието „Човекът и земята” и остава като основна система от вярвания на пионерската германска зелена партия от основаването и през 1980 г. досега , както и на всички зелени движения, които последваха. Всъщност, през 1980 г. Зелената партия преиздаде „Човек и природа”, без да споменава реакционното и авторство.

 

Би било грешка  да се смята, че този култ към природата е невинна проява на стремежа да се възстанови предполагаемия изгубен рай. Най-новата метаморфоза на този култ и с най-много последствия е именно идеята за „глобалното затопляне”, която е ни повече, ни по-малко зле прикрита атака срещу капитализма. За мнозина това е последният и най-добър шанс на левицата да премахне омразната свободна корпоративна система. Не е трудно да разберем причините за това. След рухването на Съветския съюз, американският социалист Робърт Хайлбронър призна, че капиталистическата система е доказала икономическото си надмощие над социалистическия модел, но призова своите съмишленици по идеология (,защото на практика те са точно това,) да не се отчайват. Той заяви, че все още е възможно да се постигнат социалистическите цели, използвайки екологичното движение. Така и стана.

 

С лъжливите твърдения, че възобновяемата енергия ще триумфира, както и с помощта на правителствени мандати и прекомерни субсидии, измамата за глобалното затопляне много прилича на сталинисткия лисенковизъм и на някогашната съветска пропаганда на „славните постижения” на социализма.

 

За съжаление, реалността често всява хаос във фантазиите на социалистическите шарлатани и именно това се случи с възобновяемата енергия като предполагаемо решение на глобалното затопляне.

 

Има поне три проблема, свързани с възобновяемата енергия (вятърна и слънчева), които не могат да бъдат преодолени. Първо, те са прекъснати, т.е. не са надеждни, защото има моменти, когато вятърът не духа и слънцето не свети. Всъщност, германците са измислили дума за това – „Dunkelflaute“ („черни дупки”). Това означава, че трябва да има базово, невъзобновяемо, мрежово захранване, което да се поддържа по всяко време. Това е изключително скъпо, освен че прави за смях цялата концепция за 100% възобновяема енергия.

 

Второ, възобновяемата енергия зависи от държавните субсидии и не е осъществима без тях. Както обобщава Уорън Бъфет:  „държавните субсидии са единствената причина да се инвестира в проекти за възобновяеми източници на енергия”. Разбира се, цената на субсидиите се заплаща от потребителите на електроенергия, което води до стремително нарастване на цените на енергията. В Германия, самоопределилила се като световен лидер в областта на възобновяемите енергийни източници, киловатчасът (kWh) сега струва 30 евроцента – двойно повече от средната цена за Европа. За да се запази конкурентоспособността на енергоемките отрасли, Германия заставя платците на сметките да субсидират промишлеността, което е чиста проба социализъм. В Калифорния цените в момента са 0,18 цента на киловатчас, което е с поне 40% по-скъпо, отколкото в останалата част от страната и в крайна сметка ще доведе до деиндустриализация на щата. Калифорния вече не произвежда никакви микрочипове, нито има много центрове за данни, независимо от факта, че там са седалищата на всички високотехнологични мастодонти. Зелените шарлатани, управляващи Калифорния, няма да ви кажат тези факти, но това не ги прави по-малко реални.

 

Трето, ефективността на слънчевите и вятърни паркове, въпреки че е силно субсидирана, бързо се приближава до физическите си граници, което означава, че не се очакват големи подобрения на ефективността, твърди експертът Марк Милс. Днешните вятърни турбини улавят 40% от енергията на вятъра, а максималната възможна според законите на физиката  е 60%(законът на Бец). Също така, според Милс съвременните слънчеви клетки  улавят 26% от енергията на слънцето, а физическата граница на преобразуване (границата на Shockley-Gueisser) е 33%. За сравнение, според Агенцията за енергийна информация (EIA), има 500% разлика между днешната производителност в американското производство на природен газ и това, което е възможно.

 

Царят на енергията от възобновяеми източници е гол и не след дълго всички ще забележат това.

 

От Алекс Алексиев

Едно мнение по „Залезът на зеленото безумие

  1. Това просто не е вярно: „…и в крайна сметка намери своя най-висш израз в култа към природата като доминираща над homo sapiens, на който се основава цялата съвременна зелена идеология.“ Това е често разпространена заблуда (особено сред консервативно настроените люде), че видиш ли зелените поставяли природата като доминираща над човека. Първо това твърдение няма качествена логика- човекът е част от природата, живеещ в симбиоза с другите биологични видове на планетата Земя. Няма как едното да се постави като доминиращо над другото, защото едното съдържа другото. Второ зелените поставят акцент колко е важна околната среда за човека и че всяко едно човешко творение може да бъде под негов контрол, но не и природата в пълната и цялост на планетата Земя. В този контекст те акцентират за изключителната важност на околната среда за оцеляването на човека като вид и сигнализират за потенциалните опасности за неговото оцеляване. Също така се дават препоръки за характеристиките на околната среда, които дават възможност на човека да се чувства добре и да бъде активен. Да се пропагандира, че зелените обожествявали Природата и карали хората да жертвопринесат някои свои привички в името на нейното оцеляване, е недостойно и показва параноя.
    Още коментари по статията: „Първо, те са прекъснати, т.е. не са надеждни, защото има моменти, когато вятърът не духа и слънцето не свети…“ Да и водата спира да тече. Още един пример за едностранчив поглед върху цялото и пропагандно изваждане на сухи факти от контекст. „Второ, възобновяемата енергия зависи от държавните субсидии и не е осъществима без тях. “ А това вече си е чиста лъжа и от тук става ясно, че А.Алексиев просто твори пропаганда и лъже като същите анатемосани от него : „социалистическите шарлатани“.
    А цитираният тук експерт явно не е в час с развитието на технологиите: „Трето, ефективността на слънчевите и вятърни паркове, въпреки че е силно субсидирана, бързо се приближава до физическите си граници, което означава, че не се очакват големи подобрения на ефективността, твърди експертът Марк Милс.“. Да твърдиш, че бориш социалистическата пропаганда и да го правиш, чрез друг тип пропаганда не е достойно.

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар