Orban

Виктор Орбан продължава да дава доказателства, че има собствена координатна система за демокрация, за пазарна икономика и европейски ценности. Днес арестуват разследващ журналист, утре закриват университет, в други ден закриват разследване за злоупотреби с еврофондове. Орбан гради своя версия на европейска Унгария, която разбираемо не се вмества в стандартните понятия и норми, но стъпва върху реални ексцесии в интерпретацията на същността на европеизма.

 

Можете да критикувате Орбан, и то с право, но той стъпва върху реални дефицити в управлението и политиката на Европейския съюз, които тихо и неусетно подменят християнските ценности на европейската цивилизация, като ги размиват с неясен мултикултурализъм. Без възпроизводство на духовните и идейни опори, наследени от историята, Европа се превръща в блуждаеща сила. Ако забранявате на европейците да възпитават в следващите поколения устояли във времето базисни морални и нраствени темели на Просвещението, изведени от християнското им минало, ако поставяте под условие отрицанието на  педофилията, авторитаризма, неизбежно следва и ограничение върху други демократичните свободи, срив в уважението към личността и човешките права. Тези тревожни размисли се провокират от неотдавна взетото решение на Европейския съд на правата на човека, което потвърди присъдата на австрийски съд срещу признат експерт по радикален ислям, която се е осмелила в академична лекция да критикува женитбата на пророка Мохамед с шест годишна девица, като пример на педофилия. Аргументите на австрийския съд, потвърдени от ЕСПЧ са, че по този начин тя е нарушила религиозните чувства на мюсюлманите. Европейският съд решава, че правата на експерта да изразява мнение и информира публиката не включват свободата да критикува пророка Мохамед. Забележете, този казус възниква след видеозапис на лекцията от нарочно промъкнал се човек, който подава жалба в австрийската прокуратура за етническа и религиозна омраза.

 

След решението на ЕСПЧ юристите закономерно извадиха заключение, че де факто от тук нататък във всички 47 страни, върху които решенията на европейския съд имат  пряко действие като правни репери, вече е забранено да се критикува пророка и всичко, което може да наруши религиозните чувства на мюсюлманите. И се чудиш и се маеш, след това решение как ще могат християните да отстояват своите тези в религиозни спорове срещу исляма, как ще отрицават радикалния ислям, как ще се борят срещу налагането на шариата, изобщо как могат да отстояват своята християнска идентичност, защото тя не е просто въпрос на декларация, а е право и истина, които се отстояват в идейни битки срещу радикалния ислям, който все по-ярко и недвусмислено налага своите догми и отпечатък върху обществения живот.

 

Тази история не илюстрира абстрактна конструкция на теологичен спор, а е плът от плътта на ежедневието ни. Вижте как се реагира към чудовищното престъпление на убийството на Джамал Хашоджи в дипломатическо представителство на Саудитска Арабия, страна която базира съществуването си върху ислямското право и ценности. Не са малко гласовете, които настояват реакциите на ЕС да се притулят и ограничат в рамките на политическата целесъобразност, на спецификата на ислямското право – те там се разбират по различен от нас начин. Проблемът е, че правото на насилие, на пренебрежение към човешкия живот, на женитбите за деца в предпубертетна възраст са брънки от една верига, когато нямаме право да ги осъждаме, те неизбежно ще станат и наша норма.

 

Критичното отношение към историята и познанието, здравословния скепсис, свободата на научното търсене и изказ, които стоят в основата на европейската цивилизация, трябва да бъдат заменени от наложена изкуствена толерантност, която разрушава основите на самосъзнанието и идентичността на европейската цивилизация.

 

Именно тези отворени ниши, отворени от ексцесиите в псевдолиберализъм, експлоатира Орбан, за да наложи неговата ксенофобия и радикален национализъм. Либералната демокрация не може да оцелее без да има „зъби“, без да има правото на самозащита, включително със словесни юмруци, когато е нападнат на своя територия.

 

Съгласете се, че не е трудно да се продаде на всеки европейски гражданин, възмутен от  подобни ексцесии, въплътени в решението на Европейския съд за правата на човека и в предишните решения на австрийския съд, политическата философия на Орбан, която вижда зад всеки чужденец и бежанец враг, а в небалансираните действия на европейски институции признак на предателство към християнските корени на Европа. Проблемът е, че зад Орбановото отрицание на либерализма настъпва с не по-малко разрушителен за европейските ценности авторитаризъм, маскирана като консерватизъм диктатура, в която има единствено правилни решения и единствено правилни лидери. Европа без емпатия и състрадание, без демократични права и свободи е циливизован Гулаг.

 

Едно е да браниш основните, същностни интереси, фундамента на европейската цивилизация срещу ексцесии на ислямския радикализъм, който противопоставя едни европейци на други, който се възползва от светското право за да обособява изключителни зони на шариата в европейската територия на правото, дори за решенията на същия този Европейски съд за правата на човека, друго е да браниш европеизма чрез противоположен екстремизъм, чрез барикади зад национални граници и спасение по единично. Всеки, който е бил в Унгария, неминуемо се сблъсква с реалностите на Орбановия гулаш-капитализъм, в който доминират държавните олигарси. Оградната психика е удобна завеса за съществуването именно на този модел на управление.

 

На 23 октомври 2018 г. Виктор Орбан използва годишнината от въстанието през 1956 г., за да сравни ЕС със Съветския съюз. Ни повече, ни по-малко. За капак добави, че и ЕС и СССР са били „импералистически окупатори“. Това не e проява на случайна радикалност, а на оградна, изолираща страната  от останалия ЕС политика, която изцяло съвпада с Путиновата доктрина за изключителност и различност, в която Русия остава неразбрана от околния свят. Не случайно между руския консерватизъм и атаките на Орбан срещу „корабокруширалата“ либерална демокрация, която той заменя с „християнска демокрация на 21 век“ има идейно и идеологическо сходство.

 

Само човек, който е с ампутирано съзнание за историческата правда и баланси, който може да прави аналогия между ЕС и СССР. Орбан се подигра с историята на Унгария от 20-ти век, още повече че това, което днес наричаме Европейски съюз, тогава беше от другата страна на насилието на Москва и защитаваше унгарците. Междувременно Орбан издигна във висш приоритет специалните отношения с Владимир Путин, който се гордее, че е наследник на насилниците над унгарския народ от 1956 година. Руският президент не случайно нарече разпадането на СССР най-голямата геополитическа катастрофа на 20-век.

 

Това, което се губи в уравнението на Орбан, е жизненоважната разлика между тоталитаризма и демокрацията. Европейска демокрация без базисен либерализъм и уважение към ценностите на либералната демокрация няма.

 

Страните избират да бъдат членки на ЕС, защото са се присъединили по свой избор, чрез демократичен процес, т.нар. Acquis, при което се съгласяват да синхронизират ценностната си база, с тази на обединена Европа. включително с критериите от Копенхаген. Никой не е вкарвал Унгария или която и да е друга страна от Централна и Източна Европа насила в ЕС и НАТО. Когато Унгария е покривала критериите и е затваряла глави, а Орбан е бил на власт, не е промълвил и дума, че ЕС са колонизатори.

 

Да припомним, през 2004 година, когато Орбан не е на власт, повече от 80% от унгарците се изказаха за присъединяването на страната към ЕС.

 

Известен лозунг, който върви на мобилна платформа из Будапеща, гласи „Когато Орбан вземаше парите на ЕС, нямаше проблем, сега започна да работи за ерозирането и разрушаването на този съюз“. Постоянните раздори, които унгарския премиер разпалва, доколкото за него това са пресметнати ходове, няма толкова за цел да заработи за него абстрактен политически капитал, търгуем на ЕС равнище, а да реализира конкретни политически дивиденти за укрепване на властта му у дома и навън, основно в отношенията с Русия, САЩ на Тръмп и Китай.

 

След като осъществи успешно първия етап от олигархизацията на властта си, основно със своя приближена бизнес кохорта, днес унгарският премиер иска да осигури периметър за този бизнес с власт и зад граница. Освен пари, Орбан иска повече власт, за да може да защитава своя модел, своето право на различност, за да може да утвърждава своя авторитаризъм като допустима и равноправна форма на управление в Европейския съюз.

 

Атаката му срещу Украйна, например, е връх на политически цинизъм, защото е координирана с Москва, а това създава изключителни рискове пред общата европейска и атлантическа политика и отбрана. Орбан няма граница на своите геополитически импровизации, държи всички в стрес и в непредсказуемост, но винаги зад кадър прозират конкретни материални интереси. Авторитаризмът му в този смисъл има достатъчно силна комерсиална основа.

 

Дори решението за прекратяване на разследването за злоупотреба с европейски фондове от предприятие на зет му, е пресметнат ход, той предизвиква европейската бюрокрация, институции и пряко ОЛАФ, защото вярва, че те са слаби, нерешителни, и накрая всичко ще се замете под килима на политическите договорки. От доста време се флиртува с идеята да бъде изгонен от ЕНП, но това не може да се стане, защото солидарността на политиците е над солидарността на ценностите. Да, редица видни евролидери, представляващи партии в ЕНП или европейски институции ще продължават да критикуват остро унгарския премиер за това, че толерира ксенофобията, национализма и антисемитизма, Но само толкова.

 

Дори заплахите за ограничаване на европейските фондове и на правата на Унгария да гласува в рамките на европейските институции, не трогва особено унгарския лидер. Орбан действително търси да получи ползи без да носи отговорност, но в тези си „странности“ е просто добър ученик. Той много добре използва бъговете в системата, които години наред се използват от западноевропейските политици. Когато той громи лицемерието на Запада, със сигурност посланието му намира слушатели, сред фермерите, сред бизнесмените в Централна и Източна Европа, които не могат да са конкурират в ЕС при правила, които ги дискриминират. Достатъчно е да сравним нивото и обхвата на земеделските субсидии.

 

Разбира се, Виктор Орбан рядко изтъква на преден план материалната страна на своите политически интереси. Винаги набляга на принципите, на идеалите, на липсата на уважение към по-малките страни.

 

Унгария не е нито най-малката страна, нито е изключителен пример на трудности и натиск от Брюксел, който е длъжен да налага общоевропейските норми и стандарти. Ирландия също премина през труден период, но се възстанови. В същото време, смъртоносните удари срещу ЕС няма да дойдат от малките страни, нито Унгария на авторитарния Орбан ще успее да наруши балансите в ЕС. На фона на проблемите, които се задават от орбанизираща се Италия и други „големи“, случващото се в Унгария е просто лека въздишка. Аршинът с който Европейската комисия и големите в ЕС мерят провиненията на Италия, Франция, Испания, Германия към отговорностите в рамките на Еврозоната, е различен и гъвкав.

 

Орбан рано или късно ще се задуши под тежестта на собствената и на популизма му несъстоятелност  – и като политическа претенция и егоизъм, и като икономическа и финансова самодостатъчност. Кризите в ЕС, обаче, особено тези, които „големите“ раждат, могат и със сигурност ще нанесат смъртоносен удар върху Съюза, ако не бъдат преодолени ексцесиите на радикалния европейски либерализъм.

 

Не малка страна напуска ЕС, а една от най-големите – Великобритания. Не малка страна може да обърне кораба, а Италия, която провежда много по-агресивен еквивалент на орбанов финансов национализъм, потопен в екстремен популизъм.

 

В този контекст призивът на Виктор Орбан, да се върнем назад към корените си, изисква допълнително уточнение, защото неговите корени, ако съдим за тях по авторитарните му действия, могат да бъдат проследени в тоталитарното минало на Унгария, докато идейните корени на ЕС, съдейки по завещаното на отците основатели, са в политическата и пазарна демокрация, в солидарността, свободите и човешките права, в християнските ценности, на които сега политиците изменят.

 

От Илиян Василев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар