разход

 

Преди няколко дни говорих по темата, като се опитах да обясня този парадокс – относително висок ръст на брутния вътрешен продукт, ръст на доходите, а усещането у българина не е празнично. И това не се дължи на партийни и политически пристрастия, а на обективни факти и фактори.

 

Дори когато икономиката произвежда богатство, преразпределителните механизми не произвеждат реципрочно социално справедливо разпределено благополучие. Дадох пример с това, че ако проследите динамиката в доходите на хиляда души като Вас и тези на Ахмед Доган и на Делян Пеевски, със сигурност ще отбележите стратосферен усреднен ръст. Проблемът е, че огромната част от новото богатство се преразпределя през държавата към непроизводителна прослойка – олигархичен бизнес и държавна бюрокрация, начело с корупционен елит.

 

Днес Националния Статистически Институт публикува последните си данни за периода юли-септември 2018 година /забележете, това са месеци на активна сезонна заетост, т.е. на по-високи доходи!?!/, които илюстрират именно тези негативни тенденции.

 

Увеличението на доходите, основно от заплата и самостоятелна дейност, се движи между 8,4-9,4 процента. Не всичко разбира се зависи от икономиката, защото бюджетните разходи могат силно да са повлияни от внезапен ентусиазъм на правителство и депутати.

 

Това, което е по-тревожно, обаче, че процентите с които растат основни групи разходи са по-високи.

 

При това не става дума само за групата на стоки и услуги за луксозното потребление, а на базисни неща като храна и безалкохолни – с цели 9,8%. Тук обикновено обяснението е, че това са пазарни реалии, често свързани с международна конюнктура – динамика на борси, на ключови пазари, политическа турбулентност. Истината е, че разходите растат и/или заради ръст в потреблението и заради ръст на цените /инфлация – четвърти в ЕС!/ , а в нашия случай ръстът на цените е определящ.

 

Разходите за здравеопазване – нарастват с цели 10,2%, а хората нямат усещане за по-добро, по-качество здравеопазване. Тези дни изпращаме млад приятел, който си отиде от този свят заради стандартната – ВБИ – вътрешно-болнична инфекция. И обяснението сигурно пак ще бъде – няма пари. Кошмарът е пълен и защото данните на НСИ показват, че колкото повече държавата налива пари в този нереформиран сектор, толкова повече същият този сектор гълта и от нас по частна линия. Опитите да се представят като радикална реформа промените през бюджетните закони – трудно ще променят ситуацията. Ако „ламята е гладна“ няма ниво на задоволяване. Тя трябва да бъде просто убита – чрез системни, радикални, безкомпромисни и най-вече структуро-преобразуващи действия. Настройки в управлението на паричните потоци е важен спомагателен фактор, но не и заместител на съдържателна, дълбока реформа.

 

Това е типичен пример за псевдо или ерзац реформи „по Цацаров“ – за да се съхрани Системата, създавате видимост през спецзвена или фасадни промени, но фундамента остава същия.

 

Още по-тежка е ситуацията при увеличението на разходите за транспорт – 11,4 процента ръст. Прогнозите никак не са утешителни – не само заради по-високите цени на горивата. Тези дни на страницата на Министерски съвет се появи проект на Наредба, чрез която се въвежда правото на АПИ да събира такси за ползване на платена пътна инфраструктура – пътища, тунели, мостове. Това е прелюдия към въвеждането на тол системата, която трябва да напълни бюджета на АПИ от сегашните 380 милиона лева, на над един милиард. За да се финансира изграждането на новите магистрали, скоростни пътища и поддържа републиканската мрежа.

 

Досега приходите от акцизите от горивата отиваха в държавния бюджет и нямаха пряко отношение към строителството и експлоатацията на пътната мрежа, т.е. германският модел на неплащане за ползване на пътната мрежа, се реализира без германска система на финансиране. Прекъсната връзка между акциза на горивата и финансирането на пътната мрежа дава възможност, чрез отсъствие на конкуренция при изкуствено задържан ниско акциз, т.н. „картел“ да завзема по-голяма част от веригата на стойност до крайната цена. В допълнение потребителите не могат да направят причинно-следствената връзка между качеството на пътната инфраструктура и цените на горивата, които плащат, защото иначе щяха да бъдат много по-критични към взаимодействието между рафинерия-търговци-държава при превръщане на техните пари в некачествени пътища.

 

С други думи – тези 11,4 процента ръст на разходите за транспорт са само началото на дълга поредица от по-високи сметки за транспортни услуги, които вие тепърва ще плащате. Този нов милиард, който планират да съберат чрез въвеждането на платена инфраструктура, няма откъде другаде да дойде освен от нас. Приказките, че основните потърпевши ще бъдат транзитно преминаващите МПС са за наивници. Ако проблемът беше в равнището на таксите на границата, те и сега можеха да ги вдигнат без да се променя системата..

 

Така че лошите вести при разходите за транспорт тепърва предстоят.

Друго перо, при което разходите изпреварват ръста на доходите – което е абсолютно сигурен индикатор за отсъствие на реформи – е в сферата на образованието, които са групирани с разходи за култура и свободно време – ръст с близо 20%. Ако разходите за образование се увеличават значително над темповете на ръст на доходите, при спад на учащите си, значи нещо фундаментално е сбъркано. Още повече че рязко нараства недостига на квалифицирана работна ръка, при това до размери, които поставят под съмнение изобщо растежното развитие на страната, да не говорим за технологичния ъпгрейд на икономиката и институциите. Което означа, че повече пари не произвеждат нужните равнища на квалификация.

 

Има една цифра, обаче, която най-много тревожи – и това е, че едно от най-значителното превишение на разходите над доходите идва от ръста на данъците и социални осигуровки – с цели 13,3%. С други думи – държавата и общините – вземат от вас по-голям процент от доходите ви и е логично и нормално вие да не усещате крайния благоприятен нетен ефект на повишения си жизнен стандарт или благосъстояние.

 

Играта със статистика не помага на никой, защото след творческите интерпретации винаги идва грозното лице на реалния свят.

 

Иначе топ политиците ни със сигурност има за какво да се радват – доходите са им по-високи от разходите, и могат да спестяват. Не са само политиците – висши държавни служители, прокурори, съдии, шефове на държавни фирми.

 

Когато следващия път ви убеждават, че трябва да изпитате удовлетворение от новината за общия ръст на БВП с 3,5 процента, като маркер на личната ви стабилността и просперитет – прочете този пост и тази публикация.

 

Заключение – макар и да увеличаваме националното богатство с относително високи темпове, именно корупционните преразпределителни механизми, които произвеждат безпрецедентно за ЕС социално неравенство, превръщат общите данни за благополучие в лични истории на неудовлетворение, което прераства в протест.

 

От Илиян Василев

 

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар