Нарастналата енергийна конкуренция в региона – катализатор за развитие или за геополитическа криза?

 

Mediterranean gas

 

Началото на първия проучвателен сондаж за газ на американския петролен лидер ExxonMobil в изключителната икономическа зона на Кипър, което официално бе обявено в петък /16 ноември/, постави и началото на нов етап в енергийното и политическото развитие на Източното Средиземноморие. Макар и още да е далеч от резултати – откриване /или не/ на въглеводородни залежи, пробиването на американската компания вече успя да върне региона в обичайното му състояние на „гореща точка”, прекратявайки краткото затишие, настъпило след като през февруари военни кораби на Турция принудиха сондажната платформа на италианската компания Eni да напусне офшорната зона на Кипър.

 

Сондажът на ExxonMobil вече даде нова динамика на голямата геополитическа сцена на Източното Средиземноморие, тъй като той е първата от поредица предстоящи операции в него, които в следващите близо 6 месеца ще доведат до важни геостратегически решения. От миналата седмица Кипър, а и съседните му страни партньори в енергийните инвестиции – Гърция, Израел и Египет, навлязоха в критичен период, който ще определи дали природният газ ще стане катализатор за развитие или за нова геополитическа криза.

 

С енергийните проекти Кипър се стреми да оползотвори успешно геостратегическото си положение – в центъра на Източното Средиземноморие и единствената страна-членка на Европейския съюз в него. С тези си предимства той се превърна в основна фокусна точка на ЕС, който вижда в региона бъдещ алтернативен коридор за доставка на природен газ и оценява стратегическото му значение за европейската енергийна сигурност и независимост.

 

На този фон интересът към започналия сондаж на ExxonMobil е огромен. Доказателство за това е дори самото потвърждаване на началото на сондажните операции. За първи път в историята на продължаващите вече 7 години кипърски сондажи то бе обявено на високо политическо ниво, след знакова среща в Никозия между американския помощник-държавен секретар по енергийните ресурси Франсис Фанън и кипърския енергиен министър Георгиос Лакотрипис. Играта е изключително геополитическа, защото от газовите открития, които ще направи американската компания, зависят в голяма степен отговорите на същностните въпроси за новата енергийна и политическа архитектура в Източното Средиземноморие, регионалната и европейската сигурност, присъствието и ролята в него на сили като САЩ и Русия.

 

За Република Кипър започналият проучвателен сондаж е

 

безспорният крайъгълен камък

 

в цялостната й енергийна програма, осъществявана от всички правителства от 2003 г. насам. Той е много важен, първо, защото с него в изключителната й икономическа зона влизат две водещи световни компании – американската ExxonMobil и катарската Qatar Petroleum, с всички технически, финансови и политически възможности, с които те разполагат. Сондажът има голямо значение и защото той се осъществява въпреки ескалацията от заплахи и провокации на Турция, агресивната реторика на Ердоган и присъствието на турски военни кораби около острова. След нееднократно отправяните предупреждения на Анкара към Кипър заради „незаконните му и едностранни действия” за търсене на газови находища и към участващите в тях чуждестранни компании, САЩ недвусмислено демонстрираха позицията си. В редица изявления преди и непосредствено след започването на новия сондаж Държавният департамент подчерта, че подкрепя суверенните права на Кипър за проучвания в неговата офшорна зона, като ползите от откритите природни ресурси трябва да бъдат споделени справедливо с кипърските турци в контекста на цялостно уреждане на Кипърския въпрос.

 

Ключовият ефект от сондажа ExxonMobil за енергийното развитие не само на Кипър, а и на целия регион, е в очакванията за откриване на богато находище на природен газ. Компанията ще пробие два кладенеца в блок 10 в югозападната част на кипърската офшорна зона. Всички индикации от сеизмичните данни от извършените досега подводни изследвания показват, че избраният за сондиране участък „Делфини” попада в геоложката зона на газовото супер-находище „Зохр” на Египет и има потенциал за съществени залежи. Ако тази перспектива стане реалност – първите данни се очакват през януари-февруари догодина, и се потвърди наличието на търговски жизнеспособно находище, вероятно ExxonMobil ще се стреми към бърза експлоатация на находището и износ на природен газ, за които той има всички технически, търговски и политически средства.

 

Два основни проекта са сред възможните сценарии. Единият, за който американската компания вече заяви готовност в случай на успех в блок 10, е изграждане на наземен терминал за втечнен газ на територията на Кипър, за което тя има техническото ноу-хау и финансовите възможности. Другият вариант е подновяваване и засилване на интереса към източносредиземноморския газопровод EastMed Pipeline до Европа между Израел-Кипър-Гърция. Трите страни възнамеряват до края на годината да сключат междуправителствено споразумение, което ще улесни изграждането му, но на този етап, при откритите досега количества газ в източносредиземноморските находища, се смята, че проектът не е икономически изгоден и не представлява инвестиционен интерес.

 

По-сложни и рискови са

 

политическите сценарии,

 

които се разиграват или ще бъдат пуснати в ход със сондажа на US-компанията. Големият проблем пред проучванията и бъдещата експлоатация на газовите находища в региона са не техническите и финансовите препятствия, а политическите предизвикателства. И целта е да се намерят начини за намаляване на регионалния геополитически риск, тъй като многомилиардните инвестиции в проектите за добив и транспорт на природния газ се нуждаят от сигурност.

 

Най-големият „дразнител”, произвеждащ най-високо напрежение, е Турция. Ще има ли енергиен и дипломатически сблъсък Турция – САЩ в Източното Средиземноморие заради сондажа на ExxonMobil, е въпросът, който от месеци стои начело в коментарите за положението в региона.

 

Турция е с амбициозни планове за енергийна и политическа експанзия в региона, които да й утвърдят мястото на водеща сила в Източното Средиземноморие, с право да диктува политическия дневен ред в него, а по този начин да контролира и геополитическия ред. Без да сложи ръка върху природния газ – върху проучванията, експлоатацията на находищата, добива и транзита му през искания от нея тръбопровод през нейна територия – тези планове няма как да се осъществят.

 

Турция се стреми по всякакъв начин да предотврати реализацията на енергийната програма на непризнаваната от нея Република Кипър, за да не бъде изключена от изграждащата се нова енергийна архитектура на Източното Средиземноморие, от която на този етап тя е изолирана. Успешните вече тристранни формати в регона /Кипър-Гърция-Израел и Кипър-Гърция-Египет/ тя и т. нар. Севернокипърска турска република възприемат като „общ антитурски фронт”. Никозия иска Турция да бъде включена в енергийното развитие в региона, да си сътрудничи с останалите държави за използването на потенциалното нефтено и газово богатство на Източното Средиземноморие, но първо трябва да се реши Кипърският въпрос, заявиха президентът на Кипър Никос Анастасиадис и външният министър Никос Христодулидис в началото на ноември

 

Наслагването на новия енергиен алианс върху съществуващите политически проблеми между страните от региона и Анкара предизвика много остра поляризация и конфронтация в Източното Средиземноморие. И, ако Кипър и неговите партньори търсят начини как да развиват отношенията си в обща полза, Анкара и политическото ръководство на кипърските турци твърдят, че действията им, към които те сега привличат и САЩ, застрашават регионалната стабилност.

 

Въпреки агресивната реторика на Анкара и стремежът й да спре газовите проучвания в кипърската офшорна зона, малко вероятно е тя да се намеси пряко срещу ExxonMobil и да предизвика сблъсък между своите и на САЩ военните сили. Турция разигра този вариант през февруари, когато със свои военни кораби блокира платформата на италианската Eni. Ситуацията сега е различна – не само ExxonMobil е много по-мощна компания от Eni, която може да се защити, но и зад нея стоят САЩ. При влошените отношения между двете държави, Турция едва ли ще се осмели да изпробва готовността на Вашингтон да подкрепи водещата си компания, чрез която реализира и своите икономически и политически интереси в района.

 

В случая не става въпрос само до формалния признак, че Турция няма претенции към блок 10, в който работи ExxonMobil. Той не попада нито сред 4-те блока от изключителната икономическа зона на Кипър, които според Турция частично или напълно попадат в нейния континентален шелф, нито сред 7-те, които пак според нея са изключителна икономическа зона на т. нар. Севернокипърска турска република. В същото време обаче политическото ръководство на кипърските турци твърди, че те като „съсобственици” на острова имат права върху всички блокове, върху цялата офшорна зона, определена от Република Кипър, и всички природни ресурси в нея.

 

Турция обаче не се гласи да остане зрител на сондажа на ExxonMobil. Реакцията й се очаква да продължи със засилване на натиска чрез нарастващата честота на заплашителни изявления, че тя ще предприеме всички мерки, включително военни и дипломатически, за защита на своите и на кипърските турци права и интереси във водите около острова. Този подход бе демонстриран още в неделя, само два дни след началото на пробиването, когато с две синхронизирани декларации Анкара и кипърското турско ръководство отново предупредиха Кипър, а също и чуждестранните компании и държави, работещи по неговите лицензи, да спрат „незаконните” проучвания за въглеводороди около острова.

 

Анкара държи като коз още един сценарий за усложняване на ситуацията в Източното Средиземноморие, която ще ескалира напрежението в него. Той също бе обявяван многократно през последните седмици и дни от Ердоган и редица негови министри, бе заявен категорично и с последната декларация от неделя. Според нея Турция в допълнение към собствения й континентален шелф ще започне сондажи чрез държавната си петролна компания в райони, за които тя има издаден лиценз от т. нар. Севернокипърска турска република. Тези райони частично или напълно се припокриват с блокове от офшорната зона на Република Кипър. По този начин тя цели не само да прокара своите политико-дипломатически и икономически интереси, но също така да постави геополитическата карта пред ситуацията на „свършен факт” /fait accompli/, която още повече ще оспори правата на Кипър върху изключителната икономическа зона.

 

Сценарий за такъв потенциален бъдещ сондаж не се изключва в близките месеци, дори още докато тече сондажът на ExxonMobil. Но по-вероятно е с него Турция да не се доближава до блок 10, а да предпочете район в недекларираната от Кипър изключителна икономическа зона, т.е. северно или северо-западно от острова, в морската част, която го разделя от континента. Още повече, че в тази територия в по-широк план в момента Турция провежда двата си проучвателни сондажа за газ – край бреговете на на Анталия /участъкът „Алания”, където е сондажниятн кораб „Фатих”/ и в района на Мерсин.

 

Турция ще продължи да нагнетява напрежението и с провокациите си с продължаващите сеизмични проучвания на изследователския кораб „Барбарос Хайредин паша”. През последните дни той, екскортиран от военни кораби, се движи в зона, покриваща северните части на блокове 4 и 5 от кипърската изключителна икономическа зона, които според Турция обаче попадат в нейния континентален шелф.

 

Другият основен играч и „противник” на Турция в потенциалния спор заради сондажа на ExxonMobil – САЩ, също използва ситуацията за своите икономически и политически интереси. Регионът е приоритет за Вашингтон, бе потвърдено от американския помощник-държавен секретар Франсис Фанън, който направи знакова обиколка в него точно в седмицата, когато ExxonMobil започна операциите по пробиване. Фанън посети Израел, Кипър и Египет, но не и Турция, изпращайки по този начин ясно послание към нея и предупреждение да не предприема никакви действия срещу петролната компания.

 

САЩ са в процес на разработване на по-широка стратегия за Източното Средиземноморие, като целта им е да засилят присъствието и ролята си в него. В тази насока е и стабилната им подкрепа на тристранното енергийно сътрудничество между Кипър, Гърция и техните съседи. САЩ са заинтересовани от износ на втечнен природен газ от източносредиземноморските находища, какъвто може да даде не само ExxonMobil при успешен сондаж и изграждане на кипърския терминал, а и всички компании, инвестиращи в региона, ако в него има сигурност за бизнеса. Затова и позицията, че САЩ не насърчават каквито и да било дейности или реторика, които увеличават напрежението в региона, бе подчертана в поредица от изявления на Държавния департамент преди и след като най-важният сондаж в района започна.

 

Израел също гледа с интерес към работата в блок 10, тъй като резултатите от нея ще рефлектират и върху неговите значителни енергийни амбиции. Евентуално откриване на богати залежи ще повиши цената и на неговите находища, един от проблемите за чиято експлоатация в момента е липсата на маршрут за износ на добития газ към европейските пазари. Наличието на повече търговски жизнеспособни газови находища ще даде по-силна позиция и на газопровода EastMed, на който Израел силво разчита. Затова и той напълно подкрепя правата на Кипър да изследва и експлоатира своята изключителна икономическа зона и призовава Турция да избягва действия, които пречат на това. Нещо повече – Израел обяви, че ще подкрепи Кипър и Гърция в случай на турска военна заплаха.

 

Сондажът на ExxonMobil е важен и за Египет, който след откриването от Eni в неговата изключителна икономическа зона на най-голямото газово находище в Източното Средиземноморие „Зохр” вече е регионалният енергиен център. Със „Зохр” Египет засили позициите си и никой вече не може да прави планове за експлоатация на енергийните ресурси в региона, без да вземе предвид интересите на Кайро. Започналият сондаж във водите на Кипър стига и до тях не само с очаквания бъдещ ефект върху цялостното енергийно развитие на региона. Той има и по-конкретно значение за реализацията на подписаното през септември междуправителствено споразумение между Кипър и Египет за изграждане на газопровод от първото и единствено засега кипърско находище „Афродита” в блок 12 до терминалите за втечнен газ в Египет. При евентуален успех на сондажа в „Делфини” и изграждане на наземен терминал в Кипър е възможно добивът от „Афродита” също да се насочи към него.

 

Към преброяването на силите в региона не само в икономически, но и в политически план се прибавя и съществущато противопоставяне между Турция и Египет. Влошените им отношения в спора за лидерство в арабския свят рефлектират и върху енергийната сфера. Един от ефектите им е проблемът с изключителните икономически зони на Египет и Турция, границата между които са оспорва от Анкара.

 

Природният газ може да бъде благословия или проклятие – източник на богатство или на напрежение, каза преди време специалният съветник на генералния секретар на ООН за Кипър Еспен Барт Ейде. Източното Средиземноморие и международните сили сега решават.

 

От Бранислава Бобанац

This entry was posted in Без категория, Европа, Регионът and tagged , , , , , by Branislava Bobanats.

За Branislava Bobanats

Бранислава Бобанац е дългогодишен журналист, работила е във вестниците „Народна младеж“, „Стандарт“, „168 часа“, „Банкер“. От 8 години живее и работи в Кипър. Кореспондент е на БНР на острова. Пише по проблемите на Кипър за редица медии в България, сред които списание „Икономика”, Investor.bg, 3e-news, Блумбърг ТВ България, „Капитал”, „Дневник”. Член е на Съюза на българските журналисти.
В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар