konflikt_azov_

 

Живеем в свят на постистината, всеки има „факти“, всеки има своя истина. След анексията на Крим Русия анексира и истината. Присъедини Крим, обяви нови граници, затвори Керченския пролив с мост, през който не могат да преминават големи кораби, започна за контролира трафика, с което на практика блокира свободния достъп до и от украинското крайбрежие, включително до градовете Мариупол и Бердянск по море. За Кремъл няма международно право, има правото на силния. ЕС и САЩ внимателно оглеждат и изчакват. От дистанция. Както винаги. Няма да се намесят – освен с успокоителни лекции.

 

Канцлерът Меркел държи на Северния поток-2 повече отколкото на Украйна като щит на Европа и основен инструмент за ограничаване на руската агресия. Тръмп отмени срещата си с Путин в Г-20, Меркел и Макрон не го направиха. Умилостивяването на Русия е основата в политиката на ЕС за смекчаване на руските рискове. Няма да сработи.

 

Най-лошото тепърва предстои – защото тази блокада на Русия има за цел да разкъса Украйна и да прекъсне пряката връзка на значителна част от нея със света по море, оставяйки я беззащитна. Чрез задушаване на тези украински провинции в прегръдките на Русия, тази територия на Украйна може сравнително лесно да бъде завладяна по суша и море, в рамките на възобновената концепция за Новорусия. По този начин Путин се надява отново да задоволи апетита на недоволните руски граждани с нова доза патриотична хипноза.

 

Пропагандната война на Москва е на пълна газ, медиите разпространяват удобни „признания“ на заловени украински войници. Запитайте се, каква стойност биха имали такива „показания“ в съда. Всеки разумен човек ще ви каже, че признанията „тежат “ само когато се правят от свободни хора. Заслужава да си припомним, че хора, заловени от терористи, редовно правят „признание“ пред камерите, когато животът им е застрашен.

 

Мнозина вярват, че заловените украински моряци, точно като правят сомалийските пирати, ще бъдат използвани като разменна монета при преговори, като ги търгуват срещу откуп – политически или за пропаганда. Най-вероятно церемонията по освобождаването им ще доведе до копиране на предишни усилия от страна на западните политици, като Меркел, припомняйки на всички, че Путин държи важните карти.

 

Важното е, че отсега нататък Русия ще третира цялото Азовско море като свое вътрешно море, което задава бъдещи проблеми и предвещава нови бури. Въпросът не е дали украинският президент Порошенко има нисък рейтинг или какви са шансовете му за повторно избиране. Всеки украински президент, независимо от избора, който ще направят украинците през март, ще трябва да се бори и да защити териториалната цялост на своята страна и да се изправи срещу Русия под Путин. Оръдията ще продължат да „говорят“, а хората да умират.

 

Руският президент винаги е търсил да отмъсти на Запада, като използва слабите му и уязвими места, там където НАТО не е в състояние да проектира своята сила. Азовско море е такъв случай. При Меркел и Макрон, Атлантическият съюз, никога няма да изпрати военни кораби на посещения в Мариупол.

 

Тъй като Русия не е в състояние да противодейства на санкциите, се стреми да се отмъсти на по-слабите партньори на ЕС и НАТО, особено на онези от тях, върху които не се разпростират военните гаранции на Алианса.

 

Международното морско право предоставя на всяка крайбрежна държава свободен достъп до море и до океана. Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) изрично заявява, че „Всички кораби, включително чуждестранни военни кораби, се ползват от правото на „невинно преминаване “ през териториалното море на друга държава съгласно международното право.“ Москва обаче пише свои собствени закони. Няма стабилно международно правно основание за затварянето и едностранен контрол на трафика през Керченския пролив. Москва е подписала Конвенцията на ООН по морско право, не я е денонсирала, нито е поискала промени в двустранния договор между Украйна и Русия относно съвместното използване на Керченския пролив и Азовско море.

 

По-голямата тревога е, че Путин вече работи за своето място в историята, и това допълнително засилва непредвидимостта му. Той не иска да сложи край на управлението си със загубата на Украйна – защото този факт, за хора, запознати с историята на Русия, ще компрометира историческия запис за неговото управление. Русия без Украйна е унищожителна загуба, по-голяма от разпада на Съветския съюз. За да поправи бедата, Путин ще направи всичко възможно, независимо от разходите, болката и жертвите, за да приложи проекта на Новорусия през тайни канали и методи, като използва своите частни армии, за да проникне в украинските територии около Азовско море. Но преди да ги завладее военно, той ще се стреми да ги задуши икономически. Освен това търси удобно извинение за военна намеса, както направи в Грузия. Милитаризацията на руското общество остава единственият фон, на който действията му могат да и изглеждат приемливо за сънародниците му.

 

Трудно е да се предвидят подробностите продължението на настоящата криза, защото Западът е разделен, бавен и обсебен от собствените си проблеми. Първата ми реакция на поредната „нова“ криза беше, че няма да има специални последици за Путин. Най-вече защото в САЩ няма Рейгън, а Кол и Тачър в Европа. Цинизмът на европейските политици изглежда непресъхваем – този извод се налага, когато преценявате текущата политика на фона на историята. В същото време Путин се опитва да задуши Украйна със стратегията на „клещите“- двата газопровода – „Северен поток“ и „Турски поток“. А германският канцлер се преструва, че са просто невинни сделки, само бизнес, като тотално пренебрегва геополитическите последствия. За да позиционира политика на „Северен поток-2“ като „европейски“  стандарт, Ангела Меркел съзнателно подминава истината, уверявайки ни, че е гарантирала текущото ниво на транзит на руски природен газ през Украйна.

 

Тя не е сама – влиятелни кръгове в ЕС и САЩ също са впрегнати да търсят пътища за помирение с Путин. Чиста проба наивност – независимо дали се спряга като добър или лош случай. Съдейки по текущия статус и официалните известия за прекратяване на транзита през Украйна, които „Газпром“ представи на своите клиенти в Централна и Югоизточна Европа, решението на комисар Вестагер да не налага глоби на „Газпром“ в антитръстовото дело изглежда нелепо и несъмнено предателство към източноевропейците. Каквито и да са „доброволните“ задължения, които руската газова компания е поела като ангажимент, относно гъвкавостта на точките за доставки за украинския транзит, днес те са безсъдържателни. Става болезнено ясно, че са просто опит за надхитряне, в което Комисията е излязла губеща.

 

Кремъл ще използва всяка пукнатина в отбранителния щит на Запада, за да го унищожи. Няма за цел преговори, няма междинни варианти – пълна и безусловна капитулация. Европа не е военна сила – Германия отказва да поеме своя общ дял от отбраната, още по-малко да се ангажира с укрепването на суверенната база на отбраната в ЕС. Великобритания излиза от ЕС, оставяйки горчив вкус както у дома, така и в чужбина. Франция е погълната от смес от домашни проблеми и от хибридни кампании, финансирани от Кремъл, с малко или никакъв ресурс за външна активност в европейски мащаб. Протестите във Франция следват стандартния руски модел на хибридни войни – реална неудовлетвореност, умножена от целеви дигитални кампании в социалните мрежи от руските тайни служби.

 

Кремъл е въоръжен, ангажира мрежата си от проксита в ЕС, за да повлияе на изборите за Европейски парламент, така както успя да оформи българския парламент и да постави начело удобни политици. Страните и политиците, близо до Русия, успешно блокираха съвместните решения за засилване на отбранителния потенциал на НАТО и ЕС. С течение на времето историята може да се повтори, като Москва стимулира разделението между Западна и Източна Европа и се ангажира предимно със западноевропейските страни, като се възстановяват традициите по времето на Екатерина Велика отношения на руския цар с западноевропейските крале. Според тълкуването на Путин, Европейски съюз в много формати и на много скорости означава само едно нещо – край на изолацията на Русия и връщането на сферите на влияние. Насърчаването на центробежните сили в ЕС е основна задача, като страните от Западна Европа се оттеглят в блестяща изолация, а източните търсят спасение по единично. Някои гледат към САЩ за защита, други предпочитат да се договорят с Москва. Липсата на адекватно лидерство в Европа е очебийна.

 

България трудно ще възстанови степента на тотална зависимост от Русия, не на последно място, защото Кремъл не може да предложи алтернатива на ЕС и НАТО. Търговските отношения България-Русия ще продължават да се свиват, износът е на минималните санитарни равнища, а вносът неизбежно ще намалее заедно с либерализацията и диверсификацията на пазара в ЕС, тъй като пазарните дялове на руските компании неизбежно ще намаляват със загубата на статута на монополи и преминаването през компаниите с доминиращо положение, до просто големи търговски играчи. По-нататъшни конфликти между правната и регулаторна рамка на ЕС и изключенията, в рамките на които оперират руските компании и свързаните с тях проект – АЕЦ „Белене“ и новия „Южен поток“, дегизиран като Газов Хъб Балкан – са неизбежни. Доминиращата позиция на Лукойл, също ще претърпи изменения, независимо от опитите да се осигури продължаване на привилегированото положение.

 

Подобни конфликти помагат да се маркира линията на разделение в българската нация по основния въпрос за вредите на руската имперска политика. Част от обществото не е в състояние да определи национални интереси независимо, извън контекста и съотносителността им към Русия. Една гласовита и решителна, макар и малка, част от българските избиратели, предпочита да поддържа като приоритет лоялността си към Кремъл като щит срещу Запада и правилата на ЕС, като фундамент на личното си и професионално благополучие, пренебрегвайки отборната игра и споделянето на общонационални ценности и интереси с останалата част от българското общество.

 

Достатъчно е да погледнем на колебаещата се официална реакция на кризата в Азовско море и големия консенсус в българския парламент в полза на продължението на Турски поток през Газовия хъб Балкан, което пряко обслужва руски геополитически интерес и помага на Кремъл да задуши Украйна.

 

В ретроспективен план, това ни гарантира, за пореден път в българската история, място на задните редици в европейската политика, в отделна самостоятелна група на „ несъстояли се“ страни-членки, с неопределен или в крайна сметка неустойчив цивилизационен вектор.

 

И всичко това, заради желанието на управляващата част от българския политически „елит“ да живее от гранд корупция или конюнктура, а не от принципи, инициатива и здрава работа.

 

Престанахме да ходим изправени, да искаме най-доброто за себе си и за България, така както са го правили възрожденците и първите строители на новата българска държава. Свикнахме с посредствеността до степен тя да се превърне в главна характеристика на ежедневието. Дори във външната политика.

 

Свикнахме с насилието – вътрешното и чуждото, на Путин в Азовско море, и на българските му последователи.

 

От Илиян Василев

Едно мнение по „Политиката на умилостивяване на Русия по модела Чембърлейн, ще доведе до нов голям конфликт в Европа

  1. Русия е фактор и светът трябва да се съобрази с това – колкото и да не се харесва от някои „кръгове“. Освен това политиката й е напълно рационална. Русия накърнява чуждите интереси точно толкова колкото и останалите „световни сили“ го правят по отношение на своите „партньори“ или „конкуренти“ – но тази тема не е обект на аналитични дискусии. Защо????? Зависи кой плаща, нали?! Нищо лично – просто умът ми не е обременен от пристрастия.

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар