belene1

 

Маневрите около АЕЦ „Белене“ са като ритуален танц на племе, което трябва да остане вярно на някакъв идол, но тъй като ежедневието опровергава прогнозите на местния оракул, трябва от време на време да извършват ритуален танц за да се окуражат във Вярата и забравят реалността.

 

Хората, ангажирани в анестезирането на обществото и съживяване на мъртвеца, доказано нямат понятие от структуриране на проекти. Този път дори няма международен или независим консултант. Останаха „мъдреците“, които на времето направиха от Цанков камък златен проект.

 

Ползват някакви блуждаещи „експерти“, които по-скоро обслужват пропагандно нуждите им, говорят „правилните“ приказки, все в посока, че са една „добра“ и „политическа“ воля да имаме и работа ще стане. След това призовават да гледаме „държавнически“, в смисъл те са държавата и не трябва да смятаме парите. После включват в употреба магическата дума „националната сигурност“, защото като няма логика, трябва да има сигурност. Накрая, се крият зад решение на Парламента, за да не могат да ги преследват персонално за неминуемите щети

 

А ядреният бизнес е особен и изключително сложен. Ако в нормалните проекти трябва десет пъти да мериш, преди да режеш, в ядреният бизнес трябва хиляда пъти да преценяваш отново и отново, преди да посегнеш към харченето на големите пари. Всеки риск, който е нормален при търговски проект, при ядрените се мултиплицира в пъти. Най-страшното е, че поради изключително дългия жизнен цикъл на всеки ядрен проект – до 100 години, той на практика не е прогнозируем, защото метриката при проектите работи със степени на вероятности, но само до 20 години. До пет години вероятността прогнозите да се сбъднат е много висока, но не сигурна, след десет сигурно не висока, а след 20 и 30 години боравим с близки до гадателство и хазарта вероятности.

 

Това не са единствените свръхдългосрочни проекти в инфраструктурата, но докато при другата класическа инфраструктура – пристанища, мостове, пътища, летища и т.н. краят на жизнения цикъл не е болезнен и ползата не се мери само и толкова с преки приходи, то при ядрените централи може да се окаже, че краят на ядрения проект е много по-голям проблем от неговия старт.

 

По относително скромния опит на извеждане на ядрени мощности от експлоатация знаем, че разходите са огромни. При тъй наречения по-евтин „кафяв“ вариант – при което сградите и нерадиоктавните части остават на вечно съхранение, другото се изважда и третира – разходите варират между 40-50 процента от първоначалната стойност, а при „зеления“ – площадката да се доведе до състоянието „преди“, разходите отиват към сто процента от стойността.

 

Отговаряли сте си на въпроса, кой плаща за извеждането от експлоатация на първите четири блока на АЕЦ „Козлодуй“ и какъв вариант за финансиране се прилага? Нормалното е, всички разходи да се поемат от самата централа, от отчисления в специален фонд. Получените евросредства също бе логично да се насочат към тази задача, но те отидоха за финансиране на всякакви разходи в енергетиката и енергийна ефективност.  Накрая се получава както при пенсионните фондове – новите поколения трябва да плащат стари сметки.

 

Валери Симеонов, който май е единственият депутат, който задава трудни въпроси, правилно пита дали е възможно АЕЦ „Белене“ да канибализира АЕЦ „Козлодуй“,? Това не е само хипотеза, а факт. Отговорът на министъра е прибързан и в никакъв случай не е задълбочен.

 

Първо, малките блокове на АЕЦ „Козлодуй“ вече бяха положени на жертвения олтар на АЕЦ „Белене“, въпреки че можеха да работят още няколко години, до влизането ни в ЕС – особено 3 и 4 блок. Но кабинетът на Сакскобруготски, тогава игра „държавнически“ и цитира често интересите на „националната сигурност“. Меглена Кунева, Соломон Паси и Милко Ковачев решиха да ги затворят по-рано, за да  затворят „глави“ по присъединяването и отворят жизнен простор за АЕЦ „Белене“.

 

Второ, скоро след като се взе решението за рестарт на проекта за нова ядрена централа, започнаха, пак в името на националната сигурност и държавническия подход,  да внушават че 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“ ще бъдат закрити през 2017 и 2019 година, т.е. пак мантрата – без нова ядрена мощност ще останем на тъмно. Цитирам дословно – вижте медиите от това време и изказванията на „експертите“, на министрите на енергетиката, на премиерите. Ето вече сме почти 2019 година и няма помен от подобен проблем, напротив имаме излишъци от мощности. Но старите „експерти“ пак ходят от студио в студио и пак проповядват Армагедон без нова ядрена мощност.  Пак получават за пропаганда, пак говорят „държавнически“ и често цитират съчетанието „национална сигурност“.

 

Трето, АЕЦ „Белене“ и днес пряко или косвено канибализира АЕЦ „Козлодуй“. Пак започнаха спиритичните сеанси с внушенията, че след 2027 и 2029 /когато изтича срока на 10 годишния лиценз/ пак няма да има повече АЕЦ „Козлодуй“. Просто регулаторът дава максимум десет годишни лицензи, но изследванията показаха, че удължаването може да бъде поне още с десет години. Основният критичен елемент е корпусът на реактора, но ако тестовете са положителни 5 и 6 блок могат да продължат да работят и до 2047 и 2049. Знаете ли кое е странното? Руските специалисти, които правят анализите, и които разбират от тези неща, ни дават окуражителни оценки в тази посока, докато местните „експерти“ поддържат мита за обречеността на АЕЦ „Козлодуй“.

 

Паралелно с ерозията на позициите на АЕЦ „Козлодуй“ в полза на нова ядрена мощност, според плана за действие на пропонентите и, трябва да се отрекат Мариците и на първо време, ТЕЦ „Марица Изток -2“. Опитаха и с другите, но разбраха, че там щетите могат да бъдат забранителни. И за това започнаха разграбването на ТЕЦ „Марица Изток -2“, ту подарък студен резерв за Доган, ту за Ковачки, ту допълнителни разходи по поддържане на блокове за резерв без да получават пари, ту свръхразходи за квоти..

 

Не случайно засилиха  внушенията за огромното значение на ядрената енергия за постигане на целите на борбата срещу климатичните промени, Добре че, екоактивистите не им се връзват на поканата за взаимодействие, защото ядрената енергия, вън от съмнение, има един от най-значимите и на практика невъзможни за неутрализация, въздействия върху околната среда.  Достатъчно е да попитате след колко години ядрените отпадъци и отработеното ядрено гориво губят своята радиоактивност и какви са разходите до този момент? Отговорът ще ви стресне – близо хиляда години, а никой не може да ви каже колко ще струва, защото няма методология, по която да се изчислят разходите в хоризонт от толкова години.

 

Госпожа Петкова е права, че в нормална икономика, с нормална бизнес култура, нормални регулатори и ефективни анти-тръстови органи, няма начин АЕЦ „Белене“ да може да подбие с по-ниска цена АЕЦ „Козлодуй“, като го изхвърли от пазара. Страхът от анти-дъмпингова процедура ще препятства всеки ентусиазъм в тази посока.

 

И аз се представям такава страна, но никак не мога да припокрия тази представа с България – с тези институции, с тази КЗК, с тези регулатори. Достатъчен е примерът с пазара на горивата. Ако се стигне до Росатом и АЕЦ „Белене“ със сигурност ще се намесят понятията „държавническо отношение“ и „интереси на националната сигурност“. Неусетно към монопола върху природния газ и нефта, ще добавим и руски монопол върху електроенергетиката.

 

Ето ви един възможен, дори реалистичен сценарий, при който невъзможното в нормалните държави, става възможно в нашата държава. Ако Росатом стане мажоритарен собственик, е напълно логично за да се намести на българския пазар да бъде принуден да поддържа изкуствено ниски цени на тока от АЕЦ „Белене“ за един достатъчно дълъг първоначален период за да изтласка АЕЦ „Козлодуй“ от пазара и се лиши от основния си конкурент. Да припомня, Росатом и китайската компания не са регистрирани на борсата компании с множество акционери, които не могат да обяснят на пазарите „стратегическите“ си игри, водещи до загуба на дивиденти, а държавни компании. Логиката се определя в цидателите на властта в Москва и Пекин. Това е класика в жанра, при това напълно законна – разсрочваш дълга за погасяване към Росатом, за да намалиш текущите разходи, губиш при вноса на ядрено горива за да направиш по-ниска себестойност, подбиваш пазара на базова енергия на АЕЦ „Козлодуй“ особено при свито потребление.  В допълнение, напълно е възможно Росатом да вдигне цената на всичко, което доставя на АЕЦ „Козлодуй“, за да компенсира загубите и да натисне конкурента си. Да не говорим, че временното разрешение на руската Госдума за извозване на отработеното ядрено горива към заводите в Красноярск изтича през 2021 година. Цената на тази операция сега е над 30 милиона долара на година за осем контейнера, но тя напълно може да скочи на 50 и повече милиони, защото нямаме алтернатива.

Веднъж, след като си се освободил от конкурента АЕЦ „Козлодуй“, което трябва да стане в хоризонт максимум от десет години, можеш да си вдигаш цените колкото искаш. Не е трудно да си го представяте, то вече се е случило – вижте монополното положение на Лукойл при горивата. КЗК да е помогнала нещо. Или трябва да се заблуждаваме, че това, което руската нефтена компания може да направи, руската ядрена компания няма да може?

 

Още един „дребен“ въпрос – контролен дял означава 34% – какво правим ако оценката на активите – това, което притежаваме и сме платили не стига за подобна претенция?! Очакваме някой да даде до 10 милиарда евро за да завърши проекта, оценката на нашия апорт е 1,7 милиарда евро, твърдим че няма да даваме нито стотинка повече, в това число да гарантираме дълг, а искаме да притежаваме 34%?! Вуду сметки.

 

Играта не е сложна за разбиране. БСП настояват за държавни гаранции и държавно финансиране, защото разбират, че без допълнителен финансов ангажимент от страна на държавата проект не може да се реализира. Няма нормален инвеститор – освен ако не инвестира стратегически Москва или в комбинация Москва и Пекин по схемата с описания по-горе, за изваждане на конкуренти от пазара.

 

ГЕРБ търсят също вариант, но с отложено действие – примерно стигне се до последна фаза на избор на инвеститор – разбирай руски или китайски или комбинация /това с малките акционери от Балканите го оставете на Борисов – той ги разбира тези работи/, и се представя на Парламента финален доклад – така и така получихме оферти, но те не отговарят на нашите условия, за да ги реализираме трябва да направим а) да дадем пари, б) да дадем гаранции и с) да направим нещо друго свързано.

 

И тогава правителството ще декларира че е направило всичко възможно и топката ще отиде в Парламента, като се разчита по това време, пак да бъде Решетников тип парламент /тоест без реална опозиция/ и тогава депутатите мъдро и дълбокомислено ще вземат „правилното“ решение в изгода на руския/китайския инвеститор, но вече в името на националната ни сигурност.

 

Вроде логично, но не отчитат първо реакцията на Горския, и тенденциите на пазара, който става все по-къс и все по-диверсифициран.

 

А това с притчите за това как индустрията тръпнела в очакване, да купи ток по дългосрочни договори с АЕЦ „Белене“ го отдавам на коледното настроение. Дядо Коледа е за всички.

 

От Илиян Василев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар