gazprom-beh

 

Темата защо ЕК наложиха безпрецедентна глоба на БЕХ и неговите дъщерни дружества е доста обширна и само с един ъгъл на анализ трудно ще бъде обхваната. Ще се спра само на някои отворени въпроси, които публиката не знае, а обслужващите властта „експерти“ съзнателно /поради възнаграждение/ или несъзнателно /поради незнание/ пропускат.

 

1. Опитите да се потисне информационно темата, като се намери удобен виновник извън наказаните, в лицето на подалия жалба – Овергаз, са неадекватни и издават нервност. Ползите от това решение на ЕК са за всички играчи на пазара, а не само за Овергаз. След този акт на Генерална дирекция „Конкурентноспособност“ всяка компания, която иска да ползва инфраструктурата, да транзитира, складира или търгува с газ в България, ако и бъде отказан равен достъп, може спокойно по съкратена процедура да ползва това решение на Генерална Дирекция „Конкуренция“ и получи удовлетворение през съда срещу българската държава /за това че не прилага европейското право/ и най-вече срещу държавните компании.

 

2. Тези 77 милиона евро отиват в общата европейска хазна, която се управлява от ЕК. Тоест ние сме в двойствена роля – и плащаме, заради действия на шефовете на БЕХ, Булгартрансгаз и Булгаргаз и сме колективен бенефициент на постъпилата по глобата сума в бюджета на ЕК.

 

3. Мащабът на щетата, причинена на бюджета на страната, както пряко, така и най-вече през баланса на енергийните дружества, да не говорим на репутационната щета, са без прецедент в най-новата ни история. Има конкретни посочени виновни, конкретен и целенасочен акт на ЕК, който дава оценка на политиката на българското правителство и на компании под негов контрол, посочени през политически и управленски провали, но също така изразява мнение за общия дефицит в българската съдебна система и работата на  анти-монополните органи, които не успяха да открият и отговорят на нарушения на закона на ЕС.

 

Напомням, че правните норми на ЕС следва да бъдат разглеждани като съществени и неразделна част от вътрешното право. Няма никакви доказателства, че главният прокурор или КЗК са предприели някакви действия в тази насока. Напротив, вождовете на българските енергийни дружества са освободени от отговорност през акт на българския парламент.

 

4. Наскоро главният изпълнителен директор на БЕХ заяви, като оправдание за своите дела, че българските потребители не са претърпели щети, разкривайки по този начин основна и системна липса на преценка и приоритети, които се в разрез с правилата и ценностите на ЕС. Всяка атака срещу конкуренцията, либерализацията и диверсификацията на пазара по начало ограничава и нарушава правата на потребителите. Подобни слова, произнесени от топ мениджър, са повече от достатъчни, за да може да бъде държан отговорен за управленска некомпетентност и пренебрегване на правото на ЕС, а това отваря място за нови проблеми – нови жалби и нови глоби.

 

5. Идеята, че изплащането на глобата ще приключи казуса, се разпространява от люде, които игнорират практиката и историята в сродни случаи на разследвания на Генерална дирекция „Конкуренция“. Достатъчно е да погледнете последните публикации по темата. Глобалните и националните компании са глобявани регулярно, почти ежегодно, докато ЕК не намери удовлетворяващо я решение за отстраняване на основния проблем, който препятства конкуренцията, било чрез поемане на доброволни задължения, или чрез преструктуриране на бизнес. Така че в отношението спрямо трите български компании няма нищо специално.

 

В нашия случай, независимо дали приемаме вината или не, което звучи абстрактен кахър, с плащането на глобата приемаме решението на Комисията. През юли тази година заместник министър председателят Дончев и министърът на енергетиката Петкова успяха да постигнат извънсъдебно споразумение, на много по-ниска цена. Министерски съвет одобри проекта и даде мандат на министър Петкова да го подпише, което изглеждаше добър компромис. Парламентът обаче се намеси, по въпрос, който е извън неговата компетенция, и забрани всякакви договорки с ЕК.

 

Достатъчно е да разгледате антитръстовите дела на ЕК срещу Google, Microsoft и Apple, за да разберете какво очаква българското правителство и енергийните компании, в контекста на упоритият им отказ да преструктурират фирмите и да игнорират Комисията. Глобата не е краят, само началото.

 

6. При решенията по антитръстови дела, основна цел на ЕК е да определи обхвата и характера на нарушението. Комисията не само разследва минали действия, но се стреми да гарантира, че „повредата“ ще бъде отстранена. Генерална дирекция „Конкуренция“ на ЕК продължава да следи мерките по корекция, поради което идеята на министър-председателя и министърът на енергетиката, която внушава, че всичко приключва с плащане на глобата, без да се преструктурира „Булгартрансгаз“ и без промяната на курса по енергийната политика далеч от зависимостта на „Газпром“, издава силно пожелателно мислене. Българското правителство не показва никакво разкаяние по казуса, което предполага вероятност от бъдещи актове на злоупотреба и наказания за неизпълнение на норми от правото на ЕС.

 

7. С подобен начин на мислене е лесно да предположим, че е нормално експертите на ГД „Конкуренция“ да бъдат представени като зложелатели, които искат повече, отколкото разследвания може да предложи. Междувременно Комисията дискутира и по-меки, компромисни варианти за изход от ситуацията, включително през преструктуриране на собствеността с малцинствен дял в БТГ, което изглеждаше смислено решение на фона на текущия процес на приватизация на операторите на газопреносни мрежи в ЕС. Тази насока на действие бе напълно пренебрегната, като главният изпълнителен директор на БТГ се впусна в разпространяване на свръхтревожи сценарии за Армагедон, които приравняваха загубата на мажоритарен контрол като удар върху националната сигурност, в случай на изпълнение на желанията на ЕК сред политически лидери на страната. Повечето от ръководителите на енергийните дружества знаят, че при една по-диверсифицирана структура на собственост – шансовете им да останат на върха са незначителни. В тази лична линия на заинтересованост, мениджърите успешно приложиха тактиката на сплашване, а именно, че министър-председателят и политиците ще загубят мощен инструмент за геополитически бизнес, планиране и насочване на ресурси към огромни и икономически необосновани проекти от категорията „Голям шлем“. Заслужава да се отбележи, че проектите, свързани с Хъба, се намират под личното наблюдение и контрол на премиера Борисов, който по този начин в продължение на близо десет години успешно пази монопола на „Газпром“.

 

8. Въпреки че ГД „Конкуренция“ удължава няколко пъти крайния срок за окончателно произнасяне, с надеждата, че българското правителство ще се съгласи да сътрудничи, настъпи денят „Х“ и решението бе обявено този понеделник. За г-жа Вестагер и нейните съдружници процентите в собствеността в БЕХ и неговите дъщерни дружества имат второстепенно значение. Основната грижа е, че трите държавни компании ще продължат да блокират и злоупотребяват с изключителния си статут, като създават пречки или неравноправно третират конкурентите на на „Газпром“ при достъп до транспортната мрежа, съхранението и в крайна сметка до клиентите на природен газ.

 

Средносрочната перспектива за ситуацията е негативна, като се има предвид фактът, че българският газов пазар е изцяло зависим от един източник, а клиентите използват само руски газ. Линията на зависимостта продължава и ако проследим заложените условия за отдаване на капацитети в третия задължителен етап от пазарния тест на проекта за газов хъб „Балкан“ – който фактически блокира конкуренцията от трети страни по транзитната система, изградена изключително за да обслужва „Газпром“.

 

ГД „Конкуренция“ и Комисията не могат да си позволят да останат безмълвни, следователно нови глоби и по-нататъшна конфронтация с ЕК изглеждат неизбежни, след като се вдигне димната завеса на националната сигурност за да се оправдаят зависимостите от „Газпром“. Евентуални нови и по-големи глоби биха имали летален ефект, защото увеличат рязко вероятността от несъстоятелност или икономически затруднения за държавните енергийни компании по линия на кръстосаното субсидиране. Приватизацията отново ще се окаже лош, но единствени избор – твърде късно и твърде евтино. Една история, която се повтаря през целия период на българския преход – ценни активи, които се продават все в грешното време.

 

На този фон изглежда още по-голяма гротеска фалшивия патриотизъм, с който се оправдава глобата и приравнява неспазването на правото на ЕС със защитата на националната сигурност на България. Притчата, споделяна по „върховете“ на българския политически елит, че това умишлено неизпълнение от страна на българското правителство на директивите на ЕС, има за цел да спаси националните енергийни дружества от опасността руски и турски фирми да станат собственици на българските тръби, се разбива на парчета, ако и докато се съизмерва с реалните факти – неизменен дългосрочен монопол на „Газпром“ върху мрежата и пазара и историята на приватизацията на гръцкия оператор DESFA, където руските апетити бяха блокирани от същата комисия, отново на антимонополни основания. Фактът е, че въз основа на установените факти и линията на поведение на БЕХ и нейните дъщерни дружества – ЕК няма друг избор, освен да се произнесе относно умишленото неспазване от страна на българското правителство на правото на ЕС, като видим белег за пленяване от руски газови интереси.

 

В интерес на националната сигурност на България е спазването на общите правила и принципи, за които сме гласували и се съгласихме в процеса на присъединяване към ЕС. Единните европейски стандарти за пазара на газ не са нещо, което бихме могли да тълкуваме по свое усмотрение, като се опитваме да създадем остров на различност в България по отношение на единната газова политика на ЕС. Нелепа претенция е да се твърди, че премиерът Борисов и изпълнителните директори на БЕХ БТГ и Булгаргаз могат по-добре да се справят с енергийната сигурност на ЕС в България, особено като възпрепятстват конкуренцията. Това формално предателство към основните ценности на ЕС, в същото време звучи като предупредителен сигнал за нарастващите настроения срещу ЕС в управленските кръгове на България.

 

На този етап изглежда, че Дондуков 1 ще се опита да замете скандала под килима, като изплати набързо глобата и се върне към „бизнес както обикновено“, защото се нуждае остро от сътрудничество от страна на ЕК по любимия проект на Борисов – газовия хъб Балкан. Залозите са срещу него, още повече, че Европейската комисия – по думите на комисаря Шефчович и Съединените щати – съгласно изявленията, направени от държавния секретар Помпео и от заместник държавния секретар Съливан, категорично се противопоставят на удължаването на газопровода Турски поток през България.

 

Вярно е, че София има причини да негодува от двойните стандарти на ГД „Конкуренция“ – когато се сравняват от една страна решението срещу злоупотребата с монополно положение на Газпром без плащане на глоба срещу ангажименти, и глобата срещу БЕХ и нейните дъщерни дружества. Г-жа Вестагер не превъзхожда с високо морално основание, тъй като в ретроспекция и предвид факта, че „Газпром“ продължава да се стреми да блокира транзита през Украйна и да прехвърля пунктовете за доставка по свое усмотрение, линията на ГД  „Конкуренция“ на умилостивяване на Газпром изглежда тотален провал.

 

Липсата на дебат и мълчаливата реакция на така наречената „опозиция“ в българския парламент към безпрецедентната глоба от 77 млн. евро е само пореден щрих в общата картина на плен на политическия елит на България от руски интереси.

 

Глобите вече са факт. Следваща спирка по този път са санкциите. Освен ако не променим курса.

 

От Илиян Василев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар