„Ако Бог не съществува, тогава всичко е позволено. Хуманността, която отрича Бога, води до безчовечие.”

Достоевски

 

Снимка: socbg.com

Снимка: socbg.com

 

Христовите празници са повод за размисли. Размисли, които мен ме отвеждат половин век назад – право в студентската ми младост. Сиреч, в дебрите на живковизма. Ето защо моят спомен не се топи в умиление, не възражда придружаващата коледното изживяване атмосфера на съкровеност, тишина и съзерцание – като всяко обществено явление под върховенството на Партията-ръководителка, и това протичаше година след година под надзора на Народната милиция. Нелогично, странно, абсурдно бе тъкмо най-светите дни като Рождество Христово и Възкресение да бъдат милитаризирани – като че ли празнувахме не победата на надеждата над безнадеждността, не всемирната любов Божия, не Спасителя и Спасението, а римската стража.

 

Спомням си как, преди да предостави нещата в яките ръце на кварталните отговорници, на тайните агенти, на хилядите униформени и на милионите доносници в центъра и по места, Народната власт вземаше редица превантивни мерки. В хода на които през дните около големите православни празници държавната телевизия (а друга, разбира се, нямаше) излъчваше любимите ни американски уестърни, забавни чуждестранни телевизионни програми и дори високо художествени западноевропейски и холивудски киноленти, до които през всички останали дни на годината редовият труженик и горд творец на благата нямаше достъп. Целта беше хората да бъдат задържани пред телевизионните екрани, за да не хукнат по църквите. Тази тактика на партийната идеологическа пропаганда вършеше работа, но само донякъде. Въпреки хитроумните похвати на институциите, броят на хората, предпочитащи да загърбят светските салтанати и да тръгнат към църквата, си оставаше все още непоносимо висок за властите. На тях Партията-ръководителка противопостави Народната милиция – спомням си как цели кордони пеши и конни милиционери обкръжаваха столичния храм-паметник „Александър Невски” – и не само него. Най-мъдрата от всички книги – Библията – беше забранена, малкото останали от монархическо време тук-там по частните домове екземпляри се предаваха от ръка на ръка само на доверени хора – потайно, сякаш бяха конспиративни инструкции за взривяване на Партийния дом. Онези наши сънародници, които са дръзнали да участват в едни или други църковни ритуали или дори само да посетят Божията обител, рискуваха административни санкции, уволнение, изключване от университета, въдворяване на местожителство и дори наказателен лагер. За съжаление тази мракобесническа антихристиянска политика бе провеждана с мълчаливото съгласие или дори със съучастието на високопоставени православни свещеници, много от които се оказаха агенти на демоничната Държавна сигурност. Дали при това са служили на Всевишния или на сатаната, не е въпрос с повишена трудност.

 

Всичко, казано дотук, води към един логичен въпрос: Какъв е генезисът на комунистическото богомразие, какви са мотивите да бъде то превърнато в официална държавна политика, въдворявана с огън и меч в цялата страна? Дали да повярваш в Бога или в материята, е въпрос на личен избор, но едно е просто да не вярваш в Първосъздателя и да не се уповаваш на Него, а съвсем друго – да Го прокълнеш и преследваш с ожесточена атеистична ненавист.

 

Причината се крие преди всичко в органичната несъвместимост между християнската нравствена концепция и партийната доктрина. Мисията Христова е преди всичко човеколюбие, състрадание, емпатия, докато комунизмът е чистокръвна човеконенавист, етикирана като партийна грижа за човека. Водещият принцип на християнството „Обичай ближния си!”, а ближен според Христос е всеки, дори непознатият, трудно се съчетава с врагоманията, шпиономанията и класово-партийната ненавист на Моралния кодекс на строителя на комунизма. В своята най-дълбока същност несъвместимостта между християнството и тоталитаризма се корени в природната несъвместимост между човешката душевност и партийната доктрина. Несъвместимост, от която според гении като Достоевски, Бердяев и Солженицин тръгват всичките ни людски беди. За да стигнат през вековете и хилядолетията и до нас. Така, както стигна, неуязвимо за издевателствата но политически конюнктури и догми, и Спасението на Спасителя.

 

От Димитър Бочев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар