Pipeline

Рязкото съкращаване на тарифите за пренос на природен газ през Украйна, което бе обявено в последните дни на 2018 година, е важно събитие, което за съжаление остана встрани от вниманието на централните медии.

 

Намаление на тарифи с почти 50% или два пъти, не е просто корекция на цена, а послание, което трябва да бъде разчетено.

 

Ето някои ъгъла на анализ.

 

Първата предполагаема „жертва“ на тази новина, ще бъде прогнозата за приходите от тарифи в бизнес плана на проектите за заобикаляне на Украйна. Бизнес логиката никога не е била водеща, но този път ще „увисне“ с още по-страшна сила, ако се понижат очакванията за финансови постъпления до конкурентни равнища на украинските тарифи. Икономическият бе основния аргумент, който Меркел и Путин използваха за да убедят свои и чужди, че „Северен поток“ е „просто бизнес“.

 

Преките разходи по него се оценяват под 10 милиарда долара. С отчитане на допълнителните средства, изразходвани по трасето от газовите находища през преносната инфраструктура на руската територия, то цената се изстрелва в орбитата над 40 милиарда долара?! В допълнение, цената на Южен – Турски поток вече е нараснала до 23 милиарда долара, след като към 17-те милиарда долара, изразходвани досега, се добавят още 6 милиарда за втората линия и нова наземна инфраструктура в Турция и Балканите. Така цената на заобикалянето на Украйна от страна на Русия се е повишила до главозамайващите 60 милиарда долара, което е равно на годишните приходи от продажби на газ на Газпром в добри години.

 

Единствената утеха на „Газпром“ в тези дни може да дойде от уверенията на правителствата на България, Сърбия и Унгария, че модернизацията на техните газопреносни системи, за да могат да се пренасят допълнителни количества руски природен газ от Турски поток-2, ще бъде финансирана от държавните им енергийни компании. Нито България, нито Сърбия, още по-малко Унгария, обаче, могат да си позволят да продължат под някаква форма със сегашните субсидирани цени на транзит за Газпром. В допълнение кредитите, които съответните държавни компании трябва да вземат, изискват дългосрочни договори за транзит и гарантирани приходи.

 

Като намали наполовина тарифите за вход и изход от ГТС на страната, Киев опроверга мита, че Северен и Южен поток са най-евтиния и най-сигурен маршрут за руския газ за ЕС. Достатъчно е да се сравнят транспортните разходи чрез ГТС на Украйна – за идентични обеми (примерно 80 милиарда кубически метра), които са малко над 2 милиарда долара годишно, докато вариантът през „Северен поток“, където само финансовите разходи за обслужване на дълг от 60 милиарда долара са поне два пъти по-високи. Към тях трябва да се добавят и допълнителните оперативни разходи. Новите тарифи не оставят много място за вяра в ключовия аргумент на поддръжниците на „потоците“ в ЕС, че те са „само бизнес“.

 

Факт е, че „Газпром“ е в състояние да прикрие голяма част от истинските си разходи на руска територия, като използва различни схеми с държавни субсидии, данъчни облекчения и други скрити форми на държавна помощ. Това само по себе си трябва да бъде обект на внимание и разследване от страна на антитръстовите органи на ЕС, но дори и да се вземе предвид само европейският сегмент от проекта Северен поток, той пак ще бъде много по-скъп и по-несигурен от украинския газов транзит.

 

Новите тарифи, които Киев обяви, значително ще ограничат шансовете за търговско финансиране на посочените проекти на Газпром. Само по себе си това едва ли може да представлява непреодолимо препятствие, доколкото Газпром отдавна е принуден да ги финансира от собствения си паричен поток. Но тази нова реалност ще постави под съмнение финансирането през европейски банки и кредитни институции на всички проекти свързани с него и финансирани от трети страни.

 

Преминаването от дългосрочни към краткосрочни договори за търговия и ангажиране на капацитет следва да се оценява на фона на ниските равнища на използване на инфраструктура за прием и пренос на газ в ЕС, което предпоставя несигурно и трудно бъдеще за всеки нов проект.

 

Драстичният спад на украинските транзитни тарифи и несравнимите като капацитет възможности за съхранение на природен газ – над 30 милиарда кубични метра – дават на Украйна шанс да съхрани водещото си място на европейския газов пазар, още повече, ако успее да създаде платформа за търговия и осигури през европейски фирми ликвидност на газ на руско-украинската граница.

 

Променливите в уравнението са повече от едно, но повечето от тях междувременно са се преместили от категорията „немислимо“ към категорията „възможно“. Промяната на точките за доставка, съгласно условията на споразумението между ЕС и Газпром, с което се прекрати антитръстовото разследване, включва правото за промяна, което имат всички компании. Всеки търговец на газ в ЕС може да поиска от Газпром да достави газ по настоящия договор до различна точка на доставка, включително до руско-украинската граница.

 

Такъв сценарий е напълно реалистичен, но не най-вероятен, защото предполага съгласие от страна на „Газпром“ да предложи същите условия и цена на своя газ на границата с Украйна, сравнима с тази, на изходящите точки от Русия за Северен и Турски поток. Като се има предвид спешността, с която руската компания форсирано затваря компресорни станции на руска територия /четири се очаква да бъдат затворени през 2019 година/, които обслужват украинския транзит на газ, Газпром изглежда решен да използва и последната си – техническата карта, като се позове на „липса на техническа възможност“.

 

Номинално, Булгаргаз или всеки друг търговец на газ, би следвало да могат да се възползват от безпрецедентно ниските транзитни тарифи през Украйна и да купуват газ от Газпром с място на доставка –  руско-украинската граница. Подобен ход, на този етап е силно хипотетичен и в последна сметка немислим, особено за компания като Булгаргаз, която е българска проекция на интересите на Газпром. Но подобна стратегия е по мярата на големите европейски и международни газови търговци, особено при условие, че САЩ и ЕС координират усилията си по задържане на транзита през Украйна на достатъчно високо равнище.

 

Канцлерът Меркел и президентът Путин вероятно биха могли да продължат да настояват, че „Северен поток-2“ си струва да бъде непременно завършен и поради причини, свързани със сигурността на доставките и несигурността на транзита през Украйна. Никак не е случайно, че руският президент съзнателно изостря ситуацията, като създава усещане за обреченост и предстояща ескалация на напрежението със съседа, насаждайки негативни възприятия в западните елити за предстоящи и неминуеми проблеми със сигурността в Украйна. Но уайлд картата в политиката на балансиране на ръба, не може да се играе два пъти и най-вече лесно може да се обърне срещу Кремъл, особено поради доминираща и тежка геополитическа обремененост.

 

Преди седмица главният изпълнителен директор на „Нафтогаз“ Коболев, предупреди за предстоящ срив на транзита през Украйна, тъй като „Газпром“ прекратява използването на транзитните капацитети, като по-този начин нанася непоправими щети на европейската енергийна сигурност и Украйна. Това изявление дойде малко преди украинският регулатор да приеме решението си за съкращаване на цените на транзитните услуги на различните входни и изходни точки на ГТС в страната.

 

Истината е, че твърденията на Коболев изглеждат като самоизпълняващо се предсказание, чиято цел е да отместят фокуса от ключовия въпрос – защо след толкова години и решение на украинското правителство, висшето ръководство на Нафтогаз не успя да раздели ГТС и да създаде отделна и независима компания оператор на мрежата, която да привлече стратегически инвеститори. Не случайно един от най-добрите познавачи на руския енергиен пазар Михаил Крутичин директно обвини главния изпълнителен директор и финансовия директор на Нафтогаз в саботаж на усилията на ЕС и украинското правителство. Сега е ясно, че страната се нуждае остро от стратегически инвеститори, за да предотврати плановете на Газпром да заобиколи украинската газопреносна мрежа. Но тях ги няма.

 

Едно нещо е сигурно, ако резките съкращения на тарифите в Украйна не бъдат последвани от разделяне на Нафтогаз, от всеобхватна стратегия на Украйна, подкрепена от ЕС и САЩ, която да позволи прехвърлянето на доставките по договорите за покупка на руски газ към украинско-руската граница, ако канцлерът Меркел и Германия не спрат да играят заедно с Кремъл, като заблуждават всички около себе си, че са загрижени за интересите и съдбата на Украйна, докато си затварят очите за агресията и насилието, рязко съкратените тарифи за транзита ще облагодетелстват само Газпром, разширявайки контрола на Кремъл над икономиката на Украйна.

 

Успехът на двата проекта за „потоците“, както предупреждават много политици и експерти по Русия, може да развърже ръцете на президента Путин и да вдигне градусите на хибридната война срещу ЕС и НАТО, като блокира реакциите ми към кримски сценарии спрямо Украйна и Беларус.

 

От Илиян Василев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар