Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 15/01/2019.

chinа

 

В продължение на много години геополитическите експерти обсъждат кой е най-възможният път, по който ще тръгне Китай след като извади от бедността голяма част от своето население. След полупазарните реформи, предприети от Дън Сяопин през 1978 г. и мащабното развитие на страната,  едва голяма част от нейното население – по последни данни около 250 милиона, премина действително към средната класа. Една от теориите, наречена по името на дипломата на Рейгън Джийн Къркпатрик твърди, че диктаторските режими, като тези на Франко в Испания и Салазар в Португалия, лесно се трансформират в демокрации, след като техните граждани станат състоятелни и икономическата свобода не им е достатъчна. Други твърдят, че това не се отнася за комунистическите системи, които, общо взето, действат по различни командни принципи.

 

Този дебат стана още по-нажежен поради някои смущаващи в последно време промени в Китай и появата на американски президент, който изглежда има желание да оспори обичайния, макар и алчен начин на Пекин за правене на бизнес със Запада. Това, което се случи в Китай, накратко, е забележителното укрепване на държавния сектор и съответно на управлението на комунистическата партия на Си Дзинпин /Xi Jinping/, който дойде на власт през 2012 г. Според новоиздадената книга на Никълъс Ларди от Института „Питърсън“ през 2013 г. 57% от банковите кредити са били предоставени на частни компании, а 35% за държавните предприятия. При Си Дзинпин през 2016 г. тези проценти са драстично обърнати до 83% за държавните предприятия и само 11% за частните компании, въпреки факта, че повечето държавни предприятия са губещи и твърде неефективни в сравнение с частните. И накрая, а може би и най-добрият пример за новото господство на комунистическата партия е фактът, че партията промени през 2018 г. правилата  за наследяване на властта, за да позволи на Си Дзинпин да остане доживотен президент – явно отхвърляне на предупреждението на Дън да не допуска друг случай на катастрофален култ към личността на партиен ръководител, както беше с Мао.

 

Много малка част от това е било отразено във водещите американски медии, които бяха безкрайно щастливи да покажат още едно поражение на Тръмп в неговата „търговска война“ с Китай. В този смисъл медиите реагираха странно наподобявайки Уолтър Дюранти от „Ню Йорк Таймс” и отделни леви „политически привърженици“, които не виждаха нищо лошо в „чичо Джо“ Сталин и неговия убийствен режим, когато милиони  гладуваха и биваха избити. Слава Богу, историята не може да бъде безкрайно фалшифицирана, дори от „Ню Йорк Таймс“ и книги като „The Great Terror /Големият терор/ и „The Harvest of Sorrow /Жътвата на скръбта/, в крайна сметка се появиха като мерило за историческа справедливост към жертвите.

 

Може би не след дълго време ще чуем и мрачната история за плячкосването и разоряването от страна на китайските комунисти. Благодарение на един безстрашен журналист от един малко известен руски опозиционен уебсайт имаме забележителното разкриване на антиутопията в действие в Синдзян, която дори Джордж Оруел не би могъл да си представи. Авторът, пожелал да остане анонимен по очевидни причини, разказва забележителна история за тоталното наблюдение над мюсюлманското население там, като милион и повече от тях са вече интернирани в лагери за „превъзпитание”. Официален комунистически служител от Кашгар се е изпуснал, че в тези лагери са затворени 120 000 души, докато други изчисления сочат между 1 и 3 милиона затворници – потресаваща цифра за общо десетте милиона уйгурско население. И това може да е само началото.

 

Немски изследовател, разглеждайки официални китайски строителни проекти, е идентифицирал 78 лагера за превъзпитание, построени в Синцзян, някои от които по 25 акра. Нещата, които могат да доведат до арест и интерниране, включват четенето на Корана, носенето на традиционно облекло, брада и т.н. Докато са в лагера мюсюлманите са принудени да ядат свинско месо и са обект на безкрайна комунистическа пропаганда. Имало е и не едно съобщение за изтезания, като някои изтъкнати уйгури са починали в ареста. Два допълнителни аспекта от реалността в Синцзян, които авторът подробно разглежда, са методите за наблюдение и естеството на системата за социален рейтинг. Наблюдението над мюсюлманите е тотално, безмилостно и високотехнологично. Мюсюлманите са длъжни да инсталират приложение на телефоните си, което улеснява проследяването им, като са постоянно обект на сканиране на ириса, претърсене на домовете им и милиони камери ги следват навсякъде. Китайците изглежда са разработили камери, които могат да разпознават и следват отделен човек и само седем минути са им необходими, за да идентифицират отделен човек в тълпата.

 

Всички мюсюлмани са разделени в три категории: безопасни, средно опасни и опасни със съизмерими социални оценки. Местните жители смятат, че просто да си мюсюлманин означава ниска оценка, което силно засяга свободата им на движение. Ниската оценка прави трудно закупуването на билети за влак, пазаруване в по-добри магазини, наемането на апартамент и безброй други ежедневни задължения, да не говорим за получаване на паспорт за пътуване в чужбина.

 

За американските власти може би е полезно да прочетат тази антиутопийна история, преди да седнат да обсъждат с китайските ръководители търговски въпроси. Правителство, което третира по този начин собствените си хора, е малко вероятно да има по-голямо уважение към търговските си партньори.

 

От Алекс Алексиев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар