Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 20/01/2019.

EU Brexit

 

За да разберем какво се случва в Обединеното кралство след поражението на Тереза Мей в Камарата на общините е необходимо да потърсим някаква предистория за това какво точно е мотивирало британците да гласуват за излизане от Европейския съюз, но по-важното е какво е това, което британците наистина не харесват в ЕС. На първата част може лесно да се отговори. Англичаните, а именно те са тези, които формираха по-голямата част от „гласовете за напускане“, бяха просто уморени от това Европейската комисия да им казва какво да правят – тази Комисия не беше избрана нито от тях, нито от някой друг за решаването на този въпрос. Това беше просто въпрос на суверенитет, особено след като Европейската комисия не се оказа нищо повече от проводник на новия германски диктат, след като Меркел, без да се консултира с никого, едностранно отвори границите на Европейския Съюз през 2015 година за два милиона мюсюлмански мигранти.

 

Това може да е била приблизително причината за резултата от Брекзит, но по-дълбоките причини трябва да се търсят в трупаните в продължение на много години съществени критики, които накрая преобърнаха каруцата. А те бяха свързано с посоката, в която ЕС дърпаше Европа. Накратко казано – тази посока е категорично лявоориентирана, насочена към създаването на нов съюз от европейски нации, който, обаче, няма свой суверенитет и му се казва какво да прави от висшестоящите – един вид демократичен Съветски Съюз, нещо, което историята показа, че не е възможно да стане.

 

Със сигурност има много хора в Обединеното кралство, които споделят тези цели, като започнем от все по-социалистически ориентираната лява партия на Джереми Корбин до шотландските националисти и яростната проевропейска преса, но те все още са малцинство и вероятно ще останат такова в обозримо бъдеще.

 

Как се стигна дотук след основополагащите принципи на Конрад Аденауер, Алчиде де Гаспери и Робер Шуман, че икономическата взаимозависимост ще премахне войните в Европа е друг въпрос, но е достатъчно да се каже, че и тримата европейски политически гиганти вярваха в конкуренцията и суверенитета – нещо, което никой на власт в момента в Брюксел не подкрепя.

 

И така, кои са тези пътища, по които грешно зави Европа и отблъсна британците? Те са същите, които не се харесват на традиционните европейци, които ценят своя суверенитет и традиции и които доведоха до разрастването на страховити „популистки“ движения по целия континент. Твърде много са, за да се включат в някакъв списък, като се започне от забраната на краставици, които нямат одобрената кривина до още по-глуповати наредби, които могат да измислят само бюрократи, които нямат какво друго да правят. Две от тях  заслужават специално внимание, тъй като те са особено скандални и засягат всички – глобалното затопляне и ГМО.

 

Глобалното затопляне стои зад европейския култ към възобновяемата енергия. Това доведе във възобновяемия „шампион“ на  ЕС Германия до цени на kWh от  домакинствата от 35 цента (2017 г.) спрямо 11 цента в САЩ и 22 цента във Великобритания. Как е възможно тогава германската индустрия да не се срине при тези цени? Възможно е, защото правителството накара германския потребител да субсидира индустрията с цената на собствения си жизнен стандарт. Това е огромна групава грешка, коята скоро ще приключи. През 2019 г. голяма част  от 29 000 силно рекламирани вятърни турбини в Германия ще бъдат на около 20 години и за тях няма да има  субсидии, без които те стават икономически неизгодни и трябва да бъдат затворени. И за да стане положението още по-зле правителството на Меркел се е ангажирало с явно споразумение с Путин срещу Източна Европа, твърдейки, че проектът за газопровода „Северен поток 2“ е само „търговски“. Няма дори и малък намек за обявената цел за намаляване на емисиите на CO2, които нарастват от 2009 г. насам.

 

Невъзможно е да влезем днес в супермаркет в страна от ЕС, без да бъдем атакувани от всички страни от реклами за генетично немодифицирани хранителни продукти. И това във време, когато не-ГМО-та бързо изчезват, защото науката вече е доказала друго. В най-големия към момента производител на семена в света, САЩ, процентът на не-ГМО семена вече е по-малък от 10% и бързо намалява. ЕС, независимо от всеобхватната пропаганда, е поставен пред ясен избор – да произвежда ГМО или да не произвежда конкурентоспособни храни. Не е трудно да се прецени коя страна ще спечели.

 

И така, накъде ще тръгне Брекзит? Мобилизирани са огромни сили срещу вота на британците да напуснат ЕС. Европейският съюз е решен да докаже, че напускането няма да е нито леко, нито евтино, и тази идея ще излезе, ако не от друг, то със сигурност от разни левичари, които мечтаят за социалистически рай или от робски настроената преса, надявайки се на още по-големи придобивки. От другата страна са тези, които сякаш имат числено превъзходство и са се уморили да не бъдат представлявани, на които им се казва какви краставици да купуват и за неизбежната гибел, коята ги очаква, ако се осмелят да оспорят правомощията на властимащите. Заради Обединеното кралство и в крайна сметка и заради самата Европа се надяваме на 29 март 2019 г. ЕС ще бъде с един член по-малко.

 

От Алекс Алексиев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар