Foto: Tanjug/Tanja Valić

Foto: Tanjug/Tanja Valić

 

Целта на този анализ не е да следва хрониката на събитието, медийното отразяване на посещението на президента Путин в Белград, а да претегли неговата „нетна текуща стойност“, както и тенденцията и последствията.

 

Въпреки множеството възклицания и високото говoрене практическата стойност на визитата е незначителна, във всеки случай доста под това, което президентите Путин и Вучич и приписват. Много символика и препратки към миналото, но изводът който се налага е, че геостратегическите цели на Русия не са идентични с сръбските интереси.

 

Белград е изправен пред драматична дилема – от една страна – евентуална дата за влизане в ЕС през 2025 г., която изглежда все по-желана и по-химерна, но остава единствената разумна възможност, тъй като всички съседи или вече са членове, или са на път към членството.

 

Без окончателно двустранно споразумение за Косово и признаването му, членството в ЕС е невъзможно. Планът на Вучич да избере неутралитет като официална доктрина, подобрена или по-съвременна версия на равната дистанция от времето на студената война на Тито, трудно ще оцелее. Членството в НАТО не е на масата. Неутралитетът, както се проповядва в Белград, предполага дистанция и известна степен на свобода и независимост от Москва, включително и отчитане на правото на Сърбия самостоятелно да признае Косово при свои условия. Въпреки това, изглежда, че президентът Путин не възприема целия аспект на права и отговорности на неутрална Сърбия. Това, което Белград се стреми да постигне, изглежда не устройва Русия.

 

Исканията на Москва водят до класическа задънена улица – от една страна, Лавров формално заявява, че Кремъл ще подкрепи „всяка“ позиция, която Белград приема за признаването на Косово, но същевременно добавя „под сурдинка“ условие, което на практика блокира процеса – „което е в съответствие с Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН“. Резолюцията отдавна престава да отразява статуквото и позоваването на него е равносилно на отказ от подкрепа.

 

Предложенията за размяна на територии, които вървят в публичното пространство между Косово и Сърбия, не доведоха до никъде. Въпреки всичките си полезни страни – те плашат политиците в ЕС тъй като преначертаването на границите е историческо проклятие.

 

За да добaвят проблемност, съвсем неудачно властите в Косово се опитват да действат от позиция на силата, с което разбиват крехките усилия за помирение, особено след като правителството в Прищина обяви на 14 декември 2018 г. плановете си да превърне силите за сигурност в пълноценна армия. В допълнение, Косово отказа да се раздели с каквато и да е част от своята сегашна територия.

 

Компромисът изглежда все по-далечен от всякога.

 

Огромните тълпи от поддръжници на управляващите, които бяха събрани от цялата страна, за да приветстват президента Путин в Белград, вместо да дадат нови надежди за решаване на най-важния външнополитически проблем на сръбското ръководство, предоставиха на Кремъл възможност и мощен инструмент за пряко влияние върху националистическите кръгове и контрол на темпото на присъединяване към ЕС. Вече е ясно – всеки път, когато руският лидер прецени, че сръбските власти не действат според очакванията му, той може директно да се обърне към почитателите си и да окаже натиск върху сръбското ръководство.

 

Въпреки подписаните по време на визитата над 20 различни двустранни споразумения, много малка част имат дългосрочен материален ефект. Пропагандираните две основни примера на успех – сътрудничеството в сферата на железопътната система и разширяването на газопровода Турски поток на територията на Сърбия, при по-близък поглед, трудно могат да бъдат оценени като нови или съществено значими.

 

Сделката за самолети MIG-29, която беше маркетирана политически като „подарък“ на Москва, завърши с почти 250 милиона долара „скрити“ разходи за Белград – договори за поддръжка и ремонт към руски компании. Сегашното посещение на Путин, добави номинално към списъка от „подаръци“ 30 бойни танка Т-72S и 30 бронирани разузнавателни машини БРДМ-2.

 

И тук няма нищо ново – те бяха обещани от Путин по време на посещението на Вучич в Москва през март 2017 г.

 

Нито един елемент от военната „помощ“ на Русия за Сърбия не може да се разглежда като пример за голямо донорство, още по-малко като съществен принос към боеспособността на сръбската армия, който може да променя регионални военни баланси или да гарантира свобода на действие и самодостатъчност на Белград в случай на конфликт за Косово.

 

В споразумението в ядрената област няма и ред за големите планове с десет годишна давност за изграждане на руска атомна електроцентрала в Сърбия. Всичко се свежда до радиоактивни изотопи за медицинските изследвания.

 

Дори в светая светих на руската външна политика – енергетиката – резултатите са повече от скромни и патосът е потиснат. Обещанията за по-евтин газ или големи приходи от транзит на газ, са вкарани в контекста на миналия негативен опит на Южен поток от Владимир Путин. Въпреки настойчиво повтаряния наратив на руския лидер, че Брюксел е убил проекта – той знае достатъчно добре, че обещаните инвестиции от 1,4 милиарда долара в нова транзитна инфраструктура – са изправени пред двойно предизвикателство – наличието на достатъчно потребителско търсене за руския газ и разрешение от страна на Европейската комисия – т.е. неща, които са извън контрола на Сърбия.

 

 

Така че нетния ефект от „триумфа на Владимир Путин в Белград е скромен и в най-добрия случай далеч по-ограничен от пропагандирания.

 

Както отбеляза руският президент – Сърбия не е основният фактор за реализация на продължението на проекта Турски поток. Докато България е и мегафонната геоенергийна пропаганда, която се раздаваше тези дни от Белград не спечели допълнителни симпатии за проекта в ЕС. Геостратегическите залози за Русия в по-леката версия на проекта „Южен поток”, са прекалена очевидно за да бъде „продаден“ проекта като чист бизнес. Във визитата на руския президент през цялото време преобладаваше евразиатския, вместо европейския контекст. Това пряко подкопава усилията на българския министър-председател Борисов да пази нисък профил и да държи проекта за продължаване на Турски поток „под радара“ на геополитическо внимание, за да го „прокара“ през ЕС под заслона и в сянката на германския му близнак род – Северен поток.

 

След много фанфари и големи приказки, изречени от сръбския президент Вучич и мениджъри на Газпром, че работата по сръбският сегмент на проекта „Южен поток Лайт” ще започне през март 2019 г., тактиката на „снишаване“ на Борисов е сериозно компрометирана, което прави успешното затваряне на проекта по-трудно, дори невъзможно. Сега дори най-безпристрастните наблюдатели вече са убедени, основната причина и мотив за него са геополитически, което се съзнава и преследва от Сърбия и Русия.

 

Как мислите, че Европейската комисия ще погледне да обещанията на Вучич да защити Газпром от всякакви конкуренти, които се опитват да навлязат в региона през газопроводите ТАП и ТАНАП? В стремежа си да угоди на Путин и да получи сигурна подкрепа за политиката си по отношение на Косово, сръбският президент стигна до крайности, като обяви на света, че руският газ е най-евтиният по подразбиране, и че няма нужда от конкуренция. Той продължи своя домакински възторг като обеща на руския президент, че сърбите няма да внасят и използват какъвто и да е друг, освен руския газ. И това послание ще се чуе от енергийната общност в ЕС и от ръководството на Европейската комисия, а това са същите лица, които ще трябва да решат съдбата на Южен поток Лайт. Дори ако приемем, че Комисията има по-малки възможности за пряко влияние върху Белград, тя разполага с пълния арсенал от средства за да повлияе върху газовите потоци които преминават през България на път към Сърбия.

 

Може разбира се да се спекулира относно размера на щетите, които Вучич нанесе на Борисов и на опитите му да прокара „тихо“ разширението на Турски поток през България. Още повече, че от Белград идват различни послания. Докато Владимир Путин получаваше уверения от сръбския домакин за гарантиран монопол върху газовия пазар в Сърбия, в медиите изтече новина, че сръбските държавни компании са изразили необвързващ интерес за наемане на капацитет при терминали в Гърция за внос на втечнен природен газ през България.

 

Президентът Путин пое ангажимент Газпром да финансира и изгради секцията „Южен поток Лайт“ в Сърбия. Тогава възниква логичен въпрос за българите – защо „Газпром“ решава да инвестира собствени средства, да финансира и изгради сръбската секция „Южен поток“, като поеме изцяло всички рискове по проекта, а в България – националният оператор на газопреносната мрежа – Булгартрансгаз е готов да финансира и изгради за своя сметка българския участък от газопровода. Спестяването на инвестиционните рискова за руския газов монопол и поетите ангажименти за осигуряване на съгласието на Европейската комисия са огромно предизвикателство за българските власти и успехът изобщо не е сигурен. Предупредителен „изстрел“ от Брюксел дойде точно навреме, за да напомни на София за залозите – наложената безпрецедентна глоба от 77 милиона евро за злоупотреба с господстващо положение на същите енергийни компании, които ще реализират разширението на Турски поток.

 

Медийният ажиотаж, който достигна кресчендо по време на посещението на Путин, силно напомня на тоталитарните времена и култа към личността. Популярността на Путин сред сръбската общественост преминава 80%, много по-висока от тази на Вучич и тази в Русия.

Каквито и да са геополитическите залози, след визитата на Владимир Путин в Сърбия, неоспорим остава фактът, че Кремъл няма както да предложи като алтернатива на членството на Сърбия в ЕС.

 

Дори когато Москва се опитва да се заиграва с идеята за съгласувана руско-китайска евро-азиатска политика и обединяване на ресурси срещу Запада – прагматичната сегашна нетна стойност на такова хипотетично обещание в бъдеще време, трудно може да се конкурира с непосредствените изгоди от членството в ЕС. Наскоро Москва инструктира агентите си за влияние в Югоизточна Европа да координират действията си със синофилите – привържениците на Китай. По същия начин различни неправителствени организации за руско-сръбско и руско-българско приятелство променят тактиката и разширяват дейността си, като се стремят да допълнят ресурсите в мрежите за влияние, като използват Китай като допълнителен усилващ фактор. Президентът Вучич далеч не е от начинаещите  в опитите си да противопостави съюз на Москва и Пекин на ЕС и НАТО.

 

Една от първите тестови изпитания на новия китайско-руски координиран подход в България ще бъде проектът АЕЦ „Белене“, където интересите на Русия и Китай са представени като припокриващи се. Същият модел на сътрудничество се изпробва и в Сърбия, но е трудно да се приеме, че Пекин ще се съгласи да играе ролята на младши партньор. Белград внимателно наблюдава навлизането на Китай в инфраструктурни проекти на Западните Балкани, но за сега не е склонен да приеме условията му. Известният проект за високоскоростна железопътна линия Белград-Будапеща не е помръднал от нулата. А той се конкурира с едно от основните споразумения, подписани по време на посещението на Владимир Путин в сферата на сътрудничеството в железопътната пътна инфраструктура с обещания пореден транш в рамките на финансиране от 800 милиона долара.

 

Руската визия за засилване на влиянието и потенциала на проруските кръгове в ЕС все повече и по-ясно стъпва върху евроазиатските „корени“, като Москва си запазва за себе си мястото на лидер, а за Китай отрежда мястото на поддържащ партньор.

 

Китай има различен дневен ред и надеждата на Белград да се върне на видното място от миналото като лидер на Движението за неприсъединяване като страна, която лансира друг модел на неутралитет при присъединяване към ЕС, без да членува в НАТО, балансирайки между Запада и Русия/Китай, могат скоро да се окажат попарени и несъстоялни.

 

Въпреки тълпите и похвалите за президента Владимир Путин.

 

От Илиян Василев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар