borissov

 

Последните пикове в цените на електроенергията през последните два месеца изглеждат навременни, за да се „потвърдят“ необходимите равнища за цените на електрическата енергия във финансовия модел на АЕЦ „Белене“. Тези дни цените всичко се върна към нормалното си състояние, но идеята за по-високи цени на електроенергията, достатъчни за изпълнение на прогнозите за приходите за ядрена централа, придоби плът – при това през сигнал от привидно свободен пазар на електроенергия.

 

Има много общо между моделите за процедиране при АЕЦ „Белене“ и Балканския газов хъб. Повечето от дейностите номинално се случват в рамките на привидно открита – формална тръжна процедура, като ритуалите се съблюдават, а крайният продукт, в същност, е договорен предварително. Няма истинска конкуренция, няма пазарно взаимодействие, никакъв реален обществен контрол, просто и само политическа драматургия.

 

Обобщавайки основните характеристики на приложената политика, в стремежа да се реализира олекотена версия на Южен поток през България, е ясно че правителството е стигнало до екстремни реакции.

 

Главните изпълнителни директори на държавни енергийни компании, които са главни действащи лица в задкулисния процес, се ангажират в реални разговори, в проектен инженеринг и фини настройки, но най-вече в поддържане на видимост за пълно съответствие с буквата на регламентите на ЕС.

 

Министърът на енергетиката Петкова изглежда натоварена с мисията на главен говорител и маркетинг мениджър, като се съгласява да играе ролята на боксова круша, на гръмоотвод, обиращ всички негативи от полусварения проект и полуистините, които често издават некомпетентност, напускаща пределите на базисни икономически, финансови и логически смисъл.

 

Премиерът Борисов, който наблюдава цялата картина на динамиката около неговия любим хъб, умишлено държи нисък профил, ограничавайки се до редки публични изяви, обикновено като част от кризисно реагиране или туширане на геополитически предизвикателства. Той и министърът на енергетиката продължават упорито да не признават, че зад балканския газов хъб, който консумира цялата енергия на властта, не стои нищо друго, освен по-малка версия на транзитния „Южен поток“. Ключовият момент в публичната „продажба“ на проекта винаги е била претенцията, че той се реализира за увеличаване на капацитета на транзитната система на страната и за появяването на по-голяма ликвидност, която да се търгува през виртуална платформа – балканският хъб.

 

Еврожаргонът в проекта е вездесъщ, свръхпредставен и „преливащ“, в това чисто и постоянното внушение че проектът е приоритетен за ЕС. Повтарящ се рефрен в изказванията на българския енергиен министър бе, че новият транзитен проект няма да се случи „на всяка цена“, а само когато правителството е убедено че той е икономически изгоден и осъществим, т.е. приходите са гарантирани, капацитетите резервирани, разходите под контрол. Водещите политици в сделката настояват, че са имунизирани срещу геополитика, упорито отричайки обвинения в обслужване на интересите само на „Газпром“.

 

В хода на последния обвързващ етап на пазарния тест за газовия хъб Балкан, „Булгартрансгаз“ на два пъти бе принуден да преглътне публично гордостта си и да се настрои към условията на Газпром за нива на тарифи и ангажиран капацитет. Руският газов монопол направи кристално ясно кой кара колата.

 

Заедно с това „Булгартрансгаз“ трябваше да направи компромис по отношение на възвръщаемостта и да се съгласи да намали приходите си, като поеме целия проектен и инвестиционен риск, като в същото време вземе и изплати кредита от – 1,4 млрд. евро.

 

В нов пристъп на политическа деменция, привържениците на дегизирания като газов хъб Балкан – нов Южен поток, се опитаха да потопят в забрава обещанията за приходи от 2,170 млрд. евро. За да се оправдае окончателното инвестиционно решение за българския сегмент на Турски поток и покаже по-голяма приходна база, „инженерите“ по проекта разшириха периода на отчитане на приходите от 15 на 20 години. Независимо от обстоятелството, че нито една банка или банки няма да предостави 20-годишен заем.

 

Самият факт, че бъдещите обещания за финансов „рог на изобилието“ спряха на 20 години, вместо на 50 или 100 години, разказва история за безутешност и ескалиращо отчаяние.

 

Премиерът Борисов напредва с голяма предпазливост, тъй като мълчаливата подкрепа на канцлера Меркел и германските представители в Европейската комисия не е нито сигурна, нито безусловна – той стъпва по тънък лед. Подкрепата може да се изпари при първия сблъсък с реалността. Българският премиер разчита на заслона Северен поток-2, за да продължи по изпълнението на разширението на Турски поток.

 

Комисарят Шефчович обаче опроверга претенциите за съответствие и подкрепа от страна на ЕК, като заяви, че в сегашния си формат разширяването на Турски поток не е нито европейски приоритет, нито може да се надява да получи дерогация или финансиране с евросредства.

 

Накратко, посланието е – каквото и да е замислено от България, то е на неин риск.

 

Коя част от изявлението на еврокомисаря не е ясна за българското правителство?

 

Очевидно източниците на финансиране за проекта не притесняват особено българския премиер и управителите на държавните енергийни компании, тъй като в една или друга форма Газпром, неговите филиали или партньори могат да улеснят решението и да осигурят необходимата капиталова подкрепа.

 

Един от най-вероятните варианти за финансиране е целева емисия облигации от БЕХ, като по-голямата част от капитала се запише от свързани или контролирани от Газпром финансови играчи. Основният аргумент в полза на подобно решение, че то е „пазарно“, ерго проектът за мини-версия на Южен Поток е удостоверен от пазара и финансирането му е по пазарни принципи. Малцина ще бъдат изненадани, ако към „пазарният“ знаменател се причислят и част от неразпределените средства, останали от Южен поток България АД.

 

Истинската причина за прибързаността в действията на българския министър-председател, за да осигури капацитет за пренос на газ на Газпром през любимото си „хъбче“, е че заедно с бизнес партньора си Делян Пеевски са нагазили дълбоко в политически дълг към Путин. След целевото разрушаване на Корпоративната търговска банка, всякакви опити за възраждане под една или друга форма на Южен поток изглеждат обречени, в известен смисъл радиоактивни. Най-големият политически риск за всяка версия на Южен поток са подкрепящите го компрометирани политици.

 

Кремъл дава да се разбере, че няма никакво намерение да се примири със загубата на вложените в Южен поток България средства и ще престане да търси компенсация.

 

Малко вероятно е президентът Путин да преглътне поредния микс от геополитическа имиджова загуба (които зачестиха напоследък) и загубени финансови средства. Препратката е към 675 милиона евро, или близо един милиард и 350 милиона лева, които Газпром преведе за да стартира предишната версия на проекта „Южен поток“ и които постъпиха в местното дружество като дялов капитал, като заем и като оборотни средства.

 

Тъй като прехвърлените средства трудно ще се възстановяват в тяхната цялост, сега е ред на държавния оператор на газопреносната мрежа – „Булгартрансгаз“ – да бръкне дълбоко в джоба си и да изпълни обещанията, поети пред Путин и неизпълнени от Първанов и Борисов, като финансира и построи за своя сметка 440 километър от транзитен газопровод между КС Кирево и КС Зайчар.

 

В крайна сметка, Кремъл би трябвало да се чувства удовлетворен, тъй като вместо да финансира капиталовите разходи на целия проект, „Газпром“ ще харчи само половината от първоначално определените парични средства, като запази пълния контрол и по-евтин достъп до транзитен капацитет, поддържайки конкурентно предимство пред другите спедитори-търговци на българския, сръбския, унгарския и австрийския газов пазар. По този начин, Борисов се надява да излезе чист от миналите си задължения към Кремъл.

 

Тези, които „творчески“ са успели да отклонят средства от проекта „Южен поток”, ще запазят „своето“, само потребителите и данъкоплатците ще платят масрафа.

 

Може да изглежда груба спекулация, но няма как да подминем подозрителното съвпадение и свързаност между резултатите от третия задължителен етап от пазарния тест на Балканския газов хъб и визитата на главния прокурор Цацаров и вътрешния министър Маринов в столицата на ОАЕ Абу Даби. Южен поток и газовия хъб Балкан генерират огромни сиви потоци, свързани с корупция, а голяма част от тях „паркира“ в държавите от Персийския залив.

 

Друг интересен за анализ въпрос е обезпечението на облигационния заем на Булгартрансгаз. Опциите са ограничени.

 

Текущите годишни нива на приходи на „Булгартрансгаз“ са недостатъчни, за да действат като адекватно обезпечение на 6-7 пъти по-голям дълг. Бъдещите приходи от транзит, разгледани дори за 15 години. биха могли да покрият подобен заем, особено в случай на проектно финансиране, но тази схема е малко вероятна – най-малкото защото мащабът на управленския риск по проекта е далеч над „лигата“ на БТГ и всичко, което е управлявал до този момент като проекти. Вън от съмнение е, че банките и облигационерите ще потърсят допълнителни обезпечения чрез активи.

 

Единственият възможен подход е активи на БЕХ или на БТГ, включително мрежата за пренос и транзит. Тогава се връщаме към ситуацията от 1996 година, когато Газпром търсеше да закупи цялата транзитна мрежа. В актуализираната сега версия, същите хора и техните наследници, ще се опитат да реализат контрол не толкова чрез собственост, а чрез договорен екслузивитет.

 

Руската ВТБ или други банки-партньори на Газпром могат да изкупят по-голямата част от облигациите, обезпечени с активите на транзитна мрежа или други ликвидни енергийни активи. Това в същност е мечтата на Кремъл. Руската държавна компания би могла да задържи както контрол върху залога, така и върху паричните потоци, които са критични за обслужване на дълга. Както се казва и ножът и хлябът, пълна зависимост за 20 години напред.

 

Това ще определи, до голяма степен, бъдещето на българския транзитен оператор, като блокира или затрудни конкуренцията на руския газ през България. Държавните гаранции са малко вероятни, тъй като ще доведат до разследване за непозволена държавна помощ от ЕК, а това ще вкара проекта в задънена улица.

 

Подобен модел на проектен подход се наблюдава и по отношение на проекта АЕЦ “Белене“.

 

Започнаха с подобна на хъба проектна опаковка, с формулирани „червени“ линии, преди началото на търга. В края ще се появи една много по-мека и гъвкава версия.

 

Трябва да се отбележи, че новата българска атомна електроцентрала е първият лакмусов тест за китайско-руско геополитически джойнт венчър в ЕС в ядрената област. Последствията могат да бъдат значими.

 

Заслужава си да се припомни първоначалната отправна точка на проекта АЕЦ „Белене“ от страна на правителството – България няма да инвестира стотинка повече от това, което вече е изразходвала, няма допълнителни гаранции, няма договори за разлики, договори за изкупуване на електрическата енергия, други преки и косвени инвестиции, нито инвестиции в собствен капитал или дълг. Накрая правителството, под сурдинка, ще се съгласи с условията на „инвеститора“.

 

Колкото повече човек мисли за макрокартината на случващото се, толкова по-силно остава впечатлението за игрова схема, която използва като претекст „виртуалната“ покупка на F-16 – една несигурна сделка с несигурно бъдеще, за да завърши реалните сделки и да осигури двупосочния трансфер на истинските пари през корупция с Русия.

 

След затварянето на интересуващите го сделки, и увереност че плащанията са достигнали крайните си дестинации – правилните хора, това правителство може да подаде оставка, измъквайки се от сделка с американските самолети.

 

Проблемът с такива сметки, които отразяват тревожната мисъл на българския премиер Борисов, е, че той силно надценява възможността САЩ да пожертват дългосрочни жизнени интереси в рамките на развиващ се глобален конфликт на енергийния фронт, в името на покупка от страна на българското правителство на осем самолета Ф-16.

 

Въпросът е дали Борисов би могъл да задържи дъха си и да запази спокойствието си, докато наблюдава потенциалното разпространение на американските санкции срещу Северен поток-2 към близнака Турски поток и продължението му, включително към българските държавни енергийни компании, политици и бизнесмени, които участват в посочената схема.

 

Как мислите?

 

От Илиян Василев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар