Прочетено:1842
Паметник на Георги Марков в София | Снимка: dnes.bg

  Ще започна днешния си разказ със спомена за краткото си слово при откриването на паметника на Георги Марков преди някоя-друга година на столичния площад „Журналист”. Тогава казах, че и в живота, и в гибелта; и в творческото, и в гражданското наследство на Георги Марков аз разчитам едно дискретно послание към потомците. Бих могъл да го обобщя с думите: „Нека в бъдеще българските писатели умират само от естествена смърт!”. Четейки тези редове, човек навярно се пита защо изобщо е необходима подобна препоръка, която звучи по-скоро като предупреждение, защо онова, което би трябвало да е толкова ясно, просто и логично навред по света, на родна земя е не действителност, а пожелание, защо естественият живот (писателски или не) трябва да приключва с неестествена, с насилствена смърт? При хора на духа като Георги