gasprom-bulgargaz

 

„Булгартрансгаз“ забележимо отсъства от обществения дебат около съдбата на Южен поток, след това Турски поток и накрая Балкански поток – проект, който може да се обобщи с единния общ знаменател „Борисов поток“.

 

Помислете за аргументите. Казва ни, че транспортният системен оператор Булгартрансгаз е изправен пред екзистенциална заплаха – ще загуби много, тъй като Газекспoрт прекратява транзита през Украйна и следователно през България. Това е валиден аргумент, само ако няма алтернатива или план Б, а заплахата е неизбежна, достоверна и проверима – т.е. отмяна на транзита на газ през Украйна е даденост. И двете хипотези обаче са спекулативни в различна степен.

 

От 21 януари 2019 г. „Газпром“ и „Нафтогаз“ преговарят, с помощта на Европейската комисия за нов десетгодишен договор за транзит на газ през Украйна. Играта е напрегната и сложна. „Газпром“ умишлено не дава информация за напредъка в преговорите и държи партньорите си да гадаят за резултатите.

 

Перспективи за заобикаляне на на Украйна изглеждат мрачни за Газпром или в най-добрия случай несигурни. Критичните предположения, върху които стъпва изграждането на Турски поток, се оказват погрешни. Съдете сами. Износът на руски газ за Турция през Трансбалканския тръбопровод през 2018 г. е спаднал с невероятните 62% само за една година. Тенденцията продължава и през последните три месеца. Може да се твърди, разбира се, че това е част от силовата игра на „Газпром“, целяща да подчертае пред София, Киев и Атина, че е твърдо решен да прекрати транзита през Украйна.

 

Да, но това обяснение се оказва непълно или неистинно, доколкото няма значителна замяна в турския внос на руски газ чрез алтернативни маршрути – нито през Синия поток, нито през Турски поток. Вместо това разликата е покрита от драстично увеличение на вноса на втечнен природен газ през терминалите – 74 карга само за последните три месеца, най-вече от САЩ.

 

Опитите да се противопоставят София и Атина относно продължението на Турски поток, не издържат сериозна критика, особено ако се вземат пред вид събитията в крайната точка – газовия пазар на Италия. Опитайте се да проверите сами статистиката и динамиката на италианския газов пазар, трудно се спори с твърдите факти – руските продажби на газ за Италия не са най-сигурния залог, особено на дългосрочна основа.

 

Независими руски експерти отдавна предупреждават, че на този етап Газпром няма възможност да се откаже изцяло от транзит през Украйна.

 

Паниката, която се разпространява от руския кабал у нас, че Булгартрансгаз ще загуби транзита в полза на съседите, обслужва именно тази цел – да държи обществото заложник на наратива, че се налага да правим жертви и да пренебрегваме, поради извънредната ситуация, здравия разум и бизнес логиката. Същевременно официалните медии възхваляват президента и министър-председателя, които не спят само за да осигурят незаменимия газ и забележете – в името на „националния интерес“ на българите.

 

Опитайте се да дефинирате какъв е „националния интерес“. Избраните от народа висши държавни служители са склонни често да злоупотребяват с правото да говорят от името на интереса на народа и на нацията. Възможностите в случая не са много и са очевидни – или България се придържа към досегашната парадигма на един източник, един маршрут, спестявайки на Газпром необходимостта да се конкурира за правото да продава газ на българските потребители или  Булгаргаз и БТГ сменят тактиката и остават всички да се борят за пазарен дял в България. В резултат на подобна промяна в политика, със сигурност, ще получим по-ниски цени, ще осигурим диверсифицирани доставки и достатъчна газова ликвидност, като пътьом си спестим унижението от изнудване. За целта е достатъчно да се припомним студените зими и прекъсванията на доставките на газ.

 

Упоритостта в продължаването на зависимостта ни при транзита и потреблението от един доставчик е типично поведение на заложник със Стокхолмски синдром. Всичко това се случва въпреки появата на изключителни нови възможности на газовия пазар в глобален и регионален мащаб, на подкрепяща конкуренцията на газовия пазар регулаторна и правна рамка на ЕС.

 

Въпреки всичко, господата Радев и Борисов, двамата топ държавни ръководители на страната, твърдят че в името на „националния интерес“ трябва да ескалираме зависимостта си от „Газпром“ и да влизаме в безпрецедентни разходи за изграждане на нова транзитна инфраструктура, целяща да обслужва само руски газ.

 

Преди изобщо да се мисли за предимствата или нуждата от нова транзитна инфраструктура, първо трябва да преценим националния интерес, разгледан през призмата на интересите на потребителите – индивидуални и индустриални. Вместо това, и президентът и министър-председателят, избират да определят националния интерес през погледа на чужда държава преди този на вътрешните потребители. Включително като ни облъчват с почти религиозните вярвания, че „руският газ е уникален и единствен“, докато преследват натрапчиви политики против реалната либерализация на газовия пазар, диверсификацията и истинската конкуренция.

 

Общите годишни приходи на Булгартрансгаз от договора за транзит на газ с Газекспорт са малко над 100 милиона долара. Това не се е променило много през последните 13 години, откакто договорите за транзит и доставка бяха променени по настояване на руската страна. В същото време, сметката за доставка на руския газ, която плаща Булгаргаз, през същия период, се е повишила драстично до най-високи стойности на годишна база от над 1.6 милиарда долара. В момента плащаме около 700 милиона долара. Изложеното дава солидни аргументи в полза на тезата, че националният интерес трябва да се разглежда и определя най-вече на равнището на потребителите, а не на оператора на преносната система.

 

Доколко и БТГ и Газекспорт са напълно наясно с рисковете от използването на настоящия договор за транзит, който важи до 2030 година, като правна база, върху която да се стъпи при изграждането на новата скъпа инфраструктура за пренос на природен газ, застъпниците за проекта прибегнаха, за пореден път, до истеризиране на темата, до фалшив бизнес патриотизъм и слухове за подкрепа от страна на Германия и ЕС.

 

Съзнанието че предприеманите стъпки трябва да съответстват на сегашните правни регламенти в ЕС, провокира и опита да се решат проблемите на национално равнище, за да се избегнат процедурите през Брюксел, задължителни при нов транзитен договор. Обикновено се правят „лесни“ сравнения с проекта Северен поток -, но често се пропускат две ключови разлики. Руският газ няма монополни позиции на германския пазар и не се очертава да има, като Газпром изгражда на свой риск и сметка целия газопровод. БТГ, в нашия случай, носи целия инвестиционен риск, като осигурява кредитен ресурс от над 1 млрд. евро. Ситуацията не се променя значително, ако финансирането се осъществи по друга схема, включително чрез стоков кредит от доставчици и изпълнители, особено когато компаниите са свързани или могат да осигурят насрещни субсидии от руското правителство.

 

Обърнете внимание, че всички приходи от които ще се изплаща този дълг са 100% зависими от Газпром, което увеличава двойно риска, доколкото Газекспорт контролира проекта и на входа и на изхода, включително съдбата на българския ТСО Булгартрансгаз.

 

Междувременно Газекспорт добави още едно условие за да даде своето съгласие с договора – че Булгартрансгаз трябва да се откаже от правото си неустойка от около 1 млрд. долара, във връзка с предсрочното прекратяване на досегашния транзит през Украйна и Румъния.

 

Нека обърнем внимание, че застъпници на настоящия Балкански или Български поток, са де факто същите хора, които настояха за промените в оригиналните договори за доставка и пренос с Газпром през 2006 година, донесли загуби за потребителите от 1 млрд. долара до края на срока на този договор.

 

Същата кохорта съзнателно бездейства, докато Европейската комисия, чрез разследването си за злоупотреба с монополния статут на Газпром, осигури практически щит и насърчи правни действия срещу руския газов монопол за надплащане за доставен газ след 2012 г. с почти сигурна победа в арбитражен съд.

 

Пак същата група реши да затвори очи за криминалния характер на „недоглеждането“ при приемането на арбитражна клауза в транзитното споразумение между БТГ и Газекспорт, която отвежда уреждане на спорове в арбитражния съд към Московското отделение на Руската търговско-промишлена палата.

 

Българските държавни газови компании не успяха да покрият елементарен лакмусов тест за зависимост от Газпром, – че търсят равни условия за конкуренция и ще обявяват търгове за доставка на природен газ, без оглед на доставчиците, вместо да преговарят в двустранен формат с един-единствен привилегирован продавач. Обяснението е просто – прозрачна и открита процедура ще освети истината, че в момента има десетки доставчици и спедитори на газ извън Газпром, които чакат своя шанс за да разширят възможностите за избор на българските и регионалните потребители на газ.

 

В ход е прикрит сценарий за отдаване на основния капацитет в критични сегменти от газопреносната ни система от БТГ, включително на входа – турско-българската граница и на изхода – сръбско-българската граница. Участъкът между КС Странджа и КС Провадия от Трансбалканския газопровод, който е най-важния и критичен участък от българската газопреносна система, де факто е отдаден тотално на Газпром. Блокирането му означава, че БТГ блокира достъпа на конкурентен на Газпром газ от и за Украйна, Румъния, Турция и Гърция, подкопавайки ролята на Южния газов коридор като източник на газ в Централна и Източна Европа.

 

Българското правителство целенасочено подвежда обществото като твърди, че всички действия за продължението на Турски поток са съобразени с изискванията на ЕС. Разликата между първия представен вариант за проект на Балканския газов хъб, представен по-долу, който бе одобрен и включен в списъка на приоритетни проекти от общ интерес на ЕС, и последната трета версия, трудно би могла да бъда по- радикална. В резултат на тази „еволюция“ Комисията свали текущия вариант на Газовия Хъб Балкан от приоритетния си списък.

 

Премиерът Борисов настоява, че има подкрепата на Жан-Клод Юнкер, което в неговата интерпретация е равнозначно на „зелената светлина“ от Комисията. Но това е пожелателно мислене, което в последна сметка е невярно.

 

hub balkan

Проектът на Балканския газов хъб, в оригиналния му вид,  се състои предимно от междусистемни връзки и от подземното газохранилище Чирен. Последното е отдавна пренебрегван проект от Булгартрансгаз, въпреки данните за постоянното високо търсене при недостиг на капацитет за съхранение на природен газ в региона. В последния вариант на БТГ по газовия хъб Балкан, включително продължението на Турски поток, няма и помен от разширение на ПГХ „Чирен“.

 

Ето какво е останало от оригиналния вариант на Газов Хъб Балкан при промяната на акцентите на българското правителство.

 

hub balkan1

Интерконекторът със Сърбия вече се изчезнал, а новият газопровод Кирево-Зайчар измества всичко друго. Актуализираната версия на проекта, съдейки по данните за разпределение на капацитета, има един единствен ползвател – Газпром. Тя игнорира напълно алтернативните газови потоци, които биха могли да натоварят транзитната система на България.

 

Българското правителство иска да разреши проекта на национално регулаторно равнище през Комисията за водно и енергийно регулиране, като по този начин си спести надзора на ЕК. Аргументът е че проектът влияе само или предимно върху българския газов пазар. Нека да разгледаме обаче фактите – повече от 15 милиарда кубически метра влизат от Турция и 12+ милиарда кубически метра излизат. Тези данни са красноречиво доказателство, че транзитът надвишава вътрешното потребление. И все пак българското правителство продължава да настоява, че има право да определя произхода и капацитета на потоците, които могат да прекосят страната. В крайна сметка, чрез своите действия, българското правителство ясно заявява, че конкурентите на Газпром са на второ място за доставка на газ за Сърбия, Унгария, Австрия и други страни от ЦИЕ.

 

Като умишлено изгражда и разпределя транзитните мощности, включително чрез предлагане на преференциални условия, в съответствие с желанията на „Газпром“, „Булгартрансгаз“ отказва равен шанс на търговците, които продават газ от Южния газов коридор към Украйна или Централна Европа. По този начин БТГ пряко подпомага не само усилията за заобикаляне на Украйна, но и препятства свободния достъп на природен газ от Южния газов коридор до тази страна.

 

При всичките си разговори, българското правителство изглежда заема страна и действа в съответствие с геополитическите интереси на Русия по отношение на Украйна, Европейския съюз и НАТО. Това действа разрушително върху репутацията на България като лоялен и надежден член.

 

„Булгартрансгаз“ непрекъснато и съзнателно пренебрегва възможностите за заместване на приходите от руски транзит на газ, които са много по-значими от потенциалните загуби след десет години на сто милиона долара.

 

Биенето на патриотичният барабан – “ трябва да се грижим за собствените си интереси“ – предизвиква легитимни стремежи, доколкото националният интерес би трябвало да се разбира като минимални рискове и максимални ползи в рамките на консолидиран контекст, по целия спектър от взаимодействия и последствия – далеч от идеята за “за света на природния газ според премиера Борисов или президента Радев“.

 

България изглежда далеч не се стреми да бъде честен посредник, максимално съсредоточен върху оптимизация на възможностите на тази роля. Позволяваме на Кремъл да поставя под съмнение, сегашните маршрути за доставки на природен газ, докато няколко политици и олигарси на върха на държавната пирамида конвертират политическите си игри в лични облаги – награждавайки Газпром с монополен достъп до пазарите на газ в Централна и Източна Европа през България.

 

„Булгартрансгаз“ с радост влиза в нови рискове от нови загуби и неустойки, като е на път да сключи задължителен договор за предоставяне на транзитна услуга до сръбската граница, още на 1 януари 2020 година. А това е невъзможно да стане.

 

Накрая ни карат да вярваме, че всичко това се прави в името на моят и ваш национален интерес.

 

От Илиян Василев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар