russia uraine flag

 

Президентските избори в Украйна приканват към нов поглед към един от най-трудните въпроси за политиката на ЕС в посткримския свят – как да отговорим на нарастващата войнственост на Русия, изправени пред несъвършени избори сред множество ограничения и неизвестни.

 

Има две линии на разсъждение, като и двете признават неоспоримия факт, че Украйна е преден пост на отбраната на ЕС и НАТО срещу Русия. Въпреки това, Западът не успява да превърне този валиден приоритет в цялостен набор от системни и устойчиви политики и най-вече действия.

 

Ето един опит да се обобщи какво може да се направи, за да се преодолее този съществен пропуск в сигурността, като се започне с ядрото на проблема – енергийната зависимост на Украйна от руския газ. Справянето с това ключово предизвикателство, по прагматичен начин, със сигурност ще надхвърли непосредствените ползи от непрекъснатото спорене за предимствата и недостатъците на членството на страната в ЕС и НАТО, като същевременно пренасочи дебата към по-рационално русло.

 

Докато Украйна няма избор да погледне отвъд своята енергийна зависимост, Кремъл ще продължава да упражнява непропорционален по значимостта си натиск, ограничавайки възможностите на Киев за избор на външна и вътрешна политика.

 

На предстоящите президентски избори може да се спекулира само за конкретиката на плана на Москва, но едно е ясно – Украйна е твърде важна за Путин да я остави на мира. Изглежда, че залага на поне двама от водещите претендента – първият – на старо лице в местната политика, който предлага евтин газ (deja vu), а вторият – на шоумен, който обещава нетрадиционни решения, „извън кутията“. на сложни проблеми и нормализация на отношенията с Русия (преведено на московски жаргон свикване на украинците със загубата на Крим).

 

За да осигури своя периметър на свобода срещу враждебна източна съседка, Киев се нуждае не само от модерна военна техника и подкрепа от Запада, но и от незабавно откъсване от енергийната си зависимост от Газпром. Срязването на пъпната връв с руското олигархично и автократично управление и неговото „проклятие на ресурсите“ би премахнало или смекчило външната заплаха, позволявайки на Киев самостоятелно преследване на своите икономически и политически цели.

 

Украйна се нуждае от спешен достъп до световния пазар на втечнен природен газ и до газ, който се генерира като ликвидност в южния газов коридор, около който се реализира нова геостратегическа гравитация в региона.

 

Свръхзависимостта от руския транзит и доставки негативно влияят върху финансовото състояние на Нафтогаз, но още по-силно влияят върху приходите в държавния бюджет на Украйна от 38 млрд. долара. Като се има предвид, че нивото на потребление на природен газ в страната е 32 милиарда кубически метра, липсата на достъп до конкурентен пазар на газ лишава страната ежегодно между 1,2 и 1,6 милиарда долара, които сега отиват за да се платят високи цени за внасяния природен газ. Тези суми са почти аналогични на нивото на приходите от транзит на руски природен газ. При местен добив от 21 милиарда кубически метра, възможността за нов внос от 11 милиарда кубически метра, правят Украйна най-атрактивния пазар за нови играчи в Централна и Източна Европа, включително за най-големите конкуренти на Газпром.

 

Основният лост за руското влияние е ендемичната корупция в Украйна и взаимното проникване между руския и украински олигархичен елити, които споделят ползите в общата верига на стойността, основана на ресурсите. Голяма част от политическия елит на Украйна е производен от руския назначен капитализъм. Държавният бизнес модел на президента Лукашенко има много украински последователи, които предпочитат „достойнствата“ на бързите и лесни печалби от вноса на евтини руски суровини, след износ на конкурентни производни продукти, на купуване на гласове с „политически“ ниски цени на газ в замяна на политическа сервилност. Това е „суровината“ за властта на Кремъл, която не позволява на Украйна да получи балансирани и справедливи ползи от двустранните отношения.

 

Оксиморонът – независимост чрез по-голяма енергийна зависимост – процъфтява в мисленето на много пристрастени към руската енергия политици в Европа, страните от Централна и Източна Европа не са нито единствени, нито водещи в това „състезание“.

 

Докато и освен ако страни като Украйна не се научат да живеят без идеята фикс за незаменимата руска енергия – ще следват нови загуби и невъзвратими разходи, нови кръгове на тормоз.

 

Въпросът не е да се прекъсват изобщо доставките на руски газ – това е твърде скъпо и просто глупост, а да се постигне критичен минимум на диверсификация в енергийния микс, който на практика ще лиши Газпром от неговия изключителен и привилегирован статут. След като този етап стане факт, руските енергийни доставки ще се превърнат в едни от многото конкуриращи се за пазарен дял, а Кремъл ще изгуби политическите си позиции в региона.

 

Предопределената зависимост на Украйна е мантра, в която няма здрав смисъл, просто правените с години внушения са станали по-важни от фактите и контекста. Макар да е вярно, че годишните приходи от транзит в размер на 2,3 млрд. долара са прекалено значими на фора на общата сума на приходите на националния газов монопол Нафтогаз от 9 млрд. долара, Украйна се радва на впечатляваща степен на устойчивост и възможности за контра игра, в това число и след последните „победи“ в арбитражни съдилища. Милиардите, присъдени в съдебни решения, представляват стабилна финансова база за управляван преход към конкурентоспособен регионален газов пазар, който да е имунизиран от диктата на Газпром.

 

В светлината на устойчивата решимост на САЩ и ЕС да помогнат на Източна Европа да разнообрази маршрутите и доставките далеч от контрола на Русия, всяка страна в ЦИЕ се радва на изключително благоприятни политически многовариантни алтернативи – от местно производство, газопровод от Южния газов коридор и световния пазар на ВПГ.

 

Правните, регулаторни и пазарни бариери, които съществуват в момента, могат и следва да бъдат премахнати, за да могат новите търговци на газ да удостоверят своята способност да се конкурират. Едва ли може да се очаква, че Газпром ще претърпи вътрешен катарзис, като доброволно се откаже от текущите си егоистични практики или плати просрочените милиарди долари по арбитражни решения в Стокхолм и Хага.

 

И все пак Украйна, в много аспекти, притежава силните карти.

 

Първо, страната има ненадминати съоръжения за съхранение на газ, които нямат заместител, особено във високите сезони, за балансиране на пиковото потребление в ЦИЕ. Байпасните тръбопроводи като Северен и Турски поток, биха могли да са полезни за снабдяването с базов товар, но техният лайнпак – наличният под налягане газ в тръбата – е недостатъчен, за да покрие пиковете в зимния сезон. Докато Западна Европа разполага с адекватни капацитети на подземни хранилища, Централна и Източна Европа, Италия, Гърция и Турция зависят от достъпа на Газпром до украинските газохранилища, за да може руската компания да балансира износа си към прилежащия газов пазар на ЕС. След като бъде прекратен транзита през Украйна, всички вносители на руски газ ще трябва сами да решават уравнението на газовата си достатъчност.

 

В този контекст украинската Нафтогаз може да бъде незаменим посредник в хеджирането на риска от снабдяване с газ през следващата зима, особено след като Газпром продължава да настоява, че на всяка цена ще прекрати транзита през Украйна. Без да има алтернативни на украинския маршрути за доставка на газ за Унгария, Гърция, Словакия, Молдова, Хърватия, Словения, Италия и други страни, Газпром ще бъде изправен пред риска да не изпълни договорни задължения и да загуби за дълги години пазарни позиции. Удължаването на Турски поток през България за Сърбия, Унгария и Австрия по всяка вероятност няма да влезе в експлоатация на 1 януари 2020, със сигурност не на нужното ниво на преносен капацитет, за да покрие цялото количество от природен газ, който се транзитира през Украйна. Повечето вносители на руски газ ще трябва да погледнат към собствените си алтернативи, включително и към възможностите за закупуване и съхранение на руски и друг газ в газохранилищата на Украйна. След и ако това се случи, следващият логичен ход, докато „Газпром“ прави е да се опита да смени едностранно точките на доставка към границите с Турция и Германия. Търговците, които оперират в Централна и Източна Европа могат да потърсят реципрочен вариант – точка на доставка на украинско-руската граница.

 

ЕС и САЩ трябва да предприемат мерки за намаляване на украинския транзитен риск за търговците, желаещи да използват транзитната система на Украйна и ПГХ. Отделянето на Укртрансгаз от Нафтогаз, както и въвеждането на независимо международно управление на украинската газопреносна система, трябва да се разглеждат като следващи необходими стъпки.

 

С предстоящите изменения на Директивата на ЕС за природния газ, които ще бъдат гласувани от Европейския парламент на 3-4 април 2019 г., както и в контекста на гласувания законопроект в Камарата на представителите на САЩ, за подпомагане на енергийна диверсификация в Централна и Източна Европа, е налице почти перфектен външен фон за изработване и реализация на координирана стратегия, която да позволи на Украйна да се откъсне от едностранната зависимост от Газпром, като се идентифицират възможности за алтернативно използване на нейната и на съседните страни инфраструктура. В рамките на широката гама от политическа, икономическа и финансова подкрепа, която ЕС и САЩ могат да предложат, съществуват множество потенциални варианти за малки стъпки с голям ефект, които могат драстично да променят пейзажа – междусистемни връзки, хармонизирани мрежови кодове и тарифи, разширени съоръжения за съхранение на природен газ и съоръжения за внос на LNG, реверсивни потоци, премахване на привилегиите на Газпром, както и на бариерите пред търговците, създаване на равен терен за конкуренция, засилване алтернативните доставки през газопроводи и на втечнен природен газ от газовите терминали в Полша и Балтийските страни до Южния газов коридор и съответните терминали за ВПГ на Балканите.

 

Въпреки уверенията в противоположното, от страна на българското правителство, конкуренцията на руския газ е силно възпрепятствана от широките и изключителни привилегии, които се предоставят на Газекспорт, както при достъпа до междусистемните връзки и транзитната инфраструктура, така и при осигуряването на договори за доставка на природен газ без конкурентни и прозрачни търгове.

 

Политическият дневен ред на Кремъл определя като основен приоритет на външната му политика задържането на пазарните позиции на на Газпром до потребителите в България, Сърбия, Унгария и Австрия, като се отказва равноправен и справедлив достъп на конкурентни търговци на LNG. Газпром успя да блокира 90% от входния капацитет и 80% от изходния капацитет на разширяването на Турски поток през България до Сърбия, както и критичен капацитет за обратен транзит към Румъния през Транс-Балканския газопровод, пленявайки в аванс ключови пазари в продължение на години, което цели ефективно да откаже алтернативните доставчици на газ да доставят газ на Украйна.

 

Осигуряването на алтернативни газови и енергийни доставки за всички страни в Източна Европа – включително Украйна, Молдова и Беларус, би лишило Кремъл от енергийния лост в двустранните отношения и би позволил на всяка от тези страни по-независими и равноправни енергийни и политически отношения с Русия. Подобен енергиен „Маршал“ план на ЕС-САЩ е най-добрият вариант от гледна точка „разходи-ползи”, като се помогне на Украйна да се справи с вътрешните икономически и политически предизвикателства и разработи привлекателен конкурентен модел на развитие на границите на Русия.

 

Агресивните действия на Москва на газовия фронт преследват ефект на „двойното убийство“ – първо заобикаляйки Украйна, да нарушат критичните макроикономически и финансови баланси като лишат страната от приходи и второ, да блокират достъпа до Украйна конкуренти с алтернативни доставки.

 

Подпомагането на Украйна в усилията и да осигури безпрепятствен достъп до световния пазар за втечнен природен газ и алтернативни доставчици в Южния газов коридор предлага най-доброто съчетание от стратегия и бизнес, което може да синергизира усилията на правителствата и бизнеса в САЩ и ЕС с незабавен благоприятен ефект върху целия регион на ЦИЕ.

 

Преди 105 години една от великите фигури в българската социал-демокрация – Георги Кирков, написа в книгата си „Руският народ, тиранията на руския царизъм и завоевателните авантюри – България и интригите на Русия“, зове Европа да се изолира от имперска Русия като подкрепи възстановяването на държавата Украйна.

 

Колко модерни геополитически анализатори или политически лидери са се издигнали до това прозрение?

 

От Илиян Василев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар