russia europa

 

Предпочитания от мен за ориентир руски дипломат е посланик Чижов, който е начело в личната ми класация по откровеност по почти всички горещи теми в отношенията между ЕС и Русия. Кремъл му е поверил задачата да предизвиква ЕС на негова собствена територия всеки път, когато Европейският съвет, Европейската комисия или Европейският парламент приемат действие, което засяга интересите на Москва. Ясен белег за личното доверие на президента Путин към него е фактът, че Владимир Чижов прекарва рекордна 14-та година като постоянен представител на Русия към Европейския съюз.

 

Той не губи много време преди да се опита да успокои руските граждани, приятелите и партньорите на Русия, че измененията, приети от Европейския парламент в газовата директива на 4 април, няма да засегнат проектите Северен и Турски поток. Накратко, Москва няма за какво да се безпокои.

 

И все пак, поглед към текста на изменението със сигурност води към мисли в напълно различна посока.

 

Няма съмнение, че веднага щом измененията станат закон, а това трябва да стане до края на 2019 г., ще бъдат разширени правомощията на Европейската комисия да наблюдава и контролира газопреносна инфраструктура, която навлиза и влияе върху вътрешния газов пазар на ЕС.

 

По време на мандата на посланик Чижов в Брюксел Газпром научи по трудния начин, че пожелателните му тълкувания рядко се превръщат в реалност. А щетите от подценяването и игнорирането на ролята на Брюксел растат лавинообразно. Москва изглежда усвоява твърде бавно уроците.

 

Има няколко ключови аспекти на промените, на които, въпреки оптимистичните коментари на Чизов, „Газпром“ и неговите партньори ще трябва сериозно да обърнат внимание.

 

Първо, Европейската Комисия официално ще се превърне в окончателното равнище за вземане на решения за цялата газова инфраструктура, която навлиза на територията на ЕС. Националните регулатори в държавите-членки на ЕС, където инфраструктурата на трети страни за първи път влиза, ще играят подчинена роля. Отсега нататък, както офшорният Северен поток, така и частта на сушата на Турски поток, ще се нуждаят от предварителна процедура за съответствие. При това независимо от съществуващи междуправителствени споразумения или подобни на корпоративно равнище, като всяка държава-членка ще бъда задължена да уведоми Комисията и да потърси становището и на всеки етап от реализацията на проекти за газопреносна инфраструктура – проектиране, строителство и най-вече на етапа експлоатация.

 

Ключовата дума в промените в газовата директива е „конкуренция“ – въздействието на нова и съществуваща газопреносна инфраструктура върху конкуренцията. Въпреки че националните регулатори в първите страни на влизане ще запазят ключовата си роля, правото на вето, както посочихме, остава в Брюксел.

 

Актуализираната версия на газовата директива на ЕС засегна оголен нерв в българското правителство, отразено в начина на гласуване на българските евродепутати, както от управляващата коалиция, така и от социалистическата опозиция – или с „не“ или с „въздържал се“.

 

За цялата извършена досега работа по продължаване на Турски поток през България, независимо от различното брандиране на проекта – от Балканския газов хъб през Българскии поток до по-абстрактната и общо формулировка – „разширяване на българската газопреносна система“ – проектът неизбежно ще трябва да бъде подложен на процедура за преглед и съответствие, преди да получи зелена светлина за експлоатация.

 

Новата Газова директива на ЕС не е единствената референтна точка, която следва да се отчете от инициаторите на продължението на Турски поток – трябва да се прилагат правилата за обществените поръчки и основните стандарти за прозрачност и добри практики за корпоративно управление.

 

ЕК със сигурност ще трябва да оцени и отчете въздействието на проектите върху конкуренцията, както и прозрачността на финансиране на проекта, доставчиците и подизпълнителите, които на този етап не се разкриват. Всичко това влияе върху пазара.

 

Промените в газовата директива на ЕС разширява дефиницията за междусистемен интерконектор до „газопреносна линия, която пресича или свързва граници между държави-членки или между държави-членки и трети държави до границата на юрисдикция на Съюза“. Следователно частта от новия предложен газопровод, който пресича българо-сръбската или българо-турската граница, ще има статут на междусистемна връзка, която трябва да покрива регулация на ЕС относно разпределението на капацитети и тарифите.

 

При всички случаи – разпределение на 80 или 90% от капацитета на междусистемните връзки в полза само на свързани с „Газпром“ дружества – със сигурност не отговаря на Директивата на ЕС за природния газ и по всяка вероятност ще се счита за несъответствие.

 

Негативното въздействие върху конкуренцията не се отнася само до неруската конкуренция, но и до руски износители на газ – Роснефт, Лукойл, Новатек, които нямат достъп до газопроводите за износ на Газпром.

 

България без съмнение ще се нуждае от дерогация, но механизмът за уведомяване, разглеждане и предоставяне на дерогация от ЕО не е нито бърз, нито се подразбира. В допълнение, официалната процедура за дерогация може да бъде започната само след като промените влязат в сила, което може да отнеме поне още 9 месеца. Във всеки случай това са обстоятелства извън България и нейния контрол.

 

При най-добро желание от страна на Европейската комисия и като се позоваваме на най-близкия прецедент до казуса – газопровода Опал – отне почти две години, за да се изчистят всички етапи на преглед за съответствието. В крайна сметка германският регулатор и ЕК постигнаха съгласие за 50 процент дългосрочно освобождаване от условието за „достъп на трети страни“. Други 20% от капацитета на Опал (в случай на търсене) трябваше да бъдат продадени на трети лица през германския хъб Газпул, като тарифите не можеха да падат под минимално базово ниво. Останалите 30% от капацитета на „Опал“ трябваше да бъдат продадени на допълнителни търгове, което позволи на „Газпром“ да увеличи своя дял до над 80%, но само на краткосрочна основа със задължителна опция за освобождаване на капацитета.

 

При разширяването на Турски поток през България – и двете гранични междусистемни връзки с Турция и Сърбия се нуждаят от индивидуални процедури за дерогация, което само по себе си е твърде значителна претенция към ЕК, тъй като конкурентите на Газпром са лишени от равни условия за достъп до Сърбия и Унгария чрез този целево изграден газопровод. Следователно една по-гъвкава и най-вече отворена към конкуренти схема за разпределение на капацитета над 50%, които могат да бъдат отпуснати за дългосрочно резервиране от Газпром, е просто неизбежна.

 

Малък е шансът ЕК да се съгласи с 80-90% контрол на Газпром от входно-изходния капацитет от българската газопреносна система, като се има предвид дългогодишната история на противопоставянето от страна на Брюксел на Северен поток и почти 100% зависимост на България от руски газ за доставки и транзит, която ще предпостави монополно влияние на компания в целия регион.

 

Тарифите, уточнени в хода на третия етап от пазарния тест на Балканския Газов Хъб – също ще бъдат предмет на преглед от антитръстовите и регулаторните органи на ЕК – дали те наистина са пазарно-ориентирани и отразяват реалните разходи за развитие на газопровода, като не позволяват кръстосани трансфери на ценови привилегии между различните входни и изходни точки на газопреносната система на България, с цел да се задоволи нежеланието на Газпром да плати определени по-високи пазарни тарифи.

 

Това няма да е нищо непознато за Комисията, доколкото понастоящем транзитните тарифи базирани на системата на пощенската марка, които Газекспорт сега плаща, са между 2-3 пъти по-ниски от пазарните тарифи на вход-изход, плащани от всички останали спедитори. Тарифното споразумение между „Булгартрансгаз“ и дъщерните дружества на „Газпром“, въпреки опитите да се използва настоящия договор за транзит, изисква напълно нов договор, който да отчита европейските изисквания.

 

Обновената газова директива на ЕС ще даде възможност на националните регулаторни органи да предоставят ограничена във времето дерогация, съвместима с пазара, но само за съществуваща тръбопроводна инфраструктура с трети държави. В случай на нова и „съществена” инфраструктура, каквото без съмнение е продължението на Турски поток, българският национален регулатор ще може да даде подобно изключение, само при спазване на проверими и одобрени от ЕК строги условия.

 

Възможността за национална регулация при предоставяне на изключение от правилата на единния пазар на ЕС изисква недвусмислени доказателства, че въпросната инфраструктура е първо, от съществено значение за националната регионална енергийна сигурност, т.е. без нея потребителите /не операторите на транзитни системи/ няма да имат алтернатива и второ, че без предоставеното изключение тя не може да бъде изградена, т.е. финансирана. Дерогация, според газовата директива, не е необходима само за островни държави като Малта и Кипър. Но нито България, нито Сърбия, нито Унгария попадат в тази категория.

 

Има още едно основание за търсене на освобождаване за нова инфраструктура за пренос на газ от спазване на условията на Газовата директива на ЕС – когато се налага от необходимост да се постигнат параметри при възстановяване на инвестициите или по съображения за сигурност на доставките, но отново само при условие, че исканата дерогация не нарушава конкуренцията и ефективното функциониране на вътрешния пазар на природен газ в ЕС.

 

Едва ли можем да си представим как почти пълният пазарен контрол от страна на „Газпром“ на продължението на Турски поток няма да навреди на конкуренцията в тази част от пазара на природен газ в ЕС. Трябва да се отбележи, че преди да бъде предоставена дерогация, Газовата директива на ЕС предвижда обширен процес на консултации от страна на ЕК с всички държави-членки относно въздействието и върху регионалния пазар, в нашия случай с Румъния, Гърция, Хърватска.

 

Скоростта, с която „Булгартрансгаз“ прокара търга за ИДС за продължение на Турски поток, се обяснява със стремеж газопроводът да бъде завършен до влизането в сила на промените в газовата директива. Проблемът е, че дори проектът „Северен поток 2“, който е далеч по-напреднал от удължаването на Турски поток, не се очаква да влезе в експлоатация преди началото на 2020 г., което ще наложи и за него търсенето на дерогация.

 

Като имаме пред вид реалното състояние на проекта и че истинската работа по удължаване на Турски поток през България ще започне най-рано през третото тримесечието на 2019 г., става ясно, че на практика е невъзможно новият газопровод да влезе в експлоатация преди влизането в сила на промените в директивата.

 

В крайна сметка българския участък на Турски поток не обслужва преди всичко собствените нужди на България. Той ще има дълбоко въздействие върху целия газов пазар в Югоизточна Европа, което оправдава намесата и загрижеността на ЕК за влиянието върху конкуренцията на посочената газотранспортна инфраструктура.

 

Българското правителство и държавният газов оператор – „Булгартрансгаз“, които реализират продължението от 440 км, биха могли да продължат реализацията му, без да се съобразят и без да изчакат влизането в сила на промените в газовата директива, но само на свой собствен риск, като възложат изпълнението на ИДС договора на консорциума, ръководен от саудитската компания „Аркад“.

 

Просто е въпрос на разлика в потенциалните невъзвратими загуби и анти-европейската реторика, която ще последва.

 

От Илиян Василев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар