Вляво - страници от "Соборное Уложение" - сборник руски закони от 17 в., в които за пръв път напускането на границите на страната е обявено за престъпление. Вдясно - карта на кореновите DNS сървъри (rootservers.org)

Вляво – страници от „Соборное Уложение“ – сборник руски закони от 17 в., в които за пръв път напускането на границите на страната е обявено за престъпление. Вдясно – карта на кореновите DNS сървъри (rootservers.org)

 

  •  • Интернет е идентифициран от руските власти като първостепенна заплаха за сигурността на управлението в Кремъл.
  •  • Налагането на контрол върху рускоезичния Интернет е поставено за цел на „национален проект“ наречен „Цифрова икономика“.
  •  • Освен като защитна мярка „суверенният Интернет“ може да се използва от режима така, че в избран от него момент да прекрати достъпа на руските потребители до външния Интернет
  •  • Кремъл се стреми да заимства китайския модел за затворен интернет, но този модел не може да бъде повторен в Русия със същата ефективност.

 

На 14 декември 2018 г. в руския парламент е внесен законопроект насочен към „безопасното и устойчиво функциониране на мрежата „Интернет“ на територията на Руската Федерация“. Негови автори са председателят на юридическата комисия към горната камара на руския парламент Андрей Клишас, Людмила Бокова – член на горната камара и депутатът от Либерално-демократическата партия Андрей Луговой. Законът е приет на първо четене през февруари 2019 г.

 

По своя замисъл, проектът за изменение на редица руски закони ще доведе до качествено ново ниво на контрол на руската цензура и тайни служби върху комуникациите и материалите провеждани през интернет на територията на Руската федерация.

 

Кратка предистория

Целенасочените усилия на режима на Путин да контролира Интернет в Русия се датират от 2012 г. През март 2012 г. в Русия се състояха президентски избори, които послужиха за потвърждаване и легитимация на властта на Путин, чиято победа беше обявена след първия тур. Протестите срещу режима започнали още в последните месеци на 2011 г. (станали известни като „снежната революция„) се засилиха в реакция на изборите и продължиха спорадично до средата на 2013 г.

 

Протестното движение, което е безпрецедентно в историята на Путинска Русия, сериозно насочи вниманието на властите към заплахата, която свободната Интернет комуникация представлява за режима.

 

С възможността си да предостави свободна от контрол среда за разпространение на информационни материали, за организация и комуникация на опозицията, за формиране на опозиционно лидерство, за връзки с руската диаспора в свободния свят и за координиране на действията на опозиционни групи намиращи се на огромни разстояния помежду си, Интернет беше идентифициран от руските власти като първостепенна заплаха за сигурността на управлението в Кремъл.

 

През 2012 г. е поставено и началото на руския единен регистър на забранени имена на домейни. Държавата изисква от интернет-доставчиците да блокират сайтовете в списъка, който регулярно се опреснява и се изпраща до тях. Регистърът се поддържа от Роскомнадзор – федерална служба към руското Министерство на цифровото развитие, връзките и масовите комуникации, разполагаща с около 4000 души персонал в цялата страна и осъществяваща мониторинг и филтриране на достъпните в руския Интернет страници.

 

През лятото на 2014 г. Русия провежда учение с цел проверка на реакциите на държавни служби в случай на изключване на страната от световния Интернет. Това, както и последвалите го подобни учения, са мотивирани в голяма степен и от чувство за несигурност на руските официални власти относно надеждността на достъпа на страната до Интернет, в светлината на наложените санкции след анексията на Крим. Информация в медиите дава тогавашният министър на комуникациите Николай Никифоров.

 

След налагането и разширяването на санкциите, надеждите че недостигът на специализирано технологично оборудване ще се запълва от руски фирми не се оправдават. Вместо това Русия започва да внася все повече техника от Китай, като временно изглежда, че Китай ще поеме водеща роля в изграждането на руските системи за следене на трафика и ограничаването му в границите на страната. През юни 2016 г. Путин и Си Дзинпин подписват декларация за сътрудничество на двете страни в киберпространството

 

Русия прави постъпки, но в крайна сметка се отказва от директно сътрудничество с Huawei в производството на хардуер за съхраняване на данни, по всяка вероятност поради съображения за сигурност, нежелание за обвързване с Китай като единствен източник на хардуер и софтуер, както и от подозрения че китайците ще шпионират руската комуникационна инфраструктура, ако им бъде предоставена роля в подобряването ѝ.

 

През 2019 г. излиза наяве неофициална информация, че Роскомнадзор е отправила искане към Google за модифициране на резултатите от търсене по определени ключови думи. Това се разглежда като победа за Роскомнадзор, който от 2017 г. оказва натиск върху Google по този въпрос, включително налагайки глоба от 500 000 рубли през 2018 г.

 

Програмата Telegram Messenger се появява през 2013 г. Тя предоставя възможност за криптирана текстова комуникация без посредник между двама души, без съобщенията да се съхраняват в някаква междинна точка между тях. Програмата също дава възможност съобщенията да бъдат автоматично изтривани и от машините на общуващите чрез нея, така че от разговора не остава никаква следа. През април 2018 г., в изпълнение на съдебно решение, Роскомнадзор разпореди на руските интернет-доставчици да започнат да блокират Telegram. Причината – Telegram отказват да предоставят криптиращите си ключове на Федералната служба за безопасност (ФСБ), което би позволило на руските власти да подслушват комуникацията между ползватели на Telegram. Ръководителят на Роскомнадзор Александър Жаров казва пред медии, че ще бъде отправено искане към Apple и Google да блокират достъпа от Русия до мобилното приложение Telegram в платформите си App Store и Google Play.

 

От юли 2018 г. в Русия влезе в сила т.нар. пакет закони „Яровая“, по името на вносителката Ирина Яровая. Нов закон за съхраняване на архиви на комуникациите на мобилните оператори и интернет доставчиците изисква от тях да пазят декриптирани копия на комуникациите за срок от шест месеца назад. И при най-добро желание, това изискване е физически неизпълнимо, заради обема данни, необходимото място за съхраняването им и невъзможността да се декриптира част от комуникацията, до която службите изискват достъп. От 2018 г. тече поетапното изпълняване на изискванията, като по план доставчиците на комуникационни услуги трябва да са готови да изпълняват всички изисквания към 2023 г.

 

Преформулиране на стратегията

През 2019 г. налагането на контрол върху рускоезичния Интернет и върху достъпа до Интернет ресурси от територията на Русия вече е поставено за цел на „национален проект“ наречен Цифрова икономика.

 

Годините изминали от 2011-а насам очертават тенденция и съзряване, както на опозицията на режима, така и на репресивния апарат. Тръгвайки от масово преследване и арести на опозиционни автори в Интернет и с натиск за заглушаването на опозиционни гласове упражняван върху интернет-доставчиците, руските служби постепенно започват да мислят и действат по-мащабно. Днес натискът от страна на руската държава се премества върху глобалните платформи – Facebook, Google, Twitter. В същото време близки до режима интереси постепенно овладяват големите интернет-доставчици в страната.

 

След като опитите да се въздейства директно върху потребителите на платформите със силата на репресивния апарат, сплашването и автоцензурата се оказват неефективни и трудоемки, по-разумната стратегия е да се преговаря със самите платформи. Те притежават много по-добра техническа експертиза и контрол, даващи им възможност сами да осъществяват цензура при изискване от страна на държавата, и при намален имиджов риск за държавата-поръчител на цензура.

 

За съжаление трябва да се отбележи, че лидерите на популярните платформи по принцип са склонни на такова съдействие в името на това бизнесът в съответната държава да върви, а в някои случаи сами канят държавите „на помощ“ и демонстрират готовност да прилагат политическа и идеологическа цензура над потребителите си.

 

Преследването на платформите, в съчетание със съществуващите методи на сплашване и подтикване към автоцензура насочени към редовите потребители, е едната страна от комплексната стратегия на режима на Кремъл за контрол над рускоезичния Интернет. Другата страна се разкрива, ако подложим на анализ руския национален проект „Цифрова икономика“.

 

Към „суверенен Интернет“

Захранен с бюджет от поне 20 млрд. рубли – повече от два пъти бюджета на самата служба Роскомнадзор – проектът предвижда техническото и кадрово обезпечаване, което да позволи на руските служби да следят интернет трафика на територията на Русия и при съответното нареждане – да изолират намиращите се в Русия сървъри и интернет потребители от „големия“ световен Интернет. В такива условия ще стане възможно съвкупността от интернет сайтове намиращи се на територията на Руската федерация да функционира като един огромен „интранет“, в който за руснаците ще са достъпни единствено сайтове намиращи се в Русия и контролирани от ФСБ и Роскомнадзор, а външни на Русия компютри няма да могат да се свържат с тези в нея без разрешение.

 

По този начин Русия се стреми да приложи на своя територия китайския модел – затваряне на мрежата на територията на Русия чрез установяването на „държавни“ DNS сървъри, дублиращи и избирателно подменящи съдържанието на глобалните DNS сървъри – възможност за цензуриране чрез отказ от достъп до нежелани материали.

 

Най-грубото обяснение на DNS сървъра е да го сравним с телефонния узакател, само че в много по-глобален мащаб. Сървърът съдържа списък от четими от потребителите имена на домейни („интернет сайтове“) със съответстващ на всяко име IP адрес (поредица от числа), нужен за да бъде открит съответния сайт в рамките на глобална мрежа. Когато отворим сайт в интернет достъпваме DNS сървъра, който търси в своята база-данни съвпадение между името на сайта който се опитваме да отворим и IP адрес, с който да ни свърже.

 

От страна на руската държава, проектът за „суверенен Интернет“ се аргументира разбира се със съображения за сигурността на националното интернет-пространство. Адвокатите на „суверенния интернет“ издигат потенциалната заплаха при влошените отношения със САЩ, в случай на военен конфликт руските домейни да бъдат премахнати от базовите DNS сървъри, които се намират в САЩ. Алтернативно, но със същия ефект, би могъл да бъде временно премахнат руския диапазон от IP адреси, така че на имената на руски домейни да няма съответстващи адреси, или да бъдат променени международните схеми за маршрутизация на трафика, така че руският сегмент от Интернет да бъде изключен от връзка с останалата част от мрежата.

 

Какъвто и метод да си представим за лишаване на Русия от достъп до интернет, такъв сценарий е изключително слабо вероятен, по множество причини. Първо, дори всички имена на руски домейни да бъдат махнати от американските коренови DNS сървъри, остават множеството копия на DNS записите съществуващи на независими едни от други сървъри по целия свят, както и в самата Русия. Такава атака върху руския интернет би била крайно неефективна и достъпът би бил възстановен в рамките на часове. Второ, такова действие би причинило хаос и нанесло щети по целия свят, далеч не само в Русия. Отнемането на IP адресите и DNS имената би било незаконно в търговскоправен смисъл и би дало основание за повдигане на огромен брой искове на неизчислимо голяма стойност. Трето, в случай на открит въоръжен конфликт между НАТО и Русия, спирането на достъпа на руските граждани до световния Интернет би било по-скоро против интересите на НАТО, тъй като Интернет в Русия е единствената среда за комуникация, която не е под пълен държавен контрол.

 

Точно в последното се състои и проблемът за руското държавно ръководство. Въвеждането на всички законови, технически и кадрови мерки по осигуряване независимото функциониране на Интернет „в отделно взета страна“, както си го представят в Кремъл, освен като „защитна мярка“ може да се използва от режима така, че в избран от него момент да прекрати достъпа на руските потребители до външния интернет, като ги затвори в рамките на един огромен „руски интранет“. Това идва като бонус към възможността да се следи и слуша интернет трафика и може да се прилага както върху отделни мрежи, така и върху специфични IP адреси. Теоретично, с формално съдебно разрешение, след отправено искане от МВД или ФСБ, достъпът на даден компютър или телефон до външния интернет би могъл да бъде спрян.

 

Разминаването между желания и възможности

Стремейки се да създаде възможност за затваряне на Интернет на територията на Руската федерация, Кремъл заимства китайския модел за регулиран като достъпно съдържание Интернет. Но този модел не може да бъде повторен в Русия със същата ефективност. Има няколко важни разлики между Китай и Русия, които се превръщат в непреодолими пречки.

 

На първо място, Русия има по-значима и по-активна политически диаспора в Европа и САЩ отколкото има Китай. Културната, езикова и географска близост с демокрациите в Европа и Америка винаги ще е по-голяма за руснаците отколкото за китайците и затварянето за интернет комуникации няма да достигне същите нива. Но по-големият проблем на Русия е невъзможността й да постигне икономическа самодостатъчност.

 

Така стигаме до втората голяма разлика. Китай е икономически гигант, включително в IT индустрията, докато Русия изнася суровини за 60% от бюджетните си приходи. Китай може да си позволи да се затвори за най-големите външни социални мрежи като facebook, twitter, Google Maps, защото това се компенсира от аналогични на тях платформи, правени от местни софтуерни гиганти (Tencent, Alibaba, Baidu) и адаптирани към китайските и азиатски потребители.

 

На трето място, Китай има около 10 пъти по-голямо население от Русия (1.4 млрд срещу 144 милиона) с около 700 милиона активни интернет потребители – почти една четвърт от световното „интернет население“. Освен че има огромен производствен потенциал във всички сектори, Китай има и потребителите, за които това производство работи.

 

На тези фактори се дължи възможността на Китай, дори затворен за външния интернет, да има динамична интернет-базирана търговия, където произведени в Китай стоки се продават през китайски интернет-магазини на китайски клиенти. Изграждането на такъв затворен модел е непостижимо за Русия.

 

Това повишава неимоверно социалната и репутационна цена на затварянето на Русия в рамките на „национален интернет“. Отрязването на достъп до услуги като Amazon, Google Maps, iTunes, Netflix ще се усети много тежко от руските потребители, защото няма да има местен заместител.

 

Простият извод е, че преди да се заяви като самодостатъчна интернет-сила, една държава трябва да си е написала домашното в реалната офлайн икономика. И в тази градация стъпала не могат да се прескачат. В крайна сметка от прилагането на китайския модел за затворен вътрешен интернет, Русия ще повтори донякъде успешно единствено репресивната страна на този модел, без да може да копира нищо от примамливата му страна и без да може да предостави заместители на тези услуги, от които силово ще лиши потребителите в името на борба с въображаеми заплахи.

 

Руският суверенен интернет е със спорна техническа изпълнимост, политически и финансово скъп, а ефективността му съмнителна. Въпреки това режимът в Кремъл ще продължава с опитите да затяга контрола върху интернет комуникациите в Русия, като част от усилията си за удържане на общественото недоволство от тежкото икономическо и социално положение, в което се намира страната.

 

От Георги Антонов

This entry was posted in България, Европа, Регионът and tagged , , by Georgi Antonov.

За Georgi Antonov

Георги Антонов е роден през 1985 г. През 2004 г. започва да изучава балкански езици и литература в специалност "Балканистика" в СУ. През 2006 г. прочитайки първата глава от учебника на Христо Матанов решава че иска да се научи да пише тъкъв тип текстове и записва като втора специалност новооткритата тогава в Исторически факултет "Минало и съвремие на Югоизточна Европа", където изучава политическа и икономическа история на Балканите, както и история на политическите идеи. През 2011 г. завършва втората си специалност с отличие. От 2008 г. работи като програмист, понастоящем в "Web & Mobile" отдела на българската компания Bulpros. Писането за Bulgaria Analytica му носи голямо удоволствие, защото му дава възможност да се занимава с работа "по специалност", дейност на която досега е гледал по-скоро като на луксозно развлечение. Интересите му са в областите на международните отношения, съвременна история и технологиите.
В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар