Прочетено:3434
fasada4

  Времето е разновидно – то не само погребва, а и възкресява всяко настояще, коригирайки при това разместените през вековете ценности. Така е извън литературата, така е и в литературата, така е и в целокупното битие. Някак си естествено и незабележимо, без наше усилие, времето винаги възстановява и съхранява статуквото. Прави го, като година след година и епоха след епоха поставя нещата на мястото им. Така времето разграничава по-убедително от историци и философи преходното от непреходното, то носи в плътта си тихата, но несъкрушима победа на духовността над конюнктурата.   За всичко това си мисля и премислям, спомняйки си Алековото „европейци сме ний, ама все не дотам”. Така е било по времето на Бай Ганьо, така е било и във всички последвали времена, така е и до ден днешен –