Перспективата Русия да бъде заобиколена от натовски държави в Черно море не е абстракция

 

russia_nato

 

Преди време показах заглавието на един проруски сайт в Украйна, който бе използван от Кремъл за да отправи недвусмислено предупреждение към българското правителство – или прекарвате Турски поток през България и не се съобразявате със САЩ или ви спираме природния газ и замръзвате следващата зима.

 

Capture

 

Подобен провокативен език руското правителство не може да си позволи, нито който и да е от официалните представители. Нито Мария Захарова, нито Песков, нито Путин, нито Лавров. Изключено. За това пък руската „машина устрашения“ – на заплахите, работи с подставени лица, с освободени от задръжки политици като Жириновски, медийни играчи като Кисельов или рицари на задкулисието като Решетников. В полусенките и полутоновете човек може да намери много повече възможности за въздействие, отколкото чрез преките официални канали.

 

Идеята на подобни „скрити“ послания е да бъдат подхванати от местните ретранслатори – политици, бизнес и медии, които да създадат обществен натиск върху българските официални лица, които вече да вземат изгодните за Москва решение.

 

По същата схема вчера Съвета на Федерацията на Русия прие декларация по случай 70-та годишнината от създаването на НАТО. Тя бе прочетена от бившия съветски посланик Кисляк, който вече е сенатор от Мордовия. В декларацията и в неговото изказване има доста неща от традиционните интерпретации от съветски времена – за изначално деструктивната роля на НАТО, за „ангажиментите“ за неразширяване на Запад. Съветът на Федерацията на Русия изпраща тази декларация до Парламентите на страните от ЕС и НАТО. В някои проправителствени СМИ пуснаха отделни пасажи, които прераснаха в свободно надграждана истерия в социалните мрежи.

 

Capture1

Нерде Стамбул, нерде Ямбул.

 

Идеята е отново да се внуши през неофициални канали на страните, че колчем НАТО се опита да отвори за международно корабоплаване Керченския проток, войната между Русия и НАТО е неизбежна. И тук започна свободното надграждане над новината, което завърши с ксерчендото – Русия може да употреби ядрено оръжие срещу страни членки на НАТО, в това число и България.

 

Официални заявление от руски държавни лица няма да намерите. Така руското ръководство винаги може да каже – ние не отговаряме за изявление на частни лица.

 

В същност каква е идеята за истеризацията на темата Керченски проток и мисията на военните кораби на НАТО в Черно море?

 

Освен анексирането на Крим, Кремъл де факто анексира и Керченския проток, защото няма режим на свободно преминаване на украински и международни кораби. Пристанищата Мариупол и Бердянск фактически са откъснати от световния океан и икономиката на двата града запада.

 

Това е не само грубо нарушение на международното право, но и ескалация на напрежението между Запада и Русия. Едностранно наложения режим на определяне кой може да преминава и през какъв режим на проверка от страна на Русия е недопустим.

 

Ако Украйна беше член на НАТО, Русия никога нямаше да си позволи да действа по този силов начин. Сега Москва тръгва към съзнателна ескалация за да заплаши обществата в страните членки на НАТО, че ако приемат Украйна и Грузия, те рискуват пряка ядрена конфронтация с Русия.

 

Именно с тази цел бяха откъснати територии от Грузия и Украйна – за да не се позволи на тези страни да станат членки на НАТО. Кремъл с тревога наблюдава еволюция в редица страни на Алианса, в това число и във Вашингтон, относно допустимостта на членството на тези две черноморски страни в НАТО, като се цитира примерът на Западна Германия, която нямаше контрол върху цялата си територия.

 

Подобно развитие, макар и хипотетично, не може да не тревожи руските ръководители, защото тогава Русия ще има за съседи по Черно море само натовски държави.

 

Тази перспектива вади от равновесие редица руски ръководители, което ги кара да усилят до максимум манипулации и заплахи, които да изкарат на улиците на страните членки на НАТО и ЕС хора, стресирани от вероятността за руски ядрени удари.

 

Отговорът на въпроса – каква е тежестта на изявления и декларации на Съвета на Федерация на Русия в руската външна политика, не е сложен. Би било грешка ролята им да се надценява, защото нямат самостоятелно значение извън контекста на реалните анонси и практически действия на Кремъл. Факт е, че санкциите след Крим бяха надградени с нови санкции след Керченската блокада, а кумулативното действие оказват прекален голям натиск върху икономиката и обществото в Русия. За това Владимир Путин инвестира в лична сигурност – специални части, репресивен апарат и медии.

 

Последни допитвания до общественото мнение в страната показват рязък спад на хората, които са склонни безусловно да оценят анексията на Крим като позитивно събитие. И тъй като облаците на външно-политическия сезон се сгъстяват, демонстрацията на решимост от страна на НАТО в Черно море, както и информацията че Пентагона обмисля доставката на самолети Ф-35 за Румъния и Полша, не остават незабелязани.

 

НАТО недвусмислено заяви, че Черно море не е руско и посланието бе чуто в Москва, което провокира добре познатата реторика и закани с употреба на ядрено оръжие срещу по-слабите звена в НАТО.

 

От Илиян Василев

 

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар