Володимир Зеленский не е „проруският“ кандидат – зад него са технократите, предадени от Петро Порошенко

poroshenko zelenskii

 

Победата на шоумена Володимир Зеленский на предстоящия втори тур (21 април) на изборите за президент на Украйна е почти сигурна. Въпреки че с лека ръка на канцлера на Германия Ангела Меркел, Европейският съюз дружно подкрепи действащия държавен глава Петро Порошенко, шансовете му за преизбиране се стопяват с всеки изминал час. Тъжното за България пък е, че бесарабските българи гласуваха масово за кандидата на Москва – ексминистъра на енергетиката в администрацията на Виктор Янукович, Юрий Бойко. На втория те ще гласуват за Зеленский, след като в навечерието на втори тур, рейтингът му сред украинците удари 72% срещу едва 25%. Но успехът му не се базира само на симпатиите на рускоезичните региони, а на екипа реформатори и технократи с ясна визия за „деолигархизираната“ Украйна в ЕС и НАТО.

 

На 1 април се оказа, че се смееше само един човек в Украйна – комедиантът, шоумен, продуцент и медия мениджър Володимир Зеленский. Той е на 42 години, занимава се с бизнес от поне 15. Има собствена империя от продуцентски компании, предавания и концертни турнета на стендъп-шоута с флагманската „Студия Квартал 95“ и над 500 души персонал. Шоутата им и сериали спечелиха милиони от продажба на украински и руски телевизии. А сериалът „Слуга на народа“ със Зеленский в главната роля (за учител по история, спечелил изборите за президент) вече е продаден на американските Netflix и Fox. Резултатът е около $100 млн. лично състояние и само $3,7 млн. разходи за президентската надпревара – най-креативната кампания в историята на Източна Европа след падането на Берлинската стена.

 

Харизматици извън политиката

 

Кампанията на Зеленский разчупи стереотипите – докато Петро Порошенко и останалите 37 кандидата предпочитаха да организират митинги и да раздават хранителни стоки с листовки на пенсионери, лидерът на тази кампания снимаше ярки видеа, клипове, послания и използваше усилено социалните мрежи. Това е показателно, че ерата на всевластието на традиционните телевизии в Източна Европа и бившия СССР отмина. Няма ли те в YouTube и Facebook, никой няма да те търси с дистанционно пред телевизора. Петро Порошенко се опита да отвърне на това със собствени канали в месинджърите Viber и Telegram, със собствени видеа и месиджи към младите, но няма как това да не изглежда закъсняло и на места – демоде.

 

Но въпреки мащабните за инфотейнмънта на Източна Европа успехи, повечето коментатори освен думите „комик“, „стендъпър“, „извънсистемен кандидат“, не знаят какво да кажат за победилия артист и шоумен. Проблемът е в това, че в Европа и в България са на мода руските, но не и украинските телевизии (макар че украинският за българското ухо е много по-разбираем заради запазилите се в езика автентични старославянски думи и речеви обороти).

 

Вестник „Коммерсантъ“ обясни в анализа си „Феноменът Зеленский“, че трендът е световен: „Политиците все повече ще приличат на шоумени, а шоумените – на политици“. Това потвърждава сравнението на някои експерти и агенция Bloomberg не с консервативния президент шоумен Доналд Тръмп, а с решителния мениджър и реформатор Еманюел Макрон, дошъл изневиделица в политиката от банковия сектор. Неслучайно именно с Макрон бе първата задгранична среща на Зеленский, пристигнал в Париж по най-модерния и демократичен начин с полет иконом класа и с такси – електромобил.

 

В България анализаторите са склонни да делят световната политика на „черно“ и „бяло“. Затова изглежда нелепо сравнението със Слави Трифонов – както знаем от интервюто на тв водещия с българския премиер, той няма шансове за политик, защото не е антисистемен и отдавна се е сработил с държавната машина. Което не важи за Зеленский, който критикува властта аргументирано от години, а хората му вярват не заради безплатните концерти. За разлика от Слави, Зеленский не е кандидатът на необразованите националисти, нито пък на елита, нито пък на масовата субкултура. Кандидат е на младите и успелите самонаправили се /селфмейд/ украинци. В България подобни опити бяха направени по времето с Желю Желев, Росен Плевнелиев, Георги Близнашки и, ако щете, президента летец Румен Радев.

Професионалистите в своята сфера, извънсистемни политици, които станаха популярни и традиционните им съперници трябваше да им отстъпят място.

 

Не за Путин, а напук на Порошенко

 

Най-големият пропуск на ЕС е подценяването на кандидата Зеленский и стигматизирането му като „проруски“, в това число и защото е от Източна Украйна – Днепропетровска (Днепърска) област. Той вече обяви в изборната нощ, че при евентуална среща с Путин ще иска връщане на Крим и Донбас, както и следвоенни репарации за разрухата в тези региони. „Ще му кажа колко пари е готов да ни плати за това, което са направили!“, коментира той пред журналисти. Някои виждат в това анонс към Кремъл за договаряне и нормализация на отношенията, което да доведе до сваляне на санкциите срещу Москва.

 

Блокът на Петро Порошенко (БПП) започна да води кампания срещу Зеленский прекалено късно и прекалено агресивно, като го атакува с компромати и билбордове, обявява го за „ръка на Москва“ и впряга ненужно в битката автокефалната Украинска православна църква. „Който гласува за Зеленский, ще – е анатемосан“, плашат в патриаршията на Украйна.

 

Зеленский от своя страна, в интервюта за редица западни медии още преди изборите, посочи какви са му приоритетите. След първия тур обяви десетте най-важни точки от бъдещата си програма.

 

Първата точка включва поканата към САЩ и Великобритания да се включат към Нормандския формат за уреждане на конфликта в Донбас, в който засега участват само Германия, Франция, Русия и Украйна. За целта се готвят визити на Зеленский при Ангела Меркел, Еманюел Макрон и Доналд Тръмп. Важният акцент в тази точка е да се „изгони от масата“ Виктор Медведчук – проруски олигарх, посредник на Путин в качеството си на негов кум.

 

Втората идея е да се спре конкуренцията между Армията в лицето на Генщаба и правителството в лицето на Министерството на отбраната, което пречи на бойните действия в Донбас, както и на преговори с Москва за окончателното мирно споразумение съгласно Минските договорености.

 

Третата предполага назначаване в Антикорупционния съд на съдии, само при участие на международни експерти, в качеството им на авторитетно жури (хората не вярват на местните магистрати).

 

Четвъртата точка предполага внасяне във Върховната Рада на Закон за медиаторство: „Човек трябва да има избор – да се съди ли или да използва други варианти при спорове“.

 

Петата точка предполага блок от икономически проектозакони. Сред тях са данъчната амнистия от 5% от 2020 г., данък за изнесен капитал. „Откраднал си от бюджета, укрил си данъците, извел си парите в офшорите – плати петте процента и си легализирай капитала в Украйна“, казва комикът. За целта иска създаване на нова Служба за финансови разследвания и по-активното включване на Украйна в системата за международен обмен на финансова информация.

 

Шестата точка предполага смяната на ръководството на всички силови ведомства. Кандидатурите за министър на вътрешните работи, на министър на отбраната, на Службата за сигурност (СБУ) и на главен прокурор според Зеленский трябва да бъдат от хора с безупречна репутация.

 

Седмата точка предполага пакет от законопроекти за въвеждане на народовластие, с цел уреждане на местни и национални референдуми, петиции, а също така процедури за отзоваване на всеки от депутатите на местно и национално ниво. Както и за импийчмънт на държавен глава.

 

Осмата точка е също във финансово-икономическия сектор. Предлага финансов одит на държавата чрез иницииране на консултативен съвет от украински и международни експерти. Предполага се това да се случи за 3 – 4 месеца. Идеята е „богатствата на Украйна“ да бъдат прегледани, а някои активи като държавните почивни от времето на Соца станции – приватизирани.

Деветата точка е „секретният план“ за Върховната рада – тя предполага „варианти, които ще учудят мнозина“, ако депутатите откажат да сътрудничат с „народния“ президент.

 

Последната точка е реформирането на Администрацията на президента на Украйна. Целта е да се махнат „кураторите“, които в Киев по примера на Москва управляват всички сфери на националния живот. Според Зеленский АП трябва да има само „функцията на канцелария“, която да „изработва идеи“ за държавния глава. Целта е и да се „разсекрети списъка на гостите“ на предишните държавни глави. Не е тайна, че от времето на Виктор Янукович Петро Порошенко запази „традицията“ нощно време да бъде посещаван от лобисти и олигарси за „да си уреждат“ проблемите.

 

Украйна се стреми към Грузия като модел

 

Бившият президент на Грузия Михаил Саакашвили, неформален лидер на набиращата популярност партия „Рух нових сiл“ (“Движение на новите сили“), която е пълна с реформатори, които заемаха постове в украинската власт, преди Порошенко да се скара с кавказския си приятел. Саакашвили, над година и половина, заемаше длъжността губернатор на Одеска област, а неговите съратници реформираха украинската полиция, която бе превърната по американски и грузински модел в модерна европейска служба.

 

Грузинци заемаха постове в МВР и в Главната прокуратура на Украйна. Зеленский твърди, че би назначил румънката Лаура Кодруца Кьовеши. Много от съратниците на Саакашвили са в щаба на Зеленский, като подготвят реформи в случай, че спечели. Очаква се в Украйна да се върне и олигархът Юрий Коломойский, в чиято телевизия „1+1“ направи кариерата си. Самият Зеленски не крие че има еврейски корени.

 

Неговият комедиен сериал „Слуга на народа“ му спечели изключителна популярност. В него той играе ролята на учителя в средно училище Голобородко, който изведнъж става президент на Украйна. Героят на Зеленский отива на работа с колело, забранява кортежите и заплашва с разстрел корумпираните депутати, като всичко е смесено с голяма доза хумор. Сериалът е на руски език, което му позволи да добие популярност сред рускоговорящото население в бившите страни от СССР и да го продаде на десетки телевизии.

 

Тъй като в Кремъл мразят Саакашвили и екипа му, противопоставили се на инвазията в Грузия при „петдневната война“ в Южна Осетия, привържениците на Зеленский твърдят, че той трудно би могъл да отстъпи от членството на ЕС и НАТО. Но държи на референдум, което може сериозно да затрудни процеса. В екипа на водещия кандидат за президент е и литовският технократ Айварас Абрамовичюс, който е от много години един от най-известните топ мениджърите и банкерите в Естония и Украйна. През 2016 г., в продължение на два месеца, заема поста министър на икономическото развитие и търговията на Украйна. Подава оставка на скандална пресконференция, на която открито обвинява Порошенко и правителството му, че не искат и не планират реформи. Най-мащабната му реформа е абсолютно прозрачната и модерна електронна система за държавни поръчки.

 

Зеленский е атакуван и заради липсата на политически опит. Но извънсистемните Роналд Рейгън, Арнолд Шварценегър, Бепе Грило (основателят на „Пет звезди“ в Италия) и дори на самия Доналд Тръмп са красноречив пример за успешни извънсистемни политици. Професионализмът и мениджърските умения  на Зеленский в сегашното му амплоа може да му помогне и в президентското кресло.

 

Украинците смятат че системата, която е потънала в корупция и свързаност с Русия, с която води война, трябва да се смени и Зеленский изглежда за тях подходящия кандидат. Неотдавна украинската секция на Радио Свободна Европа, напомни за разкритието, че заместник-председателят на Националния съвет за сигурността и отбраната на Украйна и неговият син от години купуват в Русия части за бойна техника и ги препродават на Министерство на отбраната в пъти по-скъпо. Разкритието рязко удари по престижа на правителството и президента.

 

Българите в Украйна – путинисти…

 

Опитах се да направя микросоциологическо проучване с няколко допитвания във Фейсбук сред групите украинци в България и Румъния. Гласувалите за Порошенко са повече, но вероятно това е свързано с административни причини. Както писах неотдавна в сайта Биволъ, в София и Одеса действа сериозна организирана престъпна мрежа от бесарабски българи и чиновници, което доведе до затварянето на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ).

 

Не е случайно, че Петро Порошенко посети България миналата година, което показа добрите му отношения с тандема ГЕРБ – „Патриотите“ и премиера Бойко Борисов. В ответ, в край на 2018 година, в Украйна бе посрещнат с особени почести бившият вицепремиер Валери Симеонов, който бе награден от Антон Киссе и обвинената в корупция Асоциация на българите в Украйна като Човек на годината. След визитата на украинския президент, тръгна и разпространението на продуктите на известния „шоколадов крал“ в Централна и Източна Европа, под марката Roshen, които заляха и българските вериги.

 

В Одеска област силно присъствие и влияние оказва Асоциацията на Българите в Украйна на депутата на Върховната рада Антон Киссе, който е наричан от Саакашвили „член на ОПГ“. Негови представители в София и Одеса, от години успяват да рекетират украинските българи за пари срещу българско гражданство. Затова не е чудно, че украинските българи масово гласуваха за най-проруския кандидат-президент от Патриотичната платформа „За живот“ Юрий Бойко, чиято платформа е против ЕС и НАТО.

 

Самият Бойко бе вицепремиер от времето на Виктор Янукович и бе подкрепен от най-близкия до Кремъл олигарх в Украйна – Виктор Медведчук. Той е довереното лице на руския държавен глава Владимир Путин. Бойко и Медведчук бяха на експромпт визита при руския премиер Дмитрий Медведев миналия месец. На срещата руският премиер обеща, че ако Бойко се представи добре на президентските избори 2019 и заеме 3-то или 4-то място, то „Газпром“ ще направи всичко възможно за да запази транзита на синьо гориво през Украйна, а и цените за украинската компания „Нафтогаз“ ще са възможно най-ниските. Тази “услуга” допринесе за повишаване на процентите на Бойко от прогнозирани 5-8% до 11,2% и изпълнението на програмата минимум от четвърто място, след експремиера Юлия Тимошенко.

 

Младите бесарабски българи в Украйна, сега показват по-голяма склонност да подкрепят Зеленский. Тук изигра лоша шега подозрението на някои украински младежи в България, че ще имат проблеми заради наличието на двойно гражданство, което е забранено в Украйна.

Отделно, остарелите бюрократични закони на Украйна доведоха до слабо участие на украинците в чужбина и заради задължителната регистрация в консулствата и посолствата като гласоподаватели.

 

Те трябваше да се явяват и да се регистрират до 24 март. За сравнение, бесарабските българи от Молдова могат да се явят в своето посолство (както беше на парламентарните избори в края на февруари 2019 г.) и да гласуват с молдовските си лични карти, без да са се регистрирали в дипломатическата мисия. Според телевизия „Громадске“, новото изборно законодателство е блокирано от няколко години във Върховната Рада, в която мнозинството е на Блока „Петро Порошенко“ (БПП) и „Народния фронт“ на експремиера Арсений Яценюк. Та това изглежда като истински „административен ресурс“ на действащия украински президент – милионите в Украинци в Канада или Полша да не могат да си дадат гласа, който не е задължително в неговата полза.

 

От Николай Марченко

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар