gaz1

 

Както предполагах зад официалните резултати от търга за инжинеринг, строителство и доставки на българския участък от Турски поток, се крие много по интересна картина. Проектът е важен и вниманието към него е закономерно.

 

Но остава усещането за договорки и схеми, които се отклоняват от европейските стандарти за проектно развитие и управление, но много близко до тези, които Газпром налага по цялото трасе от Анапа до Баумгартен.

 

Появата на саудитски играч е новост, която се вписва в схемата „да минем под радара“. Вероятно се разчита, че Саудитска Арабия е стратегически съюзник на САЩ и голяма компания от там, може да осигури „тила“ на операцията по преноса изключително на руски газ, като го защити спрямо санкции и реакции от Запада, особено от Вашингтон.

 

Какво Ви говори например това, че саудитската компания, която до този момент няма сравним значим проект и присъствие в ЕС, ще работи със свой персонал и техника без да наема местни? Всеки в бизнеса с проектиране и изграждане на газопроводи ще ви каже, че на практика не е възможна да се мине без местни подизпълнители, да не говорим за доставчици и логистика.

 

Особено като се знае, колко трудно е да се оформят документи – работни визи и прочие документи на лица извън ЕС, да не говорим за евровалидни документи за сертификати, лицензи и  професионална квафилификация.

 

Формално погледнато, Аркад имат италианска компания, която ми могла да попълни празнината, но ако съпоставим мащабите на нейните операции до този момент, кадровия и състав и проекта в България, ще разберете, че тази версия не е достоверна, поне не напълно.

 

В същност цялата операция, която Булгартрансгаз реализира, не говори за самостоятелен или независим проект, а за локална и интегрирана част от веригата координирани проекти, които Газпром осъществява в рамките на руската версия на Южен газов коридор, това което на времето бе проекта Южен поток, днес реализирано в умален размер. Да не забравяме, че Турски поток пренася газ, който преминава през инфраструктура, изградена като част от тогавашната руска версия на Южен газов коридор в самата Русия.

 

Не случайно, в различните национални участъци на този възкръснал проект, са ангажирани едни и същи руски и западни компании, което издава общ координационен център.

 

Още по-малко случайно е съвпадението, че спряганият за доставчик Челябински завод за тръби с голям диаметър е същия завод, избран за стратегически доставчик от Газпром, който е доставил тръбите за частта от инфраструктура в Русия. Решенията къде да се похарчат парите се вземат от близки до Владимир Путин олигарси. Това е нормата в Русия – политиците на върха решават кои от близките им „частни“ компании ще реализират схемите. Газпром сглобява цялата логистична верига от проекти, която се реализира през различни контрагенти в България, Сърбия, Унгария.

 

Не търсете нито закон за обществени поръчки, нито прозрачност, нито конкуренция. Всичко е предварително договорено и съгласувано на „политическо равнище“. Надолу изпълняват.

 

Газпром и БТГ играят заедно за да изпреварят влизането в сила на поправките в Газовата Директива на ЕС и най-вече да изпреварят интерконекторите, които могат да осигурят възможност за достъп на конкуренти на Газпром до потребителите в региона. И все пак забавянето на новата версия на Южен поток е неизбежно, проектът трябва да търси дерогация, което означава забавяне от най-малко година.

 

Руският производител на тръби – ЧТПЗ – трудно ще се яви на открит търг, защото руските компании са обект на санкции и антидъмпингови процедури в ЕС и САЩ. Още през 2017 година премиерът Медведев подписа постановление, с което се разреши на руските компании, участници в големи проекти да не разкриват „чувствителна“ информация за подизпълнители, доставчици и участие в проекти, когато те са обект на възможни санкции. БТГ изглежда ползва ноу хауто на руските компании и на премиера Медведев.

 

Няма съмнение, че след разкриване на участници в финансовите и проектни схеми, по които се надяват да се реализира продължението на Турски поток през България, постепенно става все по-ясно, че проектът може да попадне под действието на американският Закон за противодействие на американските противници чрез санкции – CAATSA. Още при приемането му Вашингтон заяви, че основният му фокус са Северен поток -2 и Турски поток с продълженията.

 

Казано в пряк текст – проектът на Булгартрансгаз от вчера е възможен обект на американски санкции и изглежда правителството не си дава сметка за това.

 

Под санкции могат да попаднат както Булгартрансгаз /което е по-малко вероятно/, така и саудитската компания Аркад, руските производители на тръби или подизпълнители. Не случайно политиците у нас вярват, че САЩ няма да наложат санкции срещу саудитска компания.

 

В този случаи и вероятната финансова схема на проекта изглежда лесна за разгадаване. Не за пръв път, големи руски енергийни фирми, които трябва да реализират проект в условията на санкции, я ползват. Удобна е за корупционно действие, като парите удобно преминават през посредници – проектни интегратори, които балансират между различните групи посредници и изпълнители.

 

Подобна схема реализира преди време руската Роснефт с ноторно известната продажба на миноритарен пакет за около 11 милиарда долара, който трябваше да попаднат в определени люде в и извън Русия. Още тогава се опитаха да използват посредници под наем от Залива, включително и от Италия и Швейцария. Те не го правят безплатно, но за авторите е много по-важно възможността схемата да се реализира зад кадър.

 

Трудната роля, отредена на компанията Аркад от Газпром може да бъде именно на  проектен интегратор, които сглобява всички елементи на проектния пъзел, от търговското финансиране, през работата на основните изпълнители и доставчици, като се спести на БТГ невъзможната мисия да спазва закона за обществените поръчки, да удовлетвори посредниците и осигури цялостно финансиране на проекта, което надвишава в пъти приходите на компанията.

 

Не трябва да се изключва скрито участие, включително финансово, на Газпром, в това число при финансиране на покупката на тръби, както и на други ключови плащания по проекта, които се координират формално от Аркад. Тези дължими плащания ще се оформят в дълг, платим от приходите от транзит във времето, като руския газов монопол е и на входа и на изхода. Посочените в съобщението на БТГ неколцина западни компании са „за цвят“, за да неутрализират впечатлението за руския генезис и управление на олекотената версия на Южен поток.

 

Има огромно сходство между схемата, която се прилага при заобикаляне на закона за обществените поръчки, чрез пряко възлагане на държавната компания „Автомагистрали“ за реализация на участъците на Хемус и схемата на БТГ. Така регулация преминава от публично на корпоративно равнище, т.е. извън контрола на обществото. Сега възлагат „накуп“ всичко на Аркад и обществото няма да има право да знае – кой пие, кой плаща, кой доставя, с какви пари, срещу какви ангажименти – защото всичко вече става търговска тайна, макар и на държавна компания.

 

Ако случайно се запитате откъде са средствата за апартаментите в развихрящия се гейт у нас, отговорът не е сложен – от подобни поръчки. Почти във всички случаи всичко води началото си от някоя държавна или обществена поръчка, обвита в корупция.

 

Средства, които не могат да бъдат узаконени по друг начин освен през имоти.

 

Има достатъчно основание да предполагаме, че този търг на Булгартрансгаз се намира във фокуса на внимание както на институциите в Брюксел, така и Вашингтон. В последна сметка съдбата на Северен поток – 2, която се очертава да бъде трудна, ще застигне и Турски поток и неговото продължение през България.

 

От Илиян Василев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар