russia-in-decline-alex-alexiev

 

Днес размислите ми ще тръгнат от един израелски държавен глава, когато аз много ценя и тача. И така, доверявайки се на очите си, неотдавна с присъщото му остроумие Шимон Перес портретира страната, която и до днес милиони мои сънародници считат за наш двоен освободители и която аз считам за наш двоен поробител – веднъж (по-малко успешно) през края на Х|Х в. и втори път (вече съвсем успешно) нейде през средата на миналия век. Тези две робства би трябвало да бъдат, да се превърнат с времето в поука и ключов знак в националната ни памет, но са безследно заличени от нея – неведнъж съм казвал, че на българина хронически не му достига съзнание за историчност. От този дефицит той си е патил неведнъж през вековете, пати си и днес – явно ще си пати и в бъдеще.

 

И така, уверявайки домакина си, че Вашингтон ще спечели световния двубой с Кремъл, защото, за разлика от руснаците, които тънат в нещастие и примитивизъм, американците са щастливи и ведри хора, в един разговор с Путин Шимон Перес заявява: „Санкт Петербург и Москва са витрина… Останалата част от Русия е като Нигерия, само че покрита със сняг.”

 

Дяволито, нали. Ама колкото дяволито, толкова и вярно. Побеждават само щастливите личности и щастливите народи – нещастните губят. А е така, защото заобикалянето на нещастието и преследването на щастието е свойствено на нашата природа – присъщо е и на човека, и на човечеството. Щастието, а не нещастието, е непреходната стратегическа цел на всяко индивидуално и на всяко колективно битие. Така е и в Русия, така е и извън Русия, така е и в целия всемир.


НАМИРАТЕ ЛИ ТАЗИ СТАТИЯ ЗА ПОЛЕЗНА? ПОДКРЕПЕТЕ НИ,

ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПРЕДОСТАВЯМЕ НА ЧИТАТЕЛИТЕ СТОЙНОСТНИ

АНАЛИЗИ И ТОЧНИ ЕКСПЕРТНИ ПОЗИЦИИ. ВИЖТЕ КАК МОЖЕТЕ ДА ГО НАПРАВИТЕ

ТУК

Защо разказвам всичко това ли? Ами на политпросветчик се правя на стари години – опитвам се да понауча себе си кое-що на щастие. И вас, безценни мои читатели, кое-що на щастие се опитвам да понауча. Ако се окажа добър учител, не очаквам овации, но ако се окажа лош учител, се надявам на разбиране.

 

Русия Перес окачествява като царство на нещастието и смъртта – дори средната продължителност на живота, която за руснака е цели двайсетина години по-ниска, отколкото за американеца, говори красноречив език. Та тази деструктивна и некрофилна Русия има особено място в родната история – нейната вековна роля в националната ни съдба е ненадмината. И днес отношението ни към Русия, обособяването ни в русофили и русофоби, разрязва като с нож българското население надве. Това поляризиране не вещае нищо добро – както знаем не само от девиза на Народното ни събрание, единението, а не разединението, прави силата. От което формалнологически следва, че разединението ни обезсилва, прави ни безпомощни да решим днешните предизвикателства, пред които сме изправени – още по-безпомощни ни прави пред утрешния ни ден. В който родните русофили мечтаят да ни приобщят към една страна, наподобяваща покрита със сняг Нигерия.

 

Големият въпрос на фона на тези дадености е, дали русофилите ни съзнават или не съзнават гибелта, към която ни водят. Според мен – и едното, и другото. По-умните, по-практичните и по-циничните от тях са наясно, че така подготвят националното ни крушение, но обезпечават собственото си благополучие, щедро финансирано от Кремъл. Ден след ден тези безскрупулни водачи на политически партии и партийки безскрупулно осребряват в брой и слугинажа си пред Кремъл, и перфидното си предателство към националните ни интереси. Те са елита, следван по петите от милиони идеологизирани и екзалтирани слепци, които искрено вярват в патерналистичната, в етатичната роля на Русия спрямо България и в цял куп други подобни мистификации като общославянско единство и верско братство. Струва ми се, че те са най-опасните – без тяхното многомилионно войнство вероломният ни и продажен политически елит няма кого да поведе към демоничните си цели. А така общонародният марш към господстващите в необятните руски губернии разруха и смърт кънти с пълна сила. Марш, в който, докато останалите европейски държави от бившата (боя се тя един ден и бъдеща да не се окаже!) Съветска империя ден след ден рушат и захвърлят на бунището на историята унаследените руски и съветски паметници, ние ден след ден ги съграждаме, доизграждаме и укрепваме. А каквито паметници градим днес, в тяхната сянка ще живеем утре. Ако съдим по настоящите дадености, в предстоящите времена ще битуваме в една покрита със сняг и скована в мраз Нигерия. Предупреждението на мъдреца Шимон Перес може, разбира се, да ни предпази от тази нарастваща с времето гибелна опасност. Но само ако поискаме да го чуем…

 

От Димитър Бочев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар