Изборите в Европа в деня на Страшния Съд

Изборите в Европа в деня на Страшния Съд

Източник: ЕПА/БГНЕС
Източник: ЕПА/БГНЕС

Повечето европейски гласоподаватели вероятно няма да отразят изборите за Европейски парламент следващата седмица, когато се очаква значително под 50% избирателна активност. Въпреки всичко се счита, че тези избори са преломни, независимо, че няма как това да се разбере, ако четете европейската преса. Причината е, че както пресата, така и повечето политици упорито избягват да обсъждат това, което наистина е заложено на карта в европейската политика. Вместо това те насаждат мрачни предсказания за възхода на предполагаеми антиевропейски „националистически“ и „популистки“ формации. Всъщност, “националистите” са всичко друго, но не и анти-европейци. Очаква се те да спечелят между една четвърт и една трета от гласовете. Малцина, да не кажем никой от тях  не желае да напусне Европейския съюз и в повечето случаи те са много по-изявени представители на традиционните европейски ценности, отколкото им се иска на брюкселския елит и масмедиите.

 

Това, което действително безпокои гласоподавателите е, че елита и повечето европейски правителства просто отказват да обсъждат или дори да признаят наличието на проблеми от ключово значение. Такъв ключов проблем е имиграцията на мюсюлманите, която продължава да променя Европа и в момента, малоумната мания на елита по темата с глобалното затопляне, което предизвиквало хаос в живота на обикновените хора. Дотук се стигна в резултат на предходната дългосрочна тенденция, която промени из основи европейската политика.

 

Накратко, тази тенденция унищожи традиционната дистанция между дясното и лявото в Европа и превърна повечето европейски политики в левоцентристки идеологически твърдения. Най-ясно това се забеляза в Германия, където под ръководството на Меркел традиционната германска консервативна партия, ХДС/ХСС, изостави дългогодишните си убеждения и едва можеше да се различи  идеологията и от тази на левите СДП и Зелените. През 2013 г. социалдемократите завиха даже още по-наляво, когато решиха да си сътрудничат с бившите комунисти и отказаха да се противопоставят на сервилното заиграване на СДП с Русия, демонстрирано от бившия канцлер Шрьодер, който стана в последствие платен лакей на Путин.

 

На практика се забеляза дълбока промяна и в политиката на ХДС, включваща закриването на ядрената енергетика, повсеместно внедряване на идеологията за зелените возобновяеми източници на енергия и в крайна сметка приемането на два милиона предимно мюсюлмански мигранти в пълно незачитане на правилата на ЕС (регламент III от Дъблин). И всичко това въпреки утвърдения факт, че повечето мюсюлмани в Германия и в цяла Европа отказват да приемат европейските ценности или да се интегрират, както се видя на изборите в Турция, когато 62% от тях гласуваха за ислямисткия диктатор Ердоган.

 

Днес, тази идеологическа картина е изправена пред най-голямото си предизвикателство и предстоящите избори са неразделна част от тази борба за бъдещето на Европа. Резултатът от тези избори има голямо значение и за Съединените щати, защото левият уклон на Европа през последните тридесет години доведе също до активен антиамериканизъм в европейската преса и в Брюксел, където американският президент е обект на незачитане, докато –парадоксално – Европа все още зависи от същия този президент за своята сигурност.

 

Изглежда, че левите надминаха своите очаквания и любимите на Западна Европа идеологии все по-често се считат за непродуктивни и се отхвърлят от все по-голям брой хора.  Що се отнася до Източна Европа, тя все повече действа „ан блок” и се противопоставя на Брюксел по въпросите на имиграцията, където почти единодушно застана против въвеждането на квоти за мигранти, както и по въпросите за сигурността, считайки заплахата от Русия за по-голяма и заставайки по този начин по-близо до Вашингтон и Тръмп, отколкото до Брюксел. А и тя вече не е сама. От следващата седмица консервативните и националистическите сили от Изтока и Запада ще имат много по-силен глас.

 

Бюрокрацията в Брюксел и привържениците на Макрон и Меркел на стария континент със сигурност няма да се откажат без борба. Под фалшивия лозунг за още по-голяма интеграция и „по-голяма Европа” те се опитват да ограничат националния суверенитет, да въведат по-високи данъци, минимална работна заплата и всевъзможни други колективистки мерки. Възможно е следващата седмица да не могат да бъдат  окончателно победени, но времето на лесните победи за левите и неизбраните елити свърши.

 

От Алекс Алексиев

Оставете коментар

Още
Мирът в Източна Европа: създаване на ИЕС (Източноевропейски Съюз)

Мирът в Източна Европа: създаване на ИЕС (Източноевропейски Съюз)

Откъс от Лудвиг фон Мизес, “Всесилната държава” (1944), Издателска къща МаК     Опитите да се решат политическите проблеми на…
Нацистските корени на гретенизма

Нацистските корени на гретенизма

Лозунгът на много от съвременните леви „Ние не сме леви или десни, ние вървим напред“ е исторически наивен и политически…
„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

Най-големият въпрос, пред който е изправена цяла Европа сега е свързан с проточилото се излизане на Великобритания от Европейския съюз,…