Тихата русификация на България – рискове, възможности и предизвикателства – трета част

  Когато се анализират рисковете от високата и неограничена имиграция на руско-езична или всяка друга етническа група, краткосрочните, видими или доминиращи характеристики не винаги са най-важните. Отчитането на потенциалните, устойчиви, скрити или пасивни, дългосрочни явления и последствия, особено откъм потенциал за дестабилизиращо въздействие на различни имигрантски групи върху икономиката, обществото и институциите, придобива решаващо значение. Проверката за подобен деструктивен потенциал на входящите потоци от бежанци и икономически имигранти от Юга, които идват от различен религиозен, етнически и расов корен, става критично необходима.   Не случайно имиграционните политики в Източна Европа започнаха да омекват от първоначалните си абсолютни крайни стойности. Бавно и полека правителствата на страните ЦИЕ научават, че имиграцията е единственото лекарство за критични социални, квалификационни, трудови и демографски дисбаланси. Повечето от популистите – непримирими критици на имиграцията – включително … Продължете с четенето на Тихата русификация на България – рискове, възможности и предизвикателства – трета част