lng_vessel

 

Да обобщим – вносът на алтернативен природен газ, в случая ВПГ у нас е безспорно положителен факт. Не само в общ исторически контекст, но и като измерим положителен ефект. Без него щеше да има увеличение на цената на природния газ от юли за всички. Сега се очаква малко намаление, достатъчно за заглавие, но не и за да остане усещане за успех или смяна на посока.

 

Това че е американски, носи някакво послание. Вън от съмнение, но конкретните измерения са по-скромни от пиар ефекта. Има повече надежди и то в бъдеще време, отколкото текуща и консумируема полза за потребителите.

 

Общото количество на внесения и договорен от Булгаргаз до този момент алтернативен – негазпромовски газ е нищожно – 288 милиона кубически метра – под 10 процента. Достатъчно за да произведе видимост на добра новина, но далеч от нужното за да я напълни със съдържание.

 

Няма особен повод за радост – ситуацията е като преди десет години, когато имахме местен добив, който осигуряваше над 10 процента от потреблението и с над 30% по-евтин газ. Количествата американски или друг газ остават в рамките на замяната на местния добив, цената е десет процента под газпромовската и по никакъв начин не влияе върху пазарния дял на Газпром. Явен е стремежът да се договаряме геополитически и да балансираме – да дадем нещо на американците, за да не ни спират Турския поток.

 

За съжаление начинът по който е реализирана текущата сделката не доказва промяна в манталитета на ръководството на Булгаргаз, и истинско желание за либерализация, диверсификация и конкуренция на българския пазар. Договорът не е спотов, използва газпромовската матрица.

 

Монополът на Булгаргаз остава, а през него се реализира и монопола на Газпром – на принципа на скачени съдове. Българската държавна газова компания просто си избира един от многото възможни доставчици, не е ясно на какъв принцип, вероятно тази с най-добри връзки, при това по много сложна схема и с излишни посредници, които усвояват огромната част от ползите, а не потребителите. Накрая на уравнението остава пак Булгаргаз със стопроцентен контрол.

 

Има проблем и с посланието, което отправяме на фона на претенциите ни на играем равнодистанцирани и отворени към всеки който иска да предлага и търгува газ на българския Газов Хъб. Защото вън от съмнение, че без достатъчна ликвидност, без множество играчи, без маркетмейкъри – идеята да разпределяме и търгуваме газ над потребностите на страната, ще остане пореден напън на политици и държавни чиновници.

 

Ако държавата реше вместо Булгаргаз да избира произволно кой да достави природния газ в България, да освободи от газпромовската монополистки диктат на обвързващи схеми за предварителни заявки за 2020 година и задължителни количества за плащане и купуване, за да могат потребителите да изберат по-евтините конкуренти и алтернативи от Газпром, крайният ефект в цената за българските потребители нямаше да бъде нищожен.

 

Малко данни за баланс на възклицанията по новината, че природният газ, който внасяме през терминала Ревитуса, е 10 процента по-евтин. Ако договорът на Булгаргаз беше сключен на база спот цена плюс премия, днес този процент щеше да бъде много по-различен. Да напомня че в момента цената на Булгаргаз одобрена от КЕВР е около 23 евро за мегаватчас. Обещават ни, че цената от юли ще падне с малко, което означава че ще остане над 20 евро за мегаватчас или над 40 лева/МВтч.

 

Направете справки със спот цените на водещите европейски борси, дори тези, които са най-малко ликвидни. Смятаната за европейски репер при търговията с втечнен природен газ холандска борса TTF в петък имаше цена 10 евро за мегаватчас, а Чешската малко над 13 евро на мегаватчас. Фючърсите с доставки през юли са в тази зона, защото влизаме в сезона на ниското потребление и високото предлагане.

 

Виждате, че разликата между цените на Булгаргаз у нас и европейските борсови цени са между 10 и 13 евро на мегаватчас, тоест до 60% процента по-ниски. Само това е достатъчно за приберем фанфарите и да си дадем сметка за истинските размери на пленяването на българския газов пазар, на провала в неговата либерализация и диверсификация, на щетите на модела монопол Газпром – монопол Булгаргаз. При конкурентен пазар и истинска диверсификация постижимите цени у нас би трябвало да се движат около 30-34 лева за мегаватчас или 20 процента под прогнозните цени за третото тримесечие.

 

Разбира се, без да сме интегрирани с пазара на втечнен природен газ, без да сме изчистили „шлаката“ при преноса от терминалите за ВПГ до българска граница, без да сме синхронизирали капацитети по цялата верига на пренос и съхранение, трудно можем да се надяваме, че българските потребители ще купуват толкова евтин газ, колкото и европейските им партньори и конкуренти. Да не говорим за алтернативите, които природния газ предоставя при производството на електроенергия и топлина, в условията на ръст на цените и криза в електроенергетиката.


Намирате ли тази статия за полезна? Подкрепете ни,

за да продължим да предоставяме на читателите стойностни

анализи и точни експертни позиции. вижте как Можете да го направите

ТУК

Така че още ни е твърде рано за фанфари, особено след самотния факт на първото карго с американски ВПГ, което се разтоварва в България.

 

Няма да правя разбор на сделката с посредниците, маржовете и това което достига до нас като краен ефект. Да приемем, че като първи опит трябва да бъдем снизходителни.

 

Но остава проблема с посоката и посланието.

Пропускаме доста неща.

 

Първо, ако Булгаргаз беше обявил открит търг за доставка на природен газ с условия, които да не дискриминират втечнения природен газ – тук основно са графиците на доставки, ограниченията при капацитети за пренос и газосъхранение, бъдете сигурни че щяхме да имаме поне още пет или шест оферти и значително по-добри цени.

 

Второ, точно в момента, в който се опитваме да убедим света, че искаме да отворим газопреносната ни система, като даваме равни условия за пренос от всички посоки и за всички товародатели, централния ни нападател в Газовия Хъб – Булгаргаз, чрез тази сделка, казва че е вместо да се конкурирате на пазара и на борсата, е много по-успешно, да се договаряте с него, да търсите политически връзки за да се доберете до договор за доставка.

 

Трето, офертите на тези пет или шест фирми, щяха да отворят интереса към следващия търг на нови компании и така мечтите и плановете да бъдем посредници щяха да станат глобално и международно удостоверени и видими.

 

Четвърто, между декларираното намерение на Булгартрансгаз да превърне България в транзитен център и място за търговия с газ, от една страна и практиките на основния ни играч – Булгаргаз, който прави всичко възможно да задържи монопола си и да го предостави в услуга на Газпром, има ярко противоречие. Трябва да изберем по кой път да тръгнем, не може и по двата.

 

Пето, Булгаргаз едва ли ще промени поведението си и с голяма вероятност ще пропусне възможността да се превърне в регионален играч, като привлече стратегически партньор, още докато има висока капитализация поради високия си пазарен дял.

 

Тоест естествената склонност на Булгаргаз да диверсифицира източниците, маршрутите и договорите, предполага че конкуренцията на българския газов пазар ще дойде при едновременно падане на дяловете на Газпром и Булгаргаз, а маркерът на промяната трябва да дойде при нива от около 50-60 процента пазарен дял.

 

Остава опцията да дерегулираме и освободим пазара за конкуренция, да освободим Булгаргаз от ролята на обществен доставчик, която задържа либерализацията и конкуренцията на българския газов пазар. А Булгартрансгаз остава да реши проблема с увеличаване на капацитета за пренос и съхранение.

 

Свръхпредлагането на природен газ, на което сме свидетели в момента, решава проблема с най-добрата форма на защита на интересите на потребителите – конкуренцията и свободния достъп.

 

От Илиян Василев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар