Тихата русификация на България – рискове, възможности и последици – четвърта част

Тихата русификация на България – рискове, възможности и последици – четвърта част

ruska tabela moreto1

Със сигурност много българи, облъчвани десетилетия наред в мантрите на вечното братство и приятелство със Съветския съюз, ще погледнат на тези редове като ерес. Мнозина от тях няма да намерят за нередно и опасно, дори ако броят на рускоговорящите у нас надмине един милион души. Макар на този етап, непосредственият риск от нарастващото рускоговорящо малцинство да е нисък, въздействието върху българската демокрация, върху политическия процес, националната сигурност и интеграционният капацитет на НАТО – ЕС трудно могат да бъдат пренебрегнати или оставени незабелязани.

 

Защото не става дума само за демографските и имиграционните отпечатъци – българските власти са наясно с броя на притежателите на руски паспорти, които имат статут на постоянно или временно пребиваващи, знаят и броя на туристите с удължен престой.

 

Притеснително е, че българската държава до голяма степен е „на тъмно“ по отношение на броя на българите, които имат руско гражданство. Въпреки че руското законодателство забранява двойното гражданство, има и изключения и България е едно от тях. Това е до голяма степен еднопосочна улица, тъй като е малко вероятно руските власти да разкрият броя на българите с руски паспорти, докато огледалната информация – руски граждани с български паспорти, е достояние на руските власти. Няма голяма разлика между ускорената и дискретна процедура за издаване на руски паспорти, която руското правителство предоставя на граждани на Украйна, Молдова, други страни от ОНД, от една страна, и на България, от друга. Непряк индикатор на мащаба на проблема с издадените български паспорти на руски граждани, включително тези с претенции да са били инвеститори, е фактът че разследването, наредено от премиера, е обхванало над 40,000 случая?!

 

Двойното гражданство на хора, които са разкъсвани между геополитически непримирими държавни идентичности, със сигурност е предпоставка за появата на чуждестранни мрежи на влияние, оставащи извън контрола на българската държава и вниманието на българската общественост.

 

Използването на имиграцията като инструмент за външна политика може да задълбочи уязвимостта ни от действията на Кремъл. Въпреки отслабването на руската енергийна хватка, след натиска на ЕС за либерализация и диверсификация, растящата тежест на съпротивата на руската хибридна война и справянето с островите на руското влияние изисква адекватен потенциал за отговор много над това, което се покрива от националните и системи за колективна отбрана на ЕС или НАТО.

 

Факт е, че енергийната зависимост от Русия се свива, скоро ще стане по-малка или пренебрежима. Вносът на суров петрол в Русия е без значение като продължение на външната политика на Русия. Суровият петрол е глобално търгувана стока и ако не беше подкрепата на българските власти зад кадър, пазарът на български горива би бил в съответствие със стандартите на ЕС.

 

Зависимостта на България от ядрената енергетика също е управляем риск, при условие че има желание да се държим на безопасно разстояние и да не допускаме прекомерни амбиции с нови атомни проекти.

 

Последната граница – зависимостта от руския природен газ – бързо ерозира. Първият внос на неруски ВПГ е само знак за това какво предстои. Реалността е, че Кремъл вече не може да си позволи да тормози България и да търси външнополитически изгоди, като ни заплашва да прекъсне доставките. Налице са надеждни, незабавни и конкурентни алтернативи за доставка на газ.

 

Местните корени на българското русофилство също загниват, не на последно място заради демографски причини и кризата в търговско-икономическите връзки с Русия, която носи системен характер, далеч отвъд ефекта на санкциите.

 

Новите постъпления в редиците на българските русофили не са привлечени от качествата на идеологията на Кремъл, от руския бизнес, история или култура, а главно от неприемането на европейските и американски ценности. Все по-малко българи четат и още по-малко говорят на руски език, а още по-малко имат дълбоки и непосредствени представи за руската действителност и руските традиции.

 

Не е случайно при приближаващия надир в руското влияние у нас, Кремъл избира да противодейства, според ноторно известните думи на руския заместник-председател на Госдума Пьотр Толстой, като буквално „изкупи“ България. Политически лоялните към Кремъл имигранти винаги са били основен канал и ключово средство за влияние в България, особено след като страната се присъедини към НАТО и ЕС.

 

Задълбочаването на евроатлантическата интеграция на страната, преодоляването на важен маркер в прехода с критично важната програма за модернизация на Българската армия, флот и военновъздушни сили, която премахва оръжейните системи от съветската епоха, представляват непосредствена заплаха за Москва, особено при хипотезата, че България може, веднъж завинаги да излезе от имперската орбита на Русия.

 

Новата целева имиграция на Путин може да се превърне в нарастваща и мощна сила, катализирана и политически обслужвана не само от българските националисти и популисти, но и от сложна мрежа от стари и нови задкулисни фигури, които управляват прехода на България от 1989 г. насам. Тези сили продължават да възпроизвеждат управляващата матрица на елита и модела на управление.

 

Може да се спори относно тълкуването, оценката на дълбочината и въздействието, но фактите за нарастващата руска имиграция са неоспорими.

 

Рускоговорящото малцинство бързо се превръща във важен фактор, формиращ обществени нагласи, възприятия както вътре, така и извън страната, оказвайки влияние върху решенията на българското правителство. В едно фрагментирано общество, посветените малцинства са способни да определят темпото и посоката на вътрешната и външната политика на България.

 

Като анализатор на риска мога да уверя, че дори привидно незначителните рискове и възприемани като слабо вероятни събития се разглеждат сериозно в аналитичната работа, тъй като при определени сценарии и стечение на обстоятелства, биха могли да имат непропорционално голямо въздействие. В районите по Черноморското крайбрежие, където плашат с вълни от бежанци, броят на руските имигранти достигна пикови стойности, което води до рекордно висок 35-процентен дял от населението в някои населени места.

 

Истерията в класическата схема – „руснаците идват“ – трябва да бъде заменена с хладнокръвна оценка на краткосрочните и дългосрочните последствия. Ограничаването на каналите на Кремъл за трансгранично влияние е в интерес на рускоговорящи имигранти. Не трябва да позволяваме да се повтори историята на СМЕРШ, които останаха у нас след Съветската армия, с единствената цел да открият и накажат „предателите“ на съветския режим. Много белогвардейци бяха насилствено върнати в Русия и намериха смъртта си в лагерите в Сибир. Това не бива да се допуска отново.

 

Като държава дължим защита на всеки имигрант срещу преследване, включително и от страна на неговата емиграция.

 

Русификацията чрез увеличаване на руската имиграция не решава нито един от нашите проблеми – нито демографския срив, нито допринася за „православната свещена война“ срещу исляма. Процентът на руските имигранти, които се вливат в работната сила и попълват критичните квалификационни дефицити, е незначителен. Повечето от имигрантите са пенсионери, и е малко вероятно те да допринесат за увеличаване на раждаемостта или за укрепване на пенсионната система, като в същото време оказват натиск върху други социални системи, включително върху здравеопазването. Що се отнася до ценността им като актив срещу радикалния ислям, ролята им следва да се разглежда като смесено благословение – радикалният ислям в самата Русия намира добра приемна почва. Рамзан Кадиров  налага шариата в Чечня, на мястото на по-умерената версия на исляма, която се проповядва от съветски времена в Татарстан – бившата Волжска България. Самата Руска православна църква тръгва по екстремистки път, форсирайки разделение и разцепление с Вселенската Патриаршия в Константинопол, евросъвместимия център на Православието.

 

Руската порода националисти, индоктринирани да защитават Родината, независимо от това къде се намират – в Русия или в чужбина, когато се смесят с локалните им партньори сред българските националисти и паравоенни формирования, са напълно в състояние да произведат експлозивна смес, опасна за националната сигурност на България.

 

Зад привидно несвързаните действия на Москва прозира стратегически план, чиято цел е да контролира и ерозира евроатлантическите котви в развитието на България. Тенденциите в русификационния процес обаче не са линеарни и са частично обратими, тъй като самата Русия потъва в дълбока икономическа и финансова криза. Това води до рязък спад в доходите и в стандарта на живот на руските граждани. Достъпът до лесни кредити за закупуване на имоти в България – чрез ВТБ и Сбербанк, пресъхна след достигнатите пикови равнища в сделките с недвижими имоти през 2012 г.

 

След тази година и двете банки заличиха България от списъка си с държави, в които предоставят ипотечни кредити на руски граждани.

 

Сривът на рублата и намаляващата й покупателна способност значително компрометират способността на много кредитополучатели да обслужват заемите си. Това доведе до масови разпродажби и форсирано предлагане на имоти на руски граждани на Черно море.

 

Един поглед към сайтовете на руските банки, предлагащи ипотечно кредитиране на имоти в чужбина, все още съдържа информация за възможни заеми на руски граждани, желаещи да придобият имоти в България. Информацията обаче не е актуализирана от доста време. Последните позовавания са за MKB Union Bank като останалата единствена банка, която предоставя ипотечни кредити на руски граждани. Банката обаче отдавна е придобита от Първа инвестиционна банка, още през 2013 г., и оттогава новият собственик ограничава дейността си до разчистване на първоначалния портфейл от ипотечни кредити.

 

Обезценяването на рублата принуди Кремъл да налее значителни средства в банките, чиито баланси пострадаха от кредитиране на политически мотивирани операции по придобиване на собственост зад граница от руски граждани. Само през 2017 г. водещата търговска банка ВТБ получи субсидии от руския държавен бюджет в размер над 350 млрд. рубли, което позволи на банката да покрие и загуби от операции по ипотечно кредитиране зад граница. Въпреки всичко, наблюдаваната тенденция е недвусмислена – броят на руснаците, които купуват български недвижими имоти  през 2018 г., спада драстично, с 75%, в сравнение с рекордните нива преди Крим.

 

В наскоро публикуван анализ на тенденциите на българския пазар на недвижими имоти заключението е също толкова категорично – броят на руските собственици „туристи“ се свива и в повечето случаи имотите им се купуват от българи.

 

Това показва, че тенденцията за ръст на имиграцията от руснаци, мотивирани от покупка на ваканционен имот, е в застой и е частично обърната. Това съответства на общия спад на руски туристи в България, който се очертава след решението на Кремъл да забрани или ограничава правото на държавни служители да притежават имоти в чужбина, а на работещите в специалните служби да излизат от страната. Формалното основание е по-общо – да се спре изтичането на капитали и на чувствителна информация от страната.

 

Негативните последствия, които сега консумираме от руския вектор в развитието на българския туризъм и пазара на недвижимости, тепърва ще се усещат.

 

Докато руските туристи и инвеститори и техните критерии са ориентир за българския туризъм и пазар на ваканционни имоти, докато управляващите отчаяно се опитват да се доберат до симпатиите или одобрението на Кремъл, без дългосрочни разчети за разходи и ползи, ще рискуваме конкурентоспособността на българските черноморски курорти, като преливаме у нас рисковете на руската икономика и пазар.

 

Това обяснява защо българският пазар на ваканционни имоти и туристическият сектор се радват на най-късата възможна верига на добавена стойност, като се разтриса от всяко колебание в пазарната конюнктура.

 

Липсата на задълбочени оценки и анализи на влиянието на руската имиграция и свързаните с нея капиталови потоци, ни излага на рискове, от които вместо да се възползваме, страдаме.

 

По-проактивният подход е отдавна закъснял, но наложителен.

 

От Илиян Василев

 

Тихата русификация на България – рискове, възможности и предизвикателства – трета част

Оставете коментар

Още
Залози и рискове в проекта Турски поток

Залози и рискове в проекта Турски поток

Любимият проект на премиера Борисов – Балканският газов хъб получи допълнително внимание, след разговорите му с президента Тръмп. Не съм…
Посещението на премиера Борисов във Вашингтон в контекста на транзакционната външна политика на Тръмп

Посещението на премиера Борисов във Вашингтон в контекста на транзакционната външна политика на Тръмп

  Напоследък се говори много за връщане към баланс на интересите на големите сили и сфери на влияние. Транзакционната външна…
Нечестната игра на аукциона за слотове през 2020 на терминала Ревитуса - последствията

Нечестната игра на аукциона за слотове през 2020 на терминала Ревитуса - последствията

Миналата седмица българският премиер инспектира напредъка в работата на интерконектора Гърция-България, като отбеляза, че това е знаков проект за енергийната…