Стенограма на изказването по време на конференцията за LNG, 29.04.2019

 

BANER1bg

 

m.krutihin1967 г., на студентска бригада, оттогава съм приятел на България и имам стотици приятели тук, в тази страна.

 

Да поговорим малко за Русия и за руския газ. Сега виждаме, че има промяна на системите за координация в Русия. Русия съвсем определено прехвърля интереса си от преноса на газ по тръби към пренос на втечнен газ (LNG). Дори хората от правителството вярват, че към 2035 Русия може да произвежда 140 милиона тона втечнен газ (LNG), защото ще използва отворилата се възможност. Тази схема е на руския министър на енергетиката, който е изчислил производството на втечнен природен газ (LNG) в света и неговото потребление. Изчислили са, че Русия има страхотна възможност да се впише добре в пазарните ниши.

 

 

Но плановете са планове – знаем, че руските планове не винаги се осъществяват, защото видяхме няколко енергийни стратегии на Русия. Те не можаха да приемат последната, защото тя беше просто парче хартия с някакви цифри и никой не би следвал тези лозунги на Госплан (държавната организация за планиране на Съветския съюз) – фирмите са фирми и не следват такива неща. Министерството казва, че това е индикативна стратегия. Не знам, какво има предвид, но тук става дума за предположение за бъдещето на руската енергийна индустрия.

 

В момента виждаме доста на брой проекти за втечнен газ (LNG) в Русия и някои от тях са действащи. Такъв е старият [проект] „Сахалин 2“, замислен от международен консорциум, съставен от „Шел“ и японски компании. Те построиха два терминала за втечнен газ (LNG) в южния край на остров Сахалин и се справят доста добре: номиналният капацитет на завода е 9.6 милиона тона годишно, а изнасят 11.2. Те имаха известни трудности в процеса и се надяват да построят трета линия, трети терминал. Може би ще успеят, ако имат достатъчно газ.

 

За този консорциум и за другия консорциум, „Сахалин 1“, има газ, но за съжаление, те не могат да пристъпят към разработването на находището, наречено „Южное куринское“, защото то е включено в санкциите. Компаниите, които могат да осигурят подводното оборудване за извличане на газа, не могат да пристъпят към разработване на находището, поради голямата дълбочина на морето. Освен това, там има не само газ, но и нефт – същото находище съдържа около половин милиард тона нефт. Газпром се опита да каже, че има само 6 милиона тона, но геологията си е геология и не е възможно да се докаже, че там има само газ, без нефт.

 

Друг изключително успешен проект са терминалите за втечнен газ (LNG) „Ямал“ – три големи терминала и един малък терминал. Номиналният им капацитет е 17.5. Оборудването на малкия терминал е руско производство, направено по руска технология, не е заимствано от „Линдейл“, „Шел“ или „Тотал“. Те искат да го разширят, да изградят може би още няколко терминала.

 

Терминалите за втечнен газ (LNG) се разширяват и към други региони на Русия. Имаме Арктически терминали за втечнен газ (LNG) Едно, Две и Три. Те са изградени от същата компания, „Новатех“, която управлява терминалите за втечнен газ (LNG) „Ямал“.

 

Една от причините за успеха на терминалите за втечнен газ (LNG) „Ямал“ е, че международният консорциум, съставен от руската „Новатех“, френската „Тотал“ и две китайски компании, получава газа безплатно, защото правителството казва: „Не искаме да плащате данъка за добив на природни богатства и данък за експертите, готови сме да ви дадем 12 години данъчна ваканция за останалите данъци“. Така че газът им е безплатен.

 

Това, което е под земята, принадлежи на руския народ и на Русия, но щом бъде извадено, принадлежи на китайците, французите и на компанията „Новатех“, а тя също не е сто процента руска – дялове в нея има и „Тотал“, и четири други компании.

 

Защо руското правителство се е съгласило да постъпи така? Първо, инициаторите на терминалите за втечнен газ (LNG) „Ямал“ успяват да убедят правителството, че „Ямал“ е част от по-голяма картина. Те казали: „Ще изградим няколко терминала за втечнен газ (LNG) на брега на Арктика и това ще помогне на правителството да възстанови контрола си върху арктическите морета и тамошните огромни територии. Ние ще изградим хъбове за претоварване в Мурманск и Камчатка и ще продължим да се разширяваме, защото „Газпром“ не успя да постигне това, военните – също.“ В момента имаме промоутъри на втечнения газ (LNG), които карат руското правителство да си мисли, че те са политическият господар на региона.

 

Освен това имаме няколко проекта в Балтийско море. Един съвсем малък – Висоцк. Съвсем наскоро г-н Путин наблюдава пълненето на първия танкер от Висоцк. Терминалът във Висоцк обаче е много малък, макар че танкери от него стигат до всички държави, като се започне с Литва и Полша, Финландия, Швеция. В района на Балтийско море газът се използва главно за гориво на корабите и се складира в цистерни. Сделките не са големи.

 

Балтийският терминал за втечнен газ (LNG) е замисъл на „Газпром“. Те все още имат намерение да го построят, но не могат да си подберат партньори и не могат да кажат, откъде ще дойде финансирането и каква технология ще се използва. Това е само идея. Те искат да произвеждат 13 милиона тона годишно.

 

Имаме и малкия частен проект „Горское“, също за складиране в цистерни. За съжаление, те нямат кой знае какво финансиране и проектът е спрян.

 

Имаме и „Портовая“ – също съвсем малко предприятие с основна цел да доставя втечнен газ (LNG) за района на руския анклав Калининград или Кьонигсберг, на Балтийско море.

 

Както виждаме, става дума не за 140, а за 75. Разликата е при арктическия втечнен газ (LNG) – терминали Едно и Три. „Новатех“ вече доказаха, че имат достатъчно газ за Арктически терминал за втечнен газ (LNG) Едно. Сега изследват нови находища за Арктически терминал за втечнен газ (LNG) Три. Вярваме, че ще успеят. Те вече имат китайски партньори в консорциума, продадоха част от дяловия си капитал на „Тотал“. Така че се образува още един подобен консорциум за производство на втечнен газ (LNG).

 

Като цяло вярвам, че общият капацитет на тези проекти може да достигне 140, ако действат като частната „Новатех“. Доста съм критикувал „Новатех“, но с пълното освобождаване от данъци, тя е много успешно търговско предприятие. Те вече заместват Газпром в някои от сделките в Европа. Първоначално казаха на г-н Путин, че ще доставят втечнен газ (LNG) на Китай. По време на телевизионно предаване Путин ги попита, как смятат да правят тези доставки, като се има предвид, че северният път е отворен само два месеца в годината. Отговорът беше, че това не е проблем, че са поръчали ледоразбивачи, ледоустойчиви танкери и т.н. Сега продават всичкия си газ в Европа. Стигнали са даже до Бостън, Масачузетс – продали са газа на фирма-търговец, а търговецът видял, че цената в Бостън е доста добра и изпратили две партиди за САЩ.

Това показва, че в Русия има все пак някакви възможности.

 

„Новатех“ е истински пионер. Те казват, че ще произвеждат седем милиона тона  втечнен газ (LNG). Като се има предвид скоростта на развитие на проектите, мисля, че това е реалистично предположение. Те строят хъбове за претоварване и, като балсам за раните на г-н Путин, казват, че ще претоварват втечнения си газ (LNG) в Мурмунск, а не в Ротердам или другаде в Европа, т.е. че това ще бъде патриотичен хъб за претоварване. По тази причина правителството ще го подкрепи. Наскоро правителството осигури средства за техния хъб за претоварване в Камчатка. Според мен, това са доста средства – половин милиард долара, само за един хъб за претоварване.

 

Предвид западните санкции срещу Русия, е по-интересно, че тази компания, независимо от всички санкции, успява да привлича чуждестранни партньори и да получава финансиране от чужбина. Справят се доста добре.

 

Ами Газпром? Дали Газпром губи ролята си? Както се вижда, Газпром не може да направи нищо в бизнеса с втечнен газ (LNG). Неговото предприятие за втечнен газ (LNG), „Сахалин 2“ е на „Шел“. Нали знаете, как… Имаше голям административен натиск върху международния консорциум и те бяха принудени да продадат контролния пакет на Газпром. Сега Газпром иска да разшири предприятието, но не може. Всички проекти, планирани от Газпром са само идеи. Компанията може да произведе метан, да построи тръби и да продаде този метан в определен срок. Те нямат нефтохимичен бизнес или друг бизнес. Те са много примитивна компания, за да бъдем точни. Правителството губи търпение спрямо Газпром. Компанията е под натиск и казва: „Купете тръби, ние ще доставим много газ в Европа.“ Те избраха Уул Макензи и HІS Market да им направи прогнози и казаха: „Вижте, на Европа ще й трябва доста газ. Няма кой да й достави този газ, освен Газпром, и ние ще й го доставим.“

 

Но са известни и други прогнози, други становища и перспективи, които не са толкова оптимистични, колкото прогнозите на Газпром. Става дума за подбор на мнения, а не за надеждна прогноза.

 

Руският газ може би ще се насочи към Азия. Както знаете, няколко години обсъждахме тази ос и как Газпром ще стъпи там. Руският министър на енергетиката каза пред парламента, че знае, че газопроводът „Силата на Сибир“ изобщо не е търговски проект. В документите, с които разполагам – старото прединвестиционно проучване, се казва, че тридесет години няма да има никаква възвращаемост. В него се казва на руски – „не окупается“ („няма възвращаемост на инвестицията“) при нито един сценарий, дори когато цената на петрола е 90 долара за барел – изчислили са и такъв сценарий. Щом това е добре, те казват: “Имаме девалвирала рубла, изчислявали сме с девалвирала рубла. Тя не е много добра валута, но пък изчислихме ръста на инфлацията, покачването на цените за труд, материали, оборудване, енергия и всичко останало. Това подкопава печалбата на компанията, получена за сметка на слабата рубла.“

 

Що се отнася до ниските цени на газа, аз мисля, че те ще останат ниски дълго време, така че забравете „Силата на Сибир“, това не е търговски проект. Той не е незаменим за Китай. Преди три години говорих с китайците и ги попитах – какво очакват от „Силата на Сибир“. Те отговориха, че това е решение за спешни случаи – ако политическото и военното положение в Тихия океан се влоши и не могат да получат всички планирани доставки на втечнен газ (LNG), тогава ще купят евтин руски газ, тъй като цената, която са договорили, не е много висока.

 

Съгласно китайската стратегия, те предпочитат да внасят собствен газ. По тази причина станаха член на консорциума за втечнен газ (LNG) „Ямал“. Така имат собствен газ, взимат си го и си го доставят в Китай, без да е необходимо да договарят каквото и да било с доставчици. Същото правят и в други страни, например в Аляска. Там проектът им е прекратен, но структурата му е същата.

 

Китай обръща все по-голямо внимание на втечнения газ (LNG). Преди една година имаше много сериозни преговори между китайския Заместник Министър-председател и Газпром. Китайската газова камара натискаше за още един тръбопровод към Китай – тръбопровода „Алтай“, който да минава само през Монголия и Казахстан и да влиза в Китай. Те казаха: „Добре, но ще направим интегрирано решение.“ Какво означава интегрирано решение? Първо, да се позволи на китайските компании да проучват и да добиват газ в Русия; след това да се позволи на китайските компании да строят газопроводи в Русия; и накрая, да се позволи на китайските компании да получат дела си от произведеното и да го изнасят от Русия. Москва каза: „Не“. Москва нямаше как да се съгласи на всички тези условия. Първо, в Русия има изобилие от вече проучен газ, подготвен за вкарване в тръбите. Няма какво китайците да планират да увеличават обема на вече доказаните запаси. Второ, когато Газпром строи газопроводи, строителството се изпълнява от… ъм… изпълнители-приятели и бюджетът е двойно или тройно по-голям от обичайните бюджети за строителство на газопроводи. Китайците могат да ги построят срещу малка част от тази цена. Никой не иска да показва на света, че в сделките на Газпром с изпълнителите-приятели има корупция. Трето, имаме Закона за износ на газ. Газпром все още е монополист при износа на газ, с някои изключения, като втечнения газ (LNG), например. Затова не е възможно китайците да играят значима роля при доставките на газ по тръби.

 

Сега имаме само един тръбопровод. От самото си начало той е предвиден за 38 милиарда кубически метра годишно. Чакайте малко, тези 38 милиарда кубически метра годишно не са от началото на проекта. Как ще се получи това от едно разработено находище, което не може да достави повече от 25 милиарда? Не е възможно. Смятаме, че „Силата на Сибир“ ще бъде поръчан през тази година. Но ще доставя малки количества течен газ. Те не извличат нефтохимичната суровина от този газ, а само го изпращат в Китай и китайците са доста доволни от това. Планираният капацитет от 38 милиарда кубически метра годишно, според документите на Газпром, може да бъде достигнат към 2028 г., при това, ако разработят и други газови полета, не само едно газово поле, „Ковилта“. Така че забравете за огромния руски износ на газ към Китай.

 

Газпром наистина е подложен на натиск. Имам цинично обяснение за действията на Газпром през последните няколко години – механизъм за прехвърляне на държавни средства в джобовете на частните изпълнители по договори. Това е основната дейност на тази фирма, когато тя строи ненужни газопроводи, като „Сахалин – Хабаровск – Владивосток“, без газ и без потребление – празен газопровод; когато строят „Силата на Сибир“, който не е търговски, когато строят „Северен поток“ и „Южен поток“, независимо, че съществуващата инфраструктура е достатъчна да доставя в Европа количества газ, двойно по-големи от пренасяните в момента. Те са напълно ненужни. Сега тези изпълнители казват: “Няма какво повече да правим с Газпром и ще осребрим участието си в този сектор, като продадем строителните си фирми на Газпром.“

 

Това е същата схема, която руските олигарси, както казват, прилагат от години. Може би си спомняте фирмата „Сибнефт“. Няколко момчета придобиват тази фирма за 150 милиона долара, които заемат от държавата. След като 10 години капитализират фирмата и прибират печалбите й, я продават на Газпром за 13 милиарда долара.

 

Според мен, тази схема ще продължи да се повтаря в Русия, защото това е типичното поведение на тези момчета. Интересното е, че ще има големи суми пари в брой в ръцете на онези изпълнители-приятели, без да има проекти за изпълнение.

 

Ние, като консултантска компания, сме работили с хора, получили големи суми пари в брой в Русия. Става дума за T&K&BP. Може би си спомняте тази фирма – те продадоха бизнеса си на „Роснефт“ и взеха 28 милиарда долара за частта T&K. Те ни помолиха да им потърсим места за инвестиции. В Русия не можахме да намерим нищо. Имаше още няколко компании, които продадоха бизнеса си. Не можахме да им намерим нищо достатъчно добро и достатъчно скъпо в Русия. Затова мисля – това е интересна хипотеза – че може би тези изпълнители ще купят нещо, когато Газпром бъде разделен на части и ликвидиран, и бъде превърнат може би в компания за пренос на газ, в независим оператор, управляван от държавата, също като „Транснефт“ за преноса на нефт. Та, може би тези изпълнители ще купят някои много доходоносни парчета от Газпром, например на полуостров Ямал, където има добри изгледи за производство на втечнен газ (LNG). Тези момчета могат да станат новите собственици на стария Газпром, като го придобиват част по част. Това е само предположение, говоря хипотетично. Но има сигнали, че Газпром е подложен на такъв натиск. Например, неотдавнашните смени на хора в Газпром, хора…ъъъ…, не много важни в Газпром. Те обаче седяха там и получаваха големи заплати, например, двама от членовете на Управителния съвет, г-н Александър Медведев и г-н Голубев, много добри приятели на г-н Путин. За пет години обаче те не направиха абсолютно нищо в Газпром. Сега напуснаха. Няма място за подозрения, но когато главният финансов директор на Газпром, г-н Круглов, напуска компанията – той е много важен, нали знаете. Той седеше в една стая с шефа, с Милер, и двамата решаваха, къде ще отидат милиарди долари. Той беше най-важният човек в Газпром. Сега напуска и отива заместник-министър на финансите, не особено важна длъжност. Може би това е началото на края на Газпром. Не съм сигурен, но може би ще видим съвсем нова картина на газовата индустрия в Русия. Европейците казват: „Добре, трябва да промените нещо – нашата директива за газа е променена и вие трябва да имате независим газов оператор, оператор на преноса за „Северен поток“, трябва да има независима собственост на „Северен поток“ и в тръбата трябва да постъпва газ и от други производители.“ Как? Те искат да си изнасят газа. Роснефт наистина има огромното желание да изнася газа, който произвежда. Значи, нещо в Русия трябва да се промени. Може би само така ми се струва, но има съвсем определени сигнали, че нещо се готви.

 

Много ви благодаря.

 

38:38

 

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар