От пламенно русофилство към национално самоубийство  

От пламенно русофилство към национално самоубийство  

russia

russia

 

Статистиката е красноречива: от анексирането на Крим през пролетта на 2014 г. досега броят онези публикации в българските медии, които ругаят Нато, Америка и Европа и величаят Русия, е нараснал цели 30 пъти. С подобен прираст не могат да се похвалят акциите на нито една сериозна корпорация по целия широк и пъстър свят. Но онова, което железните закономерности на икономиката не позволяват, идеологията осъществява с лека ръка. Казвам идеологията, защото явно става дума за водената от Кремъл по цялата планета, и не на последно място на родна земя, хибридна война. Хибридният характер на тази война не я прави по-малко ожесточена, не по-малко ожесточени са и нанесените и нанасяни ден след ден от нея поражения. Поразена е преди всичко истината за имперската, несъвместима със светския дух на времената ни политика на Путин. Една брутална политика, завладяла със силата на оръжията не само украинския полуостров. При което пораженията са не само териториални – поразена е и истината за редица народи, попаднали под ударите на Кремъл. С пълна сила властолюбието на Москва се стовари върху героичния украински народ, отстояващ със сетните сили националната си независимост от въоръжените набези на шовинистичните нашественици. А фактът, че стартиралата от кремълските чертози хибридна война провъзгласява защитниците на род и родина за фашисти и бендеровци, а агресорите – за богатири, говори сам по себе си.

 

Агресията на Русия в Крим и северна Украйна е осъдена от целия цивилизован свят, а от нашего брата е приветствана. Това ни днешно отношение ме връща обратно в дебрите на комунистическия тоталитаризъм, когато НР България бе не държава в собствения смисъл, а функция на Москва – истинска руска губерния без собствена държавност, без собствена икономика, без собствена култура, без собствена външна и дори без собствена вътрешна национална политика. Завръщането на страната ни обратно в, казано с езика на Раковски, „железните нокти на Русия” плаши и възмущава едновременно. Плаши, доколкото Русия от векове е гледала на България като на потенциална плячка. А възмущава, защото и в новите, демократични условия, когато имаме зад себе си солидната морална, военна и икономическа подкрепа на целия Свободен свят, когато сме дори и протоколно съставна част от евроатлантическата общност, ние продължаваме да се държим за Русия като слепец за тояга. Ако само допреди трийсетина години като съставна част от демоничната Съветска империя избор ние нямахме, днес имаме такъв. И се възползваме от него по най-деструктивния, по най-пагубния за нацията ни начин – като се завръщаме на собствен ход под суровата сянка на ненаситния кремълски империализъм. Империализъм, който под деспотичното върховенство на кагебиста Путин цъфти и процъфтява с най-пищните си цветове.


НАМИРАТЕ ЛИ ТАЗИ СТАТИЯ ЗА ПОЛЕЗНА? ПОДКРЕПЕТЕ НИ,

ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПРЕДОСТАВЯМЕ НА ЧИТАТЕЛИТЕ СТОЙНОСТНИ

АНАЛИЗИ И ТОЧНИ ЕКСПЕРТНИ ПОЗИЦИИ. ВИЖТЕ КАК МОЖЕТЕ ДА ГО НАПРАВИТЕ

ТУК

Обстоятелството, че днес русифицирането ни е не наложено от обективни външнополитически ситуации, срещу които ние сме безсилни, а е продукт на свободен съзнателен избор, е гнетящо. Това обстоятелство подсказва, че народопсихологията ни е пропита с един робски манталитет, който явно е незаличим. Защото не наложеното свише робство е най-ужасно – най-ужасно е доброволно избраното робство, към което, окрилена от ентусиазма на многомилионното ни русофилство, страната ни крачи с бодра стъпка. И докато някога, малко след т. нар. Освобождение, Захари Стоянов се гордееше, че всичките ни значими възрожденци – от Ботев до Левски и от Раковски до Кравелов – са отявлени русофоби, днес ние, техните потомци, се гордеем с робската си привързаност към Русия. Една привързаност, която е изцяло ирационална, която противоречи на цялата историческа фактология и в която няма и искрица здрав национален смисъл. И като че ли тази ѝ патологичност я прави най-опасна, най-гибелна и най-неизкоренима. Малобройни и изолирани, самотни и безпомощни са онези трезви родни гласове, които предупреждават от опасностите, които крие преклонението ни пред деспотична путинска Русия. Тези така необходими за националното ни оцеляване предупреждения остават недочути, заглушавани от гръмогласието на онези многохилядни тълпи, които ден след ден горят и тъпчат по сборищата си европейски и американски знамена и гордо развяват руския национален флаг. Тяхната антибългарска кауза е непобедима – тя се радва на откритата и скрита подкрепа и на президентство, и на правителство, и на парламент, и на почти всички политически партии – включително и на онези от тях, които се кичат като мома на показ с лицемерната си патриотарска риторичост. Всички те са храненици под една или друга форма на Кремъл. И гробокопачи на националното ни битие. Че това е ставало исторически векове наред, е кое-що понятно. Че става и днес, е умопомрачително…

 

От Димитър Бочев

Оставете коментар

Още
За съвременната македонска идентичност

За съвременната македонска идентичност

Тя не е национално-демократична, а националистическо-тоталитарна   Съвременната македонска идентичност е „въобразена“ и съответно „конструирана“, по известното определение на Бенедикт…
Безсребреникът Путин и клеветниците

Безсребреникът Путин и клеветниците

  … Като същински маладец отговори другарят В. В. Путин на младенеца, „дръзнал“ да постави въпроса: „Ваш ли е онзи…
Навални отказа свобода в изгнание, върна се, за да докаже, че е руски лидер

Навални отказа свобода в изгнание, върна се, за да докаже, че е руски лидер

  В руския смисъл Навални не се жертва, а продължава делото си. За да си руски лидер, трябва да си…