gasprom-bulgargaz

 

Миналата седмица депутатите, членове на енергийната комисия, гласуваха на първо четене законопроекта за изменение на Закона за енергетиката, чрез който стартира Балканската газова борса и се дава тласък на процеса на либерализация на газовия пазар. Закъснялото действие се дължи отчасти на натиска от страна на Европейската комисия, тъй като България остава „бяло петно“ на пазара на природен газ в ЕС.

 

Газовата борса и платформата за търговия са ключов елемент в цялостната концепция на българския газов хъб, перла в короната на усилията на българското правителство в газовата сфера през последните години.

 

Либерализацията на пазара на газ е тясно свързана със съществуването на платформа за търговия и привличането на достатъчна газова ликвидност за разпределение чрез „центъра“.

 

Атмосферата на сесията на Комисията по енергетика не бе подходяща за критичен анализ, особено след като повечето депутати се съгласиха, че първото четене е само въведение в дебата, който се надяваме да произведе различни гледни точки на заинтересовани страни, които да бъдат отчетени.

 

Наличието на газова борса е предпоставка, но не е задължително условие за либерализиран газов пазар в България. Гърция няма газова борса, поне оперативна, но зависимостта на страната от Газпром е спаднала до и под 50%. Турция е в същото положение, да не говорим за Румъния, където търсенето се покрива от местни източници на газ. Във всички тези страни има много играчи, много входни точки и много възможности за търговия, както на спот база, така и за краткосрочно и дългосрочно предлагане на газ с нефтено-индексирани цени и такива с репер европейски газов хъб.

 

Гърция се радва на по-висока ликвидност, което позволи на националната газова компания DEPA и групата Mytilineos да продават на български клиенти. Излишъкът на газ в газовия баланс на Гърция произхожда от находището „Шах Дениз“, от където предстои нов внос от 1 юли, от световния пазар за втечнен природен газ през терминала за втечнен природен газ в Revythoussa, от местните производители на газ. Предвиждат се поне три нови големи проекта, които се намират на различни етапи на изпълнение и които трябва рязко да увеличат предлагането. Собственото потребление на Гърция е почти еднакво с това на България, което позволява на гръцките търговци на газ да работят в региона от домашната си база.

 

Проектът за изменение на Закона за енергетиката в България изглежда доста странен опит да се насочва и управлява процесът на либерализация чрез определяне на минимални цели за предлагане и покупки на газовата борса. Авторите на измененията изглеждат несигурни по отношение на темпа и дълбочината на „позволената“ либерализация в рамките на настоящия пазарен формат.

 

Проблемът с либерализацията се свежда до степента, до която депутатите ще позволят на Булгаргаз да загуби пазарен дял, което по свързаност ще се отрази и на дела на Газпром. С един играч пазарът се превръща в фикция, а либерализацията в далечна цел. За Балканската газова борса трябва да се привлекат търговци и купувачи не само и толкова от България, колкото от региона.

 

Законопроектът определя цели за либерализация на пазара на природен газ, които са твърде скромни, дори плахи. Чудя се дали основната цел на депутатите не е била да поставят под съмнение нуждата и предимства на либерализацията и да гарантират, под лозунга за загриженост за националната енергийна сигурност, ще се запази пазарния дял на Газпром, дори ако това е за сметка на Булгаргаз.

 

За 2020 г. законопроектът предвижда 7% от потреблението в България да се задоволява през търгуван на борсата газ от Булгаргаз. Цифрата достига 35% през 2024 г. Това означава, че дори след 5 години България няма да достигне до сегашното ниво на диверсификация и либерализация на пазара, която съществува в нашите съседи.

 

Това трудно може да се нарече смела, още по-малко амбициозна държавна политика за либерализиране на българския газов пазар.

 

Законопроектът също така изпраща смесени сигнали по отношение на истинските намерения на българското правителство, тъй като целите са определени до 2024 г. – посочените 35%, тоест две години след изтичане на настоящия договор за доставка с Газпром. Това е ясен знак, че сегашното ръководство на Булгаргаз възнамерява да поднови договора за доставка с Газпром в преки преговори, заобикаляйки всички конкурентни търгове. Тази линия едва ли може да създаде представа за желание на българското правителство да създаде равнопоставеност или равни условия за конкуренция между Газпром, от една страна, и всички други международни компании, които и сега предлагат по-добри пазарни условия и по-ниски цени.

 

В първоначалната версия на законопроекта съществуваше и изискване към добиващите природен газ у нас компании, да предлагат всички добити количества на Балканската газова борса. Тази позиция бе посрещната с тревога от тези компании, най-вече от двата консорциума, които търсят нефт и газ в нашата икономическа зона, сред които Тотал, Шел, ОМВ.

 

Като се имат предвид привилегиите, предоставени на Газпром, които за разлика от другите имат пряк и гарантиращ продажбите договор, без никакви задължения да предлага газ на българската газова борса, друга реакция от международния бизнес бе нелогично да се очаква.

 

Газпром работи в своя отделна лига, и подобна клауза в енергийния ни закон трудно можеше да отговори на елементарни стандарти за енергийно законодателство и либерализация на пазара в страна член на Европейския съюз.

 

Според последната версия, местните добивни компании, вече трябва да предлагат минимум 25% от продукцията си на българската газова борса, което е стъпка напред. Но дори този праг може да се окаже прекомерен, ако се запазят сегашните ниски нива на потребление и търсене.

 

Друго подобрение върху първоначалния проект бе обещаното отпадане на изискването за задължително лицензиране на търговците на борсата, което беше нелогично и прекалено рестриктивно.


НАМИРАТЕ ЛИ ТАЗИ СТАТИЯ ЗА ПОЛЕЗНА? ПОДКРЕПЕТЕ НИ,

ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПРЕДОСТАВЯМЕ НА ЧИТАТЕЛИТЕ СТОЙНОСТНИ

АНАЛИЗИ И ТОЧНИ ЕКСПЕРТНИ ПОЗИЦИИ. ВИЖТЕ КАК МОЖЕТЕ ДА ГО НАПРАВИТЕ

ТУК

Първоначалната идея на Балканския газов хаб бе да накара Газпром да предлага част от количествата, които търгува в региона на българската газова борса. От там вече сърби, унгарци, македонци и всеки друг желаещ можеше да си купува природен газ. Сегашното положение на нещата трудно може да се опише по друг начин освен като провал – Газпром няма никакво задължение да продава дори и един кубически метър газ на борсата. Това, което не успяха да уговорят с Газпром, се опитват да направят с други играчи – включително с компанията Сокар. От „другите“ се изисква да осигурят допълнителна ликвидност, за да компенсират отсъствието на Газпром като доставчик. Не е трудно човек да се се досети, че в тази група спадат и 200-те милиона кубически метра природен газ, за който министър-председателят Борисов говори през последните месеци по различни поводи.

 

Ликвидността е ключов и критичен показател за жизнеспособност на всяка газова борса. Прогнозата за ликвидната база на Балканската газова борса е изключително ниска, тя трудно може да се класира като газова борса на равнище ЕС – с ликвидност между 1 и 2 милиарда кубически метра газ годишно до 2024 година. Но тя би могла да изиграе положителна роля при балансиране на пиково потребление, особено краткосрочно, и най-вече за играчи под 300 GWh годишно потребление. При сегашната ситуация цените на природния газ и условията за доставка на българската газова борса трудно ще се конкурират със съседните борси, да не говорим за водещите европейски и американски борси.

 

Газовите борси в ЕС предлагат разнообразна комбинация от продукти, условия и цени. Разликата в цените на спот пазара между най-близката до България CEGH в Baumgarten и нидерландската TTF наскоро достигна 4 EUR / MWh; или почти 40%. Често цитираната причина за подобни огромни разлики, в пазар, който претендира да бъде интегриран, е липса на гъвкавост поради ригидните договори за доставка с индексиране към нефта. При положение, че в ЕС повече от 65% от търгуваните обеми минават през спот търговия. Доминирането на дългосрочните газови договори на Газпром в Централна и Източна Европа противоречи на тенденцията в световната търговия с втечнен природен газ, където спот цените са паднали доста под техните нефтено-индексирани аналози. Газпром осигурява основната ликвидност в австрийския хъб CEGH, което в значителна степен обяснява защо предлагането на газ на тази платформа не е ценово конкурентно.

 

Все още съществува шанс Балканската газова борса да избегне съдбата на CEGH, ако Булгаргаз и България се откъснат от зависимостта си от руския газ.

 

Регулирането на търсенето на газовата борса, както е предвидено в законопроекта, с задължително изкупуване проценти от потреблението от борсата за потребители с над 300 GWh годишно потребление, също противоречи на логиката на свободния пазар.

 

Ако сте български потребител или търговец, вие спокойно можете да решите газовото си уравнение, чрез покупка на американската газова борса Хенри Хъб, или на всяка друга европейска газова борса, като ще платите по-малко и ще получите по-добри условия. Ако българската газова борса не предлага продукти на природен газ на конкурентни цени и условия, тези задължителни квоти за покупка от газовата борса, просто ще добавят разходи към европейската пазарна цена.

 

В крайна сметка основната роля на газовите борси е да посредничат успешно и при най-малки разходи между търсенето и предлагането, в рамките на либерализиран и конкурентен пазар. Ако Газпром и Булгаргаз след „либерализацията“ запазят почти монополните си позиции – промените и допълненията в Закона за енергетика просто ще подменят темата и сметката на клиентите ще се увеличи.

 

Ето моята алтернатива за по-радикално действие.

Тъй като договорът на Булгаргаз с Газпром изтича през 2022 г., дотогава всички количества над „вземи или плати“ трябва да се търгуват на либерализирания пазарен сегмент. Клиентите на Булгаргаз трябва да бъдат свободни да купуват от газовата борса или директно, а националният търговец на газ трябва да откаже от изискването си за предварителни задължителни заявки за количества газ.

 

Привилегированият статут на Газпром трябва да бъде премахнат и ограниченията отменени, като след от 2022 г. всички договори трябва да бъдат предшествани от търгове. Газпром трябва да се бори с конкурентите си за правото да доставя газ на българските потребители. Фигурата на обществения доставчик – Булгаргаз – като гарант на сигурността, доставчик от последна инстанция, при това положение става напълно излишна. Ликвидността на природен газ и пазарната интеграция в региона, трябва и могат да гарантират сигурността на доставките, при това в конкурентен режим.

 

Булгаргаз трябва да бъде лишен от привилегии и задължения за осигуряване и предлагане на природен газ и да бъде оставен да функционира като нормален търговец на газ, конкурирайки се за пазарни дялове в България и региона. В идеалния случай компанията може да бъде приватизирана изцяло или чрез привличане на стратегически партньор, още докато разполага с изключително висок пазарен дял.

 

Българските потребители на газ нямат и не могат да имат „патриотично“ задължение да купуват газ от националната компания. Пазарният дял на Газпром трябва да спадне до сравними нива в региона, т.е. около 50%. Всеки бъдещ дългосрочен договор, независимо дали е с „Газпром“ или неговите конкуренти, следва да включва като съществен елемент спот и борсови референции във формулата за цените.

 

Задължението за продажба на газ на българските потребители чрез Балканската газоснабдителна мрежа следва да се разшири, като включи и Газпром.

 

Основният източник за допълнителна ликвидност на BGE след 2021 г. ще бъде договорът на Булгаргаз за 1 млрд. кубически метра от находището Шах Дениз – 2. Няма логика Газпром да е третиран различно и да не изпълнява подобно задължения, още повече че част от транзитираните от него 13 млрд. кубически метра, в последна сметка, ще се предлагат на газовите борси в Сърбия, Унгария, и Австрия.

 

Либерализацията на пазара на газ е невъзможна цел, само с един участник, без навлизането на нови търговци на газ, които да вземат пазарни дялове от Газпром и Булгаргаз.

 

Булгаргаз не бива да се възприема като свещена крава, около която да протича страничен и подчинен процес на либерализация.

 

Прогнозите за свръхпредлагане на газ представляват идеалния фон за по-смела и по-дълбока либерализация и диверсификация на българския газов пазар.

 

Тесните места са в сферата на достъпа до капацитет за съхранение и пренос, необходимо е микс от програми за задължително освобождаване и предлагане на газ и капацитети, което е изцяло в полето и по възможностите на регулатора, на Булгартрансгаз и другите оператори на преносни системи в региона.

Това е предмет на следващия анализ.

 

От Илиян Василев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар